5.10. Съборите в Търново

Тук е мястото да кажа, че въпреки личното предпочитание, което имах към София, двата събора в София не можеха да се сравнят с единствения ми събор в Търново, през 1925 г. В Търново братството се откъсваше от целия останал свят и живееше несмущавано от „вълните" на широкия свят. Големият град плискаше о стените на братството и отклоняваше вниманието ни от „ду­ховното", което ни се поднасяше така изобилно от Учителя. Неповторимо хуба­ви бяха всички минути, изживявани в братското лозе, около „горницата". Това почувствувах с пълна сила и десетина години по-късно, когато една нощ, откъс­нат от другари и познати, пренощувах сам на поляната под брястовете, гдето слушахме беседите, гдето говореше Учителят. Бях облечен в бойна шинела, лежах върху единия си ботуш, гледах звездите и ми се струваше, че чувам стъп­ките, разговорите и песните на хората от събора. Преживяното възкръсваше с неотразима сила.

Но животът течеше. Когато тридесет години по-късно потърсих отново лозето и „горницата" в Търново, не можах да ги намеря. Всичко се беше загу­било всред новите жилищни блокове, нови улици, нови домове, ново планира­не на някогашните лозя, като в някаква скрита картина. Напразно беше да се търсят, нямаше вече и кой да ни каже - новите хора нищо не знаеха за това, което беше станало на това място.

Неповторимите преживявания и на Изгрева в София съставяха същес­твена част от моя душевен живот. Никъде и никога не ми са се виждали така прекрасни звездното небе на летните нощи, сребърният лик на надвисналата луна.

Няколко години поред вече не се състояха събори в София така, както през първите години. Следваше от брат Боян Боев нареждане до братските групи в провинцията: да се провеждат съборите по места, всред самите хора на братството, като всеки ден се четат по две беседи-по определен план. Кол­кото и да бяхме огорчени от това, ние се задоволявахме да прекараме „в съ­борно настроение" тия определени три дни. Аз ги прекарвах сам, само с беседите, и ми се струваше пак, като че не стъпвам на земята, като че продължава животът на братството около Учителя.

След 1929 г. „съборите" започнаха да се провеждат на Рила, на Седемте рилски езера, като се спазваше традицията на тия августовски дни - от 19 до 28 август.

Много пъти съм се убеждавал колко старателно Учителят спазваше ав­густовските съборни дни. Те бяха, очевидно, за него някакъв повратен пункт, който той строго спазваше при вземане на важни решения.

Знае се, че той говореше за „школа", за учебна година, за ритъм в живо­та на природата и в живота на самото братство. А тоя „ритъм" беше очевидно свързан с ритъма на цялостната природа, с живота на цялата Слънчева систе­ма.

С голямо учудване констатирах, че училищните програми в школите се съобразяват с тоя годишен ритъм - точно през времето от 25 до 28 август се правят училищните конференции: отчита се миналата година, правят се разбо­ри, критики, използуват се поуки и се заплануват новите програми на учебната година, която ще започне през септември.

За тоя, който може да чете и да разбира „съборите" на Братството, лесно ще почувствува, че те са конкретно приложение на ръководните принципи на Учителевото учение в живота, на Христовото учение, на идейния комунизъм. Това траеше, несъмнено, много кратко време - само няколко дни. Но може лесно да се разбере, че това са само малки модели за широките възможности на културното човечество да заживее в хармония и братство даже и когато се касае до значителен колектив от хора.

А може някой да каже: ,Да, това са отблясъци от така нареченото цар­ство Божие на земята, за което са говорили „мъдреци и пророци" през всички епохи."

Баня, 1969 г.

Д-р Стефан Кадиев