98. Божественото учение и човешките глави

28. IV. 1940 г. Възкресение Христово

Щастието ви се обуславя от отношението с разумните същества.

Какво значи „стойте в Ерусалим"? Ерусалим - където и да ходите, носете главата си със себе си. На едно място да е и духовният, и физическият живот, проявата на благородните чувства.

Хората мислят, че парите играят роля. Всяка дума е пара. Всяко знание е пари. Имаш ли Божествена Любов, всичко имаш.

Всеки предмет е свързан със земята. Пънкаш се, теглиш го.

Без любов работа не се върши. С любов работите се развързват, няма пънкане.

На земята житото не ще да израсте, но да го заровиш - ще. Да ядеш, но стомахът да е здрав - да приемаш Божественото Слово с разбиране. Когато ядеш с любов, има гала-обяд. Ако си в пустинята, пътувай с автомобил; ако си в полето, пътувай пеши, не бързай!

Светлината пътува бързо през света.

От Божественото туряй по една лъжичка във водата - при всяко чувство влагай Божествена Любов.

Като се ограничи човек, е смърт.

Когато водата излезе из извора, е чиста, надолу стане мътна. Божестве­ното учение, като минава през човешките умове, се омърсява.

Сърцето трябва да се префини. Калта е в чувствата, в сърцето и затова в умовете има тъмнина.

Тъмнината не могла да затъмни светлината-то е за в другия свят, не във физическия.

Ако друг ти готви, намираш махана, а ако сам си готвиш, доволен си. Щом намираш погрешка, сам си върши работата! Първия път сготвено солено, втория път - умерено, но най-хубаво е човек сам да си шета.

Една Любов от нищо не се нуждае - тя само иде и помага (това е Любовта Божия, Любовта на Учителя), а друга държи сметка на другите.