Алтернативен линк |
8. Стихове в сп. „Житно зърно"
Списание „Житно зърно" (1928-1930) публикува нейни творби, посветени на Учителя, на радостта от природата и благодарността й към Бога.
УЧИТЕЛЯТ
По стръмен път той кара земните си дни,
с железни мишници подхванал им юларя.
Очите му - световните везни.
С незнайни ключове законите отваря.
Камшик му са в ръката злите ветрове
С вулкани, мълнии той разговаря.
И по земята, наторена с трупове,
чертае пътища за нови поколения.
Минути му са всички векове.
От други мир денят му с вихренни трептения,
към тоя светъл мир в сърдцата мост гради
от мрамора на своето търпение.
Прекарал го е той през светлите звезди;
през озарените недра на тишината
ще мине, който се от дух роди,
и който се не заслепи от светлината
и в пламъците й не изгори,
и той ще хване тъй в ръце съдбата
като възкръсналият своите зори.
(сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 6-7(IX.-X. 1928), с. 204;
публикувано и в „Избрани песни", София, 1931, с. 76)
МОЛИТВА
Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата
На сън, на яве, в глечер и пустинен зной.
Дали молитвата ми не достига небесата,
дали аз не намирам в себе си покой, -
оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Със камъни ме все замеряш от зори;
назад повика всички тез, които ми проводи,
в сърдце ми всичките кумири изгори.
И пак към Тебе стълбата възлизам на колени
с молитва, да прогледат моите очи, -
да виждам, че и сълзите ми са благословени,
да чувам говора на всичко що мълчи.
Скръбта на агнето, - звера и стона на дървото
да екнат в струните на моите гърди.
И скитница, нарамила аз злото и доброто,
да пея песните на Твоите звезди.
(Житно зърно, год. IV, кн. 3 (IV. 1928), с. 91;
публикувано и в „Избрани песни": София, 1931, с. 78.)