Алтернативен линк |
88. Реалното и идеалното постижение
IV. 1940 г.
- Паякът по-напред философствувап, пък като се научил да си прави па- яджина, казал: „Не ми трябва вече нищо!" И животните имат отношение. Малкото куче си носи кост. Голямото иде срещу него. Малкото я оставя, започва да го глади по муцунката, като му казва: „За тебе, за тебе я нося." Слабият да превъзхожда силния с бягане. Когато дойде силата, човек става груб. Когато умът на човека се изтънчи, той става лукав. Когато се изтънчи сърцето, става зъл - зло сърце има, казват.
Реално е, което не можеш да го увеличиш и намалиш. То е О. Радвайте се на туй, което не може никой да ви го даде или да ви го вземе. Ако имахме 21/2 милиона наполеона, не щяхме да сме тук. Всичко щяхме да имаме, но учени не щяхме да бъдем. Числото 12 е закон на хармонията, а числото 21 е закон на Великата Божия Любов. Няма нищо, което, като го помислиш, да не стане. Само по отношение на тебе може да не стане, но в света е вече станало.
Идеалното е постижимо само за цялото човечество, но не и за отделния човек.
Най-хубавата храна е Хлябът (Словото Божие), другото е за допълване.
Буквата „е" е знак за разширение, умножение. Толстой сам си направи обуща и почна да оре. Духоборите сами се впрягаха да орат, за да влязат в положението на животните. Докато човек не се впрегне на работа, няма да влезе в положението на всички живи същества. Всички прегрешения са окал- вания.