6.3. Наследството

Животът е непрекъснат низ от явления, които следват свързано едно след друго. И така от люлката до гроба. Но всеки от нас чувствува и знае, убеден е в това, носи в себе си дълбоко внедрени кълнове от родители и прародители. Не ни струва много труд, за да открием, че носим статурата на баща си, овалното лице на майка си, нейните очи, тяхната готовност да заплачат при разплакано- то лице на нашата приятелка. Ние носим техните способности да боравим лес­но с цифрите, да боравим с логаритмичните таблици или да пишем стихове. Тая наследственост ни учудва, когато я открием в много подробности около наше­то тяло, кожа, склонност да избухваме или да сме сдържани и разсъдливи по­вече от всички около нас - така, както са построени нашите родители, братя, сестри, баби, лели, вуйчовци. Така ние ще открием, че нашата нагласа към Учението на Учителя, към неговото разумяване, харесване, възторг или напро­тив - критичност и отрицание, се подчинява на наследствения уклон на хората около него. Иска се, наистина, специфичен наследствен уклон, за да ти допад­не Словото на Учителя, да те увлече, да те постави на чина пред него, като на някакъв училищен чин.