НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

I. Към слънцето

Елена Казанлъклиева ТОМ 17
Алтернативен линк

Елена Казанлъклиева


I.


Към слънцето




Из брошурата „Път" от Е. К. Бездомник [1], 1920 г.,

Печатница на Книгоиздателство „Слово" А.Д., София


(Мото на брошурата)
Елате и да се върнем при
Господа, защото Той разкъсна,
и Той ще ни изцели: порази,
и ще обвърже раната ни.


Осия, гл. 6, ст. 1


Поклон пред Тебе, о Слънце, що грееш и ден и нощ в душата ми. Ти мраз разтопи в моите гърди, които бяха се вледенили и аз плувах, като ледена топка, отчупила се от океана и бавно тласкана по всемирното течение.


О, Ти Слънце, що сгряваш целия свят, колчем се явиш на светлия хори­зонт и стопляш всеки кълн, всяка твар, тъй както майка стопля дете в своите гърди.


В Твоята любов, о Слънце, всичко почива и възраства. Всеки кълн, всяко клонче, тревичка и всяко цвете обърнало очи към Тебе. О, Слънце, сияние на моя живот! Когато майка ме роди, ти ме обгърна със своите златисти лъчи и крепнах аз в твоята всеобятна любов.


Пред Тебе се радва и стар, и млад, и учен, и прост, и болен, и здрав.


О, Ти вечно Слънце, което си излязло от Отца и стана Велик Син, за да стопляш душите ни, които плачеха за истинска любов, която дава живот на всички страждущи души на земята.


0, светло Слънце, израз на Божествен лик, Ти вливаш радост в сърцата ни, просветяваш умовете ни.


Поклон пред Твоето огнено слово, победило мрака. Поклон пред Тебе, огнено Слънце, що слезе на земята и пожертвува чистите си лъчи, за да дадеш нам живот. [2]


И сега Ти, мило Слънце, всяка заран събуждаш моята душа, нагряваш сърцето ми, просвещаваш ума ми, но аз разпъвам Твоите лъчи.


Публикувано изображение

Любезна Г-жа Е Казанлъклиева,


(...) Земният живот си има и той своята програма и предназначение. И дълго време се иска докато човек разбере какво трябва да върши и как трябва да живее. Имате виделината. Ходете съобразно с нейните въискания [изисква­ния]. Чистота на мислите и желанията. Правота на действията. Това е волята на Небесния Отец.


В. В. [Ваш верен]

П. К. Дънов


(Из писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 7.V.1915 г.; вж. „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук,стр. 533)



--------------------------------

[1]Е. К. Бездомник е псевдоним на Елена Казанлъклиева. (Бел. на съставителя Верги­лий Кръстев)

[2] София 7. Май 1915 г.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ