5. Съзерцание: Господи, Боже

Господи, Боже, ето ме пак при Теб, с мисъл, с чувство и с постъпка. Ида да Ти благодаря за всичко, що си ми дал и открил през този ден. Ето, навеждаш ме на един стих от Писанието: „Добре ми стори, Господи, че ме оскърби, но на смърт не ме предади."

Причината на едно изпитание, аз научих много закони и открил си ми много тайни. Мога ли да не Ти благодаря и да не запея моята благодарствена песен! И друго аз не зная, мой Боже, мой създателю, човек в много тежки минути плаче и в много радости пее. Ето, почвам да пея!... И каква радост излиза от душата ми! Сякаш разлива се някаква хармония. О, това си пак Ти. Ти ме учиш. Мога ли аз, човекът, който от себе си нищо не знае, да може да пее? Песента не е тъй просто нещо. Песента не е от земята, тя иде от духовния свят, от един по-висш свят, където съществата са напреднали много и техният говор е музика. Господи, Учителю, как се чувствам радостна и съм спазила един хубав момент да пристъпя към свещено изпълнение. Чувам звуците на оная вътрешна музика, която много често слушам, и най-блажени часове са тия, о, Господи! Искам да ги слушам вечно, да ги слушам, но страхувам се да не отлетя заедно с тях и Тебе да загубя. Не, аз искам да върша това, което Ти вършиш. Колкото и да е мъчна работата, която вършиш, аз искам да съм при Теб, о, Господи мой.