137. Страданието и скръбта

Ангелът не знае какво нещо е страданието. Ангелът от тебе се учи. Ще .страдаш, че си книга. Праведните страдат. Грешните се мъчат. Хубаво е да страдаш, всички да се ползват от нея - книгата. Хората страдат зарад доброто, че искат да ти го вземат и ти трябва да го пазиш. Щом е грешник, ще се мъчи, щом страда, е праведен. Осмисля ни се животът със страданието. Другите ни благодарят и радостта тогава дойде. Радостта е, че са се ползвали от нашата книга. Взимат от коша ябълки и ти благодариш, олекне ти.

Скръбта е по-частно; скърбиш за обуща, шапка, за малки работи. Стра­данието: музикантът страда, че няма инструмент да свири. У вас има място, дето дяволът живее и дето ангелът живее. Да му знаете къде е номерът в тялото си. Апаш до моята стая се криел Рекох: Не става тъй. Дяволът до пангара [1] седи, взима парите. Едрите взима дяволът за себе си, несъзнателно става това у попа, инстинкт. Взел си пари назаем - „Не му ги връщай" е дяволът.

Да живее човек добре, всякога да изпълня Волята Божия. По-добре да страдаш, отколкото да вземеш 20-те лева. Чакала да дойде кондукторът. Наме­риш 100 лева - вземи 5 лева, а онези по 5 лева ги раздай. За най-необходимото имаме право, да се не осигуряваме за утре.

В нищото може да налееш нещо. Дето има нещо, изпразни го и налей!

Като се изучат законите на природата, животът ще се улесни. Хиляди години мислят какво е добро и зло. - Старост и младост. Старост е натоварен много кон. Младостта е разтоварен кон.

Страданията са необходими за баласт, да се не обърне корабът в море­то. Избягването на страданията е аристократизъм. В Индия искат да се осво­бодят от страданията, но има 60 000 000 парии на 350 000 000 народ. Дяволът не е в едно престъпление. Дяволът е далеч, а като речеш да хванеш дявола, хва­неш себе си. Отдалече дяволът обстрелва. Не искай дяволът да ти направи добро, че ще те тури в затвора.

[1] * пангар (от ит.-гр.) - нар. масичка при входа на църква, където продават свещи. (Бел. М.И.)