НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

1. Епоха на дуели заради красавици

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева ТОМ 17
Алтернативен линк

Мара Белчева


I.


Един живот - една епоха



Ефросина Ангелова-Пенкова


Мара Иванова Белчева, по баща Ангелова

(8/21 септември 1868, Севлиево - 16 март 1937, София)


1. Епоха на дуели заради красавици


В едно благодатно време, богато и бурно откъм социални, политически и духовни събития и личности, Мара Белчева се откроява като един лиричен и същевременно силен образ, който ни гледа от снимки, стихове, дневници и бележки.


Родена е на 8/21 септември 1868 г. в Севлиево, в семейството на Парас­кева и Иван Ангелови. Баща й е ръководител на революционния комитет в гра­да през Априлското въстание 1876, а дядо й, Хаджиангелов, другар на П. Р. Сла­вейков, е известен на времето си издател на псалтикии (книги с църковни пес­ни и ноти за източно пеене). Прекарва детството си заобиколена от братята си Ангел и Кръстю Хаджиангелови, с които запазва близките си отношения и ко­гато житейските събития ги разделят. Основните действуващи лица в нейния живот се явяват още по това време. С Пенчо Славейков се познават от госту­ванията на семейството му при дядо й, когато са минавали през Севлиево на път за София. Била е близка приятелка на сестрата на Пенчо. След смъртта на майка си Мара живее при своята баба в Търново. Там учи до 5 клас в Търнов­ската гимназия. Млада, възпитана и красива, Мара привлича вниманието още в ученическите си години. Руските офицери щабкапитан Висоцкий и подпору­чик Владимир фон Ростер се бият на дуел за нейната благосклонност, заради което княз Дондуков, уведомен за подвизите им, ги връща незабавно в Русия. В същото време тя прави незабравимо впечатление и на бъдещия си съпруг Христо Белчев, чиновник в канцеларията на губернатора.


След завършване на гимназиалното си образование Мара заминава да учи във Виена, във Висшия девически институт - прочутия девически пансион на Кете Колвиц. Когато през 1883 г. умира баща й, поради липса на средства тя прекъсва образованието си и се връща в България.


Започва работа като учителка в Русе (за половин година). По-късно, през Сръбско-българската война, е милосърдна сестра и учителка в единствената женска гимназия в София.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ