Алтернативен линк |
2. В. „Живот", год. I, бр. 2, (29.ІІІ.1929), с. 1
Мара Белчева
Грабна ме, - с един замах на върха!
Пих жребец ме носи, ноздри пърхат,
Пламъци му бликат из очите.
В миг, във бездната ме запокити.
Мълний тресна. Тътнат небесата,
с пръсти ровя гроба си в земята.
Трепвам. Пак жребеца нейде цвили.
Мъкна се нагоре с сетни сили.
В мъката ми нещо ми се мерна, -
Там от върха, зад скалата черна,
ей безсмъртното око погледна
в мене: - тишината всепобедна...