3. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ЗАДУШНИЦА

... А думите им, верни и лъжливи,
въздишките им, жадните уста;
ръцете им и щедри и грабливи,
сега бръшляна вий по тях листа...

Изгнили вече лодките, веслата;
земята глътна техния полет.
И само по браздите на делата
живее още живия завет.

И нявга през забравата проблесне
легенда или звук от тяхна реч -
като че ли далечна вест небесна
разсича тъмний облак - златен меч.

И вижда погледа, в дъга пречистен,
дърво изникнало до модрий свод,
със златен плод отрупано, безлисто;
очите на възкръсналий живот...

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,
с. 70, из „Вечният скитник )