Д-р Стефан Кадиев

I.

Между истината и легендата

Спомени за Учителя Дънов, Изказвания на очевидци за ясновидските Му прояви,

за духов­ната същност на Учението Му и за Божествения произход на

Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно

Записал и събрал: д-р Стефан Кадиев (1950-1976 г.)

1. Предговор

През времето от 1864 до 1944 г. в България живя и работи Петър Констан­тинов Дънов. Роден е във Варна в семейството на свещеник-възрожденец, при­общил се към евангелизма, следвал в Америка медицина и богословие, преми­нал период на лични обиколки из България, без да става чиновник и без да има лично семейство. Подвизавал се като нещатен християнски проповедник, про­учвал „черепите на българите", изнасял просветни „беседи", направляван по­вече от изразяваните нужди на народа ни. Бил дълго време съсед и личен при­ятел на Вожда на българския народ Георги Димитров, като при трудни моменти му е помагал.

Още към края на миналия век (XIX в.) около него започнали да се трупат хора, които с жив интерес слушали неговите „беседи". Поради проявявания интерес към тях, тия беседи започнали да се стенографират и печатат. Освен това той е един от първите, който започва да води последователите си на ек­скурзии в планините, да провежда лагеруване □ Стара планина, Витоша, Рила, под палатки. Винаги между своите последователи, на които услужваше със съ­вети, той създаде ярко обособеното „Всемирно Бяло Братство". Постепенно то се разраства по брой и значимост, придобива формата на оригинална на­шенска „секта". През време на прехода от капитализма към социализма, при подчертани тежнения към социализма, то заживя като обществено движение със своя самобитна физиономия и своя съдба.

Историята на Бялото Братство представлява особена глава от историята на народа ни, която може да бъде предмет на отделен труд. Ние сме задължени само да го споменем, защото то е неделимо от живота и съдбата на неговия основоположник Петър Дънов.

Нашето желание засега е да поднесем автентични изказвания на живи свидетели, които са имали през различни времена контакт с него. Постарахме се да ги предадем така, както ни са разказвани, без поправки, без промени както в стила, така и в съдържанието им.

Когато се четат или слушат тия изказвания, човек получава впечатление, че се касае до някакви илюзии, внушения, хипнотически предавания, изхожда­щи от Петър Дънов, чрез които той би си служил, за да влияе и респектира хората от своя антураж. Точно на тая основа застават неговите противници, за които е невъзможно да обяснят по друг начин неговите странни прояви. С по­добно твърдение обаче никак не могат да се съгласят самите „свидетели", да­ващи своите изказвания. Те всички могат да различат състояния на „внуше­ние", на „хипноза", от които биха се освободили през течение на дългите годи­ни, които ги делят от контакта им с него. Още повече, че нито един от тях не е свидетелствувал за някаква корист от негова страна, обясняваща прилагането на такива методи. Обяснението се затруднява поради факта, че самият Петър Дънов нито веднъж, било устно, било писмено, не е повдигнал глас да се защи­ти - да опровергае нападките и обвиненията против себе си. Той махаше с рька, усмихваше се и казваше, че няма време да обяснява всичко.

С течение на времето се насъбра материал от толкова много „свидете­ли", че любознателните хора започнаха да настояват за неговото издаване. Още повече, че след изминаването на повече от двадесет години останалите в съзнанието на „свидетелите" спомени са чувствувани като съкровище, което те искат непременно да споделят с близките си. Нашата работа се състоеше в това, да съберем тия материали, да ги систематизираме и поднесем на тия, които се интересуват.

При написването на „показанията", ние се старахме да ги записваме без поправки. Ние ги поднасяме без обяснения и без тълкувания. Нека всеки чита­тел ги приеме като сурови факти, към които си запазва пълната свобода за обяснения и тълкувание. Точно затова ние нарекохме нашия колективен труд „Между истината и легендата". Знае се, че „истината е обективна и доказуема". А всичко изказано тук може да звучи за някого като „субективно и недоказа­но". Другояче стоят обаче нещата при „легендата". Тя създава простор за сво­бодно творческо въображение. Но даже най-нелепата „легенда" има в основа­та си някаква доловена истина - народът никога не създава нещо от нищо - винаги има „от крушка опашка". А знае се, че не за всеки човек се създават „легенди".

Лично авторът на предговора, поради естеството на лекарската си рабо­та, беше много критичен към Петър Дънов. Това очевидно не оставаше недоловено от него и затова веднъж, добродушно усмихнат, той му каза: „Аз не пред­сказвам, а само предвиждам." А това вече е съвършено друга категория ду­шевни качества. „Предвиждането" е логически построено умозаключение на човек, който предварително знае причините и не му е мъчно да извлече заклю­чението. „Прочее, не ме мисли за някакъв пророк" - искаше да каже Дънов.

Предлаганият материал обаче лесно може да ни убеди, че се касае имен­но не до „предвиждане", а до „предсказание", до „пророчество", колкото и странно необяснимо да се вижда това за нашата съвременна наука.

Ползуваме се от случая да кажем, че всички тия грамади от фактически материали са само един блед увод за разбиране на необикновено богатата личност на Петър Дънов, на неговото голямо дело. Струва ми се, че дори кога­то човек добросъвестно прочете всичките следващи страници, ще прилича на пътник, който току-що е пристигнал до брега на един огромен океан. Той вижда неговия простор, играещото върху него слънце, плискащите до брега вълни. Но той далече не е опознал неговия простор, неговите вълни и урагани, неговите дълбочини, неговата красота, неговите богатства. Зарад това е необходимо да се навлезе в самия океан и да се опознае по-отблизо самото величаво дело на тоя скромен, леко усмихнат човек, когото ние наричахме наш „Учител".

Д-р Стефан Кадиев