Елена Казанлъклиева

XII.

Съзерцания и молитви

1. Часове на изпитания

Посветени за скъпия ми Учител

Господи, Боже мой, прескръбна е душата ми до смърт, помилуй ме... Когото много любиш, но и много наказваш за неизпълнение Волята Ти. Искаш го чист и свят, съвършен. За да стане такъв, туряш го в жаравата на Твоя Бо­жествен огън, за да гори и тлее и да се изгори всичката му нечистотия... Така е, о, Боже!... Откакто Те познавам в сърцето си и душата си, от време, Ти ми отваряш да видя Твоята благодат и след малко пак затвориш този кръгозор, и ето пак в мъки съм, в скръб и тъга... Тъй искаш Ти, о, благий Отче: тъй нека да бъде Твоята воля, защото тя е истинна и вярна. Нека бъде Твоята воля, защото тя е истинна и съвършена. Ей, Господи! Що съм аз пред Теб, та да ме слушаш дори. Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тлас­кат от бряг на бряг. И търся Духа на моя Бог...

Где мога да застана от Твоята воля? Гдето и да ида, Ти всякога заставаш пред мен и не даваш ми мира, от да не усещам Твоите думи. Твоето Божествено око навсякъде ме гледа и следи... 0, Боже... А когато викам към Теб, няма Те, сякаш никога не си бил при мен. Викът ми е пред Теб като глас на чакала, и видът ми е некрасив и вътрешностга нечиста, знам... Ти всякога, когато си ми помагал, то е по милост Бащина, който жали своето назад останало чадо. И наистина, що съм аз пред Теб, и що съм сторила за Теб? Вее ден глупея в себе си, и не съм разумна към никого!... Но разумността, тя не е дело на человека: тя е дар от Теб, на комуто искаш даваш я... А за мен, Ти всякога меняваш мяс­тото Си и не мога да Ти се нарадвам. Покажеш ми се в едно място и докато Те видя и зарадвам, Ти се скриеш и по дни и недели ме оставяш да се мъча и тъжа до болка...