113. Материалното и духовното богатство

21.III.1937г.

Висшето разбърква низшето и го организира.

Благото, което ще дадеш на желязото със стискане, не можеш да го да­деш на цветето. Злото е, че като сме добри, не постъпваме добре. Колкото физическият живот е по-добър, духовният е толкова по-висок. Представете си, че който ви много обича, е в много грозна форма, че Той е същият, Който ви обича. Ти си чупиш главата на канарата, че се блъскаш; не, там полекичка! Докато Го познаеш, колко пъти ще плачеш (в грозния)!

21.III. 1937г., на обеда

- Бог всичко ни е дал, а ние сме нещастни. Да сме запалени факли. Кой­то не вярва, запали му плевника, поне на тор да стане! Ние живеем в Бога, но не знаем, като детето в майка си. Рибите живеят във водата, без да пият вода. По-добре по-малко да се перат чистите дрехи. Светията няма нужда да му се перат, че електричеството и магнетизмът от него му чистят дрехите. Има вода на небето и земята. Обикнеш един човек хубав. Един ден видиш лошо в него и любовта ти се намалява. Като гледаш погрешките на хората, любовта ти се намалява. Ако си много повдигнат, занимавай се! Ако си голяма вода, чисти! По-горе от мене е Господ. Не туряй някого по-горе от тебе! Бог е над вас. Поло­вината давай на другите! Една тенекия, ще я обичаш, ако е пълна със скъпоцен­ности. Целува старата, умната, да приеме от нея. Бихте ли взели положението на умрелия цар с корона и пръстени? Във всичката ни сиромашия, това, което е в нас, струва повече от всичко.

Материалното богатство е обусловено от духовното богатство. А духов­ното богатство е и материално. Богатите са объркали сметките си. Слугите ви са ги объркали. На физическия свят сте умни, ама и в духовния свят е същият закон: ще запалиш печката на твоето сърце - Любовта. Носете зимно време топлина - Любовта, а лятно време - хладина (умът)! Лятно време хладът е хуба­во. Зефирът е хубав. Искате без ветрец, но ще сте по-нещастни, ако всичко е както вие го искате. Плати си дълга, да се освободиш от мъчнотиите. Оборот имате с милиони, а печалба нямате. Някои с малък оборот, много печалби. Дяволът накара Христа първо да уповава на Себе си, второ - на Бога. - „Я си върви, отдето си дошел!"

Уповавай на себе си - пази, което Бог е вложил в тебе. Говоренето: „Аз вярвам", не важи.

Когато живият иска да му простиш, прости му! Когато умрелият мълчи, забрави го! Десет години той на мене е слугувал и аз 10 години ще му слугувам. Да служи и момъкът, и момата, да слугуват, за да се освободим.