4. Пролетната очистителна диета

според „Бялото Братство"

„Пролетната очистителна диета", препоръчана и прилагана от Петър Дъ­нов и неговите последователи, се е оформяла постепенно като цялостна прог­рама на хранителен режим за ограничено време. Тая „диета" получила оконча­телен вид през 1925 г., откогато го знае и практикува другарката Йорданка д-р Иван Жекова, живуща в София, кв. Изгрев, ул. 5 № 2. По нейно указание всяка година през месец февруари се оформя група от желаещи да прилагат диетата, следвайки нейните указания.

Диетата се състои в десетдневно пребиваване с храна, лишена от тлъстини, белтъци и сол, при плодове и сурови зеленчуци, като основа на въглехид­ратите служи варено или накиснато до размекване жито. Диетата с право се нарича „очистителна", защото наистина налага основно почистване на застоя­ли белтъци и тлъстини от тялото, които, поради своята инертност, наистина биха представлявали противодействие на напора на „настъпващите пролетни сипи" след идването на пролетта. Тъй като тая промяна става сравнително бав­но, правилно е това да стане един месец преди настъпването на пролетта. По такъв начин може да се разчита на приключен процес на обмяна.

Не може да се счита признак на някаква формалност и обстоятелството, че диетата съвпада с времето на празненето на Луната, или „разсиплуна", как­то казва Жекова. Знае се, че Луната е огромна маса, която мощно влияе върху процесите на Земята. Повдигането на океанските води при приливите е оче­видно доказателство за нейните силови възможности. Периодичността на мен­струалните цикли у жената е нагледно доказателство за нейното биологическо влияние. Логично е да се приеме, че нейният „разсип" повлича и процесите на „разсип", които са сложени като задача при тая „очистителна диета".

Миналата година ние се включихме в групата, която проведе очистител­на диета.

Разрешени бяха следните храни: жито, накиснато в гореща вода до омекване и възможност да се дъвче. Ябълки, орехи, грозде, мед, лимони, пор­токали. [Не се яде] нищо, което е минало през огън, никаква сол.

Следвайки логиката - да се ядат сурови плодове, ние включихме неваре­ни зеленчуци, като: моркови, алабаш, френско грозде, сушени червени пипер­ки, шипки. Така ние запазихме ръководните принципи да се ядат сурови зелен­чуци, без сол, при по-голямо изобилие на витамини и на растителни киселини. Това допълнение създаде много по-голямо изобилие на възможности и улесни приемането на диетата. Добавихме по вкус малко чесън, кромид, ряпа, твърде малко, за апетит.

Забранени бяха и не се поемаха следните обичайни храни: месо, яйца, мляко, сирене, кашкавал, никакви животински или растителни мазнини, никакъв хляб, никаква сол. Картофи и бобови варива не можеха да се консуми­рат поради невъзможността да се ядат сурови. Лешници не можеха да бъдат набавени, намерените на пазара фъстъци бяха печени и не можеха да бъдат консумирани.

Обстановката беше такава, че при най-малко пожелание можеше да се наруши диетата: останалите домашни не бяха включени в диетата и на масата всякога имаше готвено, пържени картофи, мляко (прясно и кисело), баница, мармалад, юфка, масло, сирене - изобщо храни, които ни бяха обичайни и можеха всякога да ни привлекат.

Решението да следваме диетата автоматично изключи всякакво жела­ние да се консумира от останалата храна - все едно че тя не съществуваше за нас. Ние можахме ясно да наблюдаваме голямата сила на интерорецепторите, които можеха да предизвикат отделяне на слюнка и стомашен сок само за разрешените налични храни. По отношение на тях не липсваше апетит, ако не се смята очевидното предпочитание, което се правеше към някои храни през някои фази на диетата.

Правеше впечатление сравнително малкото количество, изразено в гра­мове, което беше достатъчно за постигане на чувство на насищане. Това из­глеждаше доста странно. Вареното жито не беше повече от стотина грама на ден. Но то налагаше продължително дъвчене до смилане на всяко зърно. Нова налагаха и ореховите ядки, които през повечето дни не липсваха. Ползуваните 7-8 ореха бяха напълно достатъчни.

Опитът, който ние направихме с ябълки при нас, се оказа неуспешен. Поради алкалния характер, който храната придаваше при консумиране на ябъл­ки, се получаваше ясно изразена намалена киселинност, убиване на апетита, дори чувство на отвращение. Напротив - включването на накиснато във вода френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охот­но.

Много голяма свежест на диетата придаваше алабашът. Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевид­но спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и бодрост. Това възбуждаше известно учудване, тъй като беше видно колко мал­ко истински хранителни единици се поемат чрез неговата консумация: колко белтъци, тлъстини, въглехидрати съдържаше. Очевидно тук играеха роля спе­цифичните соли и витамини.

Много добре се поемаха суровите моркови. Чувствуваше се, че се поема нещо, което храни. Естествено, те са повече богати на твърди вещества, на соли и витамини. Но стомахът правеше ясна разлика кога имаше нужда от мор­кови или алабаши и не искаше да ги замества един с друг.

През време на диетата ние можехме да наблюдаваме силното изостряне на интерорецепторите, подбиращи хранителните материали. От всички налич­ни храни веднага се получаваше точно указание кои могат с предпочитание да бъдат приети. При яденето се чувствуваше точно коя храна след коя трябва да бъде приета и в какво количество. Точността беше толкова голяма, че не може­ше да става дума за излишна надбавка дори с един залък. Чувствуваше се, че всеки излишен залък може да причини стомашно-чревно разстройство - диа­рия или повръщане.

Изключването на солта от диетата определяше твърде намаленото коли­чество на водна консумация. Включването на известно количество мед налага­ше да се пие вода, която се ограничаваше само до няколко глътки.

Въпреки влечението, което имахме към киселото зеле и зелевия сок, по­ради предварителното становище да не консумираме солено, ние можахме да преодолеем всяко желание да ги пием. Малкото количество зелен сок се пое само като вкусване.

Храненето се подчиняваше на обичайните часове, като се включваха и дребни количества през всяко време на деня. Това ставаше особено следобед, когато обичайно се консумираха плодове - тогава се поемаха с охота ябълки, или вечер, преди лягане, когато се поемаше малко мед с вода.

Въпреки твърде ограничената хранителна маса, червата запазиха пъл­ния си ритъм, отиването по нужда ставаше съвършено редовно, два пъти на ден, мека консистенция. Наред с това се изчистваха наличните газове. Както стомахът, така и червата чувствуваха пълно спокойствие. Навярно за това до­принасяха: внимателното поемане само на това, което очевидно се поискваше от наличното, доброто дъвчене, при което не можеше да се прекалява с коли­чеството, навикът, масажите, които традиционно се практикуваха върху корем­ните стени, гимнастиките на коремните стени, които всъщност бяха проба за състоянието на газовете в червата.

За странната изодинамика на някои храни при дадени биологически ус­ловия можахме да се убедим при поемането на няколко сушени круши. Оче­видно поради разнообразието, което те внасяха в диетата, поети вечерта - само след малко измиване и намокряне във вода, те като че подновиха запад­налия организъм от вчерашния ден. Това се отрази видимо и във веднага поправения тургор на кожата на шията.

Самочувствие и трудоспособност. Диетата започна от петък, 3.11.1961 г., като през първите дни не представляваше някакво влошаване на самочувстви­ето. Чувствуваше се известна лекота в движенията, спокойно настроение, ле­ко удължен сън. Обичайната всекидневна работа се изпълняваше през цялото време, без да се чувствува някаква повишена умора. Очевидно набавянето на енергията ставаше за сметка на ползуването на натрупаните от по-рано мате­риали - което всъщност беше и целта на очистителната диета.

Промяна в телесното състояние. Отначало, през първите два-три дни, видимо не личеше някаква разлика отпреди. Промяната се хвърли изведнъж на очи на шестия ден на диетата. За тоя ден е записано: „хлътнали бузи, постнически вид, атрофичен вид на кожата, особено на шията. Вдигнатата гънка се отпуща вяло, много бавно, в продължение на няколко минути. Кожата не след­ва движенията на мускулите, като образува необичайни гънки. Чувствува се адинамия, безсилие, склонност към излежаване, спомените протичат без емо­ционална наситеност.

Последвалото ядене на сочен алабаш, мед, френско грозде, минимално количество зелен сок и особено взетите преди лягане вечерта 5-6 сушени кру­ши причиниха на другия ден рязка промяна. Кожата си възвърна загубения тургор - навдигнатата гънка се отпускаше веднага, дори по-добре, отколкото беше по-рано, въпреки очевидното изчезване на значителна част от подкожните тлъстини. Проверката със сантиметъра показа намаляване на вратната обиколка с 2 сантиметра, а на коремната обиколка - с 5 сантиметра. Лицето изглеждаше подмладено.

През последните три дни правеше впечатление намалената жажда за во­да. Очевидно резервите от сол бяха изчерпани. Наред с това все повече нама­ляваше апетитът - очевидно във връзка с намаляването на солната киселина в стомашния сок. Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна. Наред с това беше мно­го нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450 куб. см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изоби­лие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло.

Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключи­телно гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал. Това се оказа за първо ядене напълно задоволително. Първата вечеря беше наситена с повече калорична храна.

Заключение и поуки: Пролетната очистителна диета на Бялото Брат­ство представлява интерес като диета на намален внос на белтъци и тлъстини, значително намалени въглеводи [въглехидрати], нормално количество витами­ни и растителни киселини. Поради недоимъчното състояние на белтъците и

мастите, диетата бимогла да се препоръча като средство за почистване на мъчно разтворимите белтъци от рода на холестерина, алфа и гама глобулините, или обобщено, като мероприятие, насочено към освежаване („подмладяване") на организма през зрялата или напредналата възраст,

Д-р Стефан Кадиев

Д-р Стефан Кадиев - бул. Патриарх Евтими 16, тел. 7-43-51, София

Елена Андреева

Диетата проведох десет дни. Храних се с жито - варено, лимони, мед, малко орехи, през цялото време около 40 ореха. Ползувах и около един килог рам грозде, накрая ми донесоха три пресни круши.

Чувствувах през първите два дни глад, после ми мина.

Закусвах обикновено ябълки, до три ябълки, също и вечерях повечето ябълки, пиех мед с вода. Чувствувах се след това сита. Изяждах по половин лимон, заедно с кората.

На обед ядях жито, като го дъвчех, докато станеше на люспи.

Вечер ядях само плод, ябълки, беше ми напълно достатъчно.

Ставаше ми леко, чувствувах по-малко болки в болните си стави, което ми направи впечатление.

На края на поста, може би поради простуда, ми се явиха болки в областта на червата, които преминаха, като слагах топло на корема си.