Алтернативен линк |
5.3. След гимнастиките
След духовното възвисяване, постигано чрез молитвите, след овладяването на тялото с всички негови органи, ние се събирахме около Учителя, за да чуем неговото кратко утринно Слово. То се отличаваше по своя бодър, освежаващ характер, отразяващо неговите размисли през нощта, някои конкретни напътствия. В тях нямаше встъпление, както при беседите, приличаха на пречистени сентенции, сякаш наши собствени мисли, осветени от неговата мисъл, за да станат части от самия наш живот.
Следваше топлата закуска, поемана с истинска наслада.
А след закуската - истинската сутринна беседа. Учителят сядаше на пейката под големия бряст, съборяните насядваха на амфитеатралната полянка под прозореца на къщичката. Песни, „Добрата молитва", текста от Евангелието, Словото.
Искаме да цитираме някои извадки из това Слово:
„За да разбере човек великата Божествена Истина, която ще носи мир и радост на всяка душа, той трябва да бъде развързан, т. е. свободен от заблужденията на миналите векове. Заблужденията са останки от разнебитени кораби, захвърлени на бреговете. Те са остатъци от философски системи и учения, с които и до днес е покрито лицето на земята."
.... Да, и трети Завет ще има (освен Стария и Новия Завет - б. н.). Той ще
бъде Завет на прославяне на синовете Божии. С този завет ще дойде в света любовта и хората ще изучават великата наука - как трябва да живеят по любов."
„Христос каза на учениците: „Идете и проповядвайте Словото."
„Душата е самият човек, който мисли, чувствува и действува разумно. Кое работи в човека? - Разумното начало! Прогресът се дължи на човешкия ум, на неговата воля, на неговото сърце."
„Ние обичаме човека според неговия плод. Който служи с любов, той е умен, добър и справедлив човек."
„Желая да видите Бога така, както виждате слънцето."
И така нататък.
Така Учителят говореше час-час и половина, някога дори два часа. Всички бяха притаили дъх и слушаха. А слушателите бяха същите хиляда души, внимателно съсредоточили погледите си към него, като че хипнотизирани. Само моливите на стенографите летяха по белите листове. Никога нито една паметна бележка не стоеше пред Учителя. Учителят гледаше с леко усмихнат, сияещ поглед хората и продължаваше да сипе своите чудни мъдри слова. Той говореше спокойно, без забавяне, без ораторска поза, като че говореше отблизо на един човек, като че разговаряше с всекиго поотделно. Сияеха очите на съборяните! Ето затова наистина е заслужавало да се остави работа, дом, да се понасят несгодите на лагерното пребиваване, на палатките, на скромната вегетарианска, „градинарска" трапеза.
Наистина, какво ставаше в човешката душа през време на „беседата"?
Човек чувствуваше как душата постепенно се откъсва от грижите на деня, започва да се навдига нависоко над земята, над нейните поля, долини, планини, над нейните грижи, над нейната сива мъгла. Тя остава все по-малка. Нещата върху нея се осветляват, стават понятни, разумни, смислени, грапавините се заглаждат и стават красиви. Просветление като това на слънчевата светлина се разсипва върху нашето съществувание. То става радостно, весело, пълно с надежди, перспективи.
Наблюдавал съм разположението на духа и веднага след „беседата" и няколко дни по-късно. Чувствувал съм като че светъл облак ме е подигал на почти половин метър над земята. Всичко ми се е виждало хубаво, радостно. Такова настроение ставаше доминанта, господствуващо през следващата нощ и още два дни след това. После то избледняваше и се губеше в морето на катадневието.
Мнозина от враговете на Учителя го обвиняваха, че „хипнотизирал" хората. Може би имаше нещо вярно в това. Той издигаше съзнанието на слушателите си до друг един свят, свят на идеите, който се виждаше така реален, както тоя, който ги обикаляше. Те вече не се питаха дали има Бог и Божествен свят или няма. Те знаеха вече, с пълна увереност, че самите те живеят в тоя Божествен свят.
Когато след години препрочитахме дебелото томче от беседи, върху което пишеше „Съборни беседи", ние се замайвахме от вида на завършената работа. Но това всичко изглеждаше съвсем просто, ясно и естествено.