3. Мара Белчева и Пенчо Славейков

Така в един майски следобед на 1903 година Пенчо Славейков се явява отново в живота й и този път остава до края. Домът на Мара Белчева на ули­ца „Христо Белчев" (по-късно - „Гаврил Генов", а след 1999 г. отново с предиш­ното си име „Христо Белчев") постепенно става притегателен литературен цен­тър. Това е и началото на нейната изява.

Първите й стихотворения излизат в сп. „Съвременна мисъл", 1910, кн. 6. Публикува циклите „Без шум листата капят" и „На синура на вчера и на днес". Познанието и ползването на няколко езика-френски, немски, английски, ита­лиански, полски и руски, й помагат в преводи на стихотворения за „Sviat" - 1913 г., на чешки -1914 г., немски в „Berlines Tagblan" - 1917 г., „PragerOasse" - 1928 г., френски в „Antologie des pontes bulgares" - 1928 г., на италиански - 1924 г., както и в преводите на по-големи произведения като „Тъй рече Зара- тустра" от Ницше, „Потъналата камбана" от Хауптман и др.

Творческият и личният й живот минават през няколко етапа, които пре­дизвикват различни отзиви и оценки, както от нейните съвременници (Антон Страшимиров в „Летопис на Българското книжовно дружество", 1903-1904 г., шаржовете и пародиите на Чудомир и други пишещи братя в „Барабан" и пр.), така и от по-късната литературна критика.

След смъртта на Пенчо Славейков (1912 г.) в Рим, тя остава без средства за живеене, тъй като е продала къщата си, за да осигури лечението му в чужби­на, и живее от случайни хонорари. Заминава за Германия и подготвя за печат първата си книга - „На прага стъпки", издадена в София от Ал. Паскалев и сие през 1918 г., но отпечатана в Лайпциг, печатница К. Г. Рьодер, в 205 саморъчно подписани и номерирани екземпляра.