5.2. Дневната програма през време на съборите

Всяка сутрин към четири и половина, още в тъмното, невидима цигулка засвирваше познатата песен:

„Събуди се, братко мили,
от дълбок сън ти стани
и веригите вековни
от нозете си снеми!"

Ранното утро на летния ден отдавна беше създало нагласа за ставане. Следваха няколко минути за необходимия сутринен тоалет. После всеки заста­ваше мълчаливо на своето място и чакаше в съзерцание показването на слън­цето. Изток червенееше и скоро на ясното небе се показваше нажеженият зла­тен диск. Очите дълго се бореха за неговите засилващи лъчи. През това време душата се късаше от земното и навлизаше в руслото на колективната молитва.

- „Господи Боже наш, благий ни небесен Баща, Който си ни подарил жи­вот и здраве, да Ти се радваме..."

„Добрата молитва" всъщност не е „молитва". Човек не „моли" нещо кон­кретно. Тя е по-скоро интимен диалог с някакво далечно, невидимо, но ясно осъзнавано второ „аз", което наднича благосклонно от небосвода и се старае да чуе това, което неговите чада приказват. Всичко в тоя миг в живота изглеж­да безцветно и маловажно в сравнение с извисеното състояние на душата. Из дълбочината й прелива обич, която изпълва всички кътчета и се разлива на­около към всичко, което те заобикаля, към всички хора, към цялата вселена.

Няколко добре известни песни се поемат отляво, откъм къщичката, гдето засвирва цигулката. Мелодията е тиха, повтаряна от хиляда гърла, не много стройна, но пък затова топла и сърдечна.

Следват гимнастиките, „упражненията", „шестте първи упражнения".

Когато се прави разбор на „упражненията", човек се учудва как мето­дично, постепенно е разкривал Учителят методите за овладяване на тялото и духа чрез средствата на „физическата култура". Елементите на упражненията са дадени три-четири години по-рано под формата на упражнения, насочени към различните органи: главата, дробовете, сърцето, корема, гръбнака, край­ниците. По-късно всяко упражнение се съпровожда от усилия на мисълта и съответни подходящи движения, като: „обливания", „гребания" - като че си всред природата и се стараеш да вземеш от тея необходимите жизнени сили. Наред с тях Учителят изрично препоръчваше да се правят „дълбоки дишания". Знае се, че чрез тих човек се отправя към цялата психофизиология на човека.

През годините 1925-1938 не беше още дадена „Паневритмията". Тя се е зародила и оформила по-късно, постепенно, упражнение след упражнение. То­гава се е оформила и като цялостна верига от методично изградени и свързани като цялостна постройка [упражнения]. Самият Учител, който така високо це­неше своето най-хубаво произведение - Паневритмията, не считаше, че тя тряб­ва да се играе на всяка цена, всяка заран, цялата, отначало докрай. Дори той не считаше, че тя самата е достатъчна за доброто овладяване на човешкото тяло. Затова често той играеше допълнителни упражнения, от които са извес­тни и практикувани 12-13 упражнения, поддържани от брат Пеню Ганев. Упраж­ненията накрая завършват с „бяг на място" - скачане, подхвърляне краката напред-назад, встрани, огъвкавяване на кръста - прекрасни упражнения, кои­то очевидно играеха не малка роля за неговото удивително физическо здра­ве. [1]

--------------

[1] Упражненията са 21. Вж. „Изгревът" том XVI, стр. 791-797. (бел. на съставителя Вер­гилий Кръстев)