126. Човешката душа

Човешката душа трябва да мине през големи страдания. Да се запали душата ви, та дявола да го е страх да се приближи. Тогава никаква тиня не може да я оцапа и дяволът казва: „Свърши се!"

Който слугува на Христа - вярва и Го обича, е на мястото си. Когато една работа се свърши с любов, има отношение, братска връзка. Само Божествена­та връзка не се къса.

Божественото задоволява напълно душата. Вие сте във фазата на Бо­жественото - най-хубавата. За в бъдеще ще има по-хубава.

Ще дам и на вас от моето ядене, едновременно да ядем. Като се научи човек на законите на храненето, и другите ще разбере. Ще се спъне, като мис­ли, че е повече от другите. Заблуждение е.

Владика значи да имам знание, да се владам при всичките изпитания и всякога съм доволен. Учете, опити ще правите. Пълна жертва да си готов да направиш. Вложи капитала си в Божествената банка и ще го получите. По Бо­жествения път няма загуба, опити правете! Потъни някой път, за да се спасиш. Не уповавайте на фирми! Уповавай на часовника! Върху всичките не едни са работили, майстори.

Кога не те слуша Господ, имате неправо нещо. Тщеславието ви е на опаш­ката. Вие опашката си показвате, а мене главата ми трябва. Минаваш за Учи­тел. Хората се ровят: баща ти, майка ти, сестрите ти не ги интересува хубавото. За Христа искат да знаят къде е бил. Той знае къде е бил. Той да ви каже. Който яде и пие, си плаща. Лошото на човека произтича от неговия слаб ум, не раз­съждава за последствията. Свраката - умна, но шмекер, изяжда яйцата.

Великден да бъде един Велик ден, да допълните вашите басни, точете ножовете, упражнявайте се, мислете правилно.

Отклони ума си от грозното в красивото! Тури в ума си добрия човек, а лошия да е (...) на добрия и ще знаеш как да се справиш със себе си.