134. Всеки свят си има свои закони

2.ХII. 1938 г.

Оставете човека да слуша и гледа хубаво. Да посещава не само църква, но и живи хора. Първо отделение и последният университетски изпит е важен. Числата и буквите да се съчетаят правилно. Във второ отделение ги нареждат, после са кандидати за горе. В духовния свят първо отделение е как да се въз­питава педагогически. После в първо отделение в умствения свят - да се научи как да пише. В първо отделение трябва детето да ходи. В първо отделение в невидимия свят е, когато не е падало - климало, но не падало. Отчаеш ли се, обезсърчиш ли се, е духовно падане. На човека дали работа лека, но той се отчаял, че не работил навреме, което му е дадено, събрала се много работа. Лекът на отчаянието е да не отлагаш. Работи! Разположен, неразположен - върви! Умът и сърцето да действуват, та да е донесъл вода.

Които работи не разбираме, ни отчайват. Нещата не са много лесни, не са и мъчни, но време се изисква. Тази форма не света е най-подходна засега. Другият свят, който се готви, ще е съвсем други. Които ни обичат, ни изнесли на Слънцето и ние се обезсърчаваме, докато не внесат. Казваш: „Изоставен съм." Да те покъпе дъждът. Детето мисли, че всичко е уредено, че го държи майка му. После майка му го оставя; после в къщи само го оставя и то мисли защо майка му не му служи. Тя му казва: „Мама, сега ти се научи да служиш!" Побие го някога. „Как е възможно?" - мисли то. Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си.

Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде.

Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Мо­же и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий!

Даровитите хора имат едно съзнание: мислят и за другите. Обикновени­те мислят за себе си и не щат да учат. Геният учи и оценява малкото. Ако сме недоволни хора, обикновени сме. От всичко да съберем, не можем човек да направим. Божественото Бог е турил. Ние съдържаме всичките култури на ми­налото и не се познаваме. Ние сме в първо отделение в духовния свят. Имаме опитностите - докторат от физическия свят. Там ще слушаме и ще учим, че горе завършваме университета. Тук още ще започне. Навсякъде се иска почи­тание. Всеки свят си има своите закони. Педагогът със смирение в духовния свят е в първо отделение.

На Земята забравя своето величие от горе. А горе помниш от тук величи­ето и в кожата си не се побираш. Че тук цар си бил, погледнат те и казват: „Ще научиш." Душата там плаче с умиление. - „Защо плачете?" - „Изгубен съм." - „Ела с мене" - и ще го поведе, но додето не плаче, от все сърце, големия плач! Плакането е хлопане.

Вярата дава съдържание на нещата, Цялото човечество има много мал­ко вяра. Трябва и петте пари да дадеш, да се освободиш от тях, да повярваш в себе си, в ума си, да се освободиш, докато повярваш в онова, което е вложено в тебе.