НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<span style=''><span style='color: #000000'><p class='bbc_center'>10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР</p></span><br /> <br /> През 1899 г. Учителят Петър Дънов води кореспонденция с Тодор Стоименов и Пеню Киров от гр. Бургас. Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество. После Учителят ги извежда по върховете край барна, на Дегилиташ-връх. Прекарват няколко дни. Тук Тодорчо пита Учителя: „Вие сега ни говорите за бъдещето когато ще бъдем мнозина, но ние сме трима. Единия е на възраст, втория също на средна възраст, а пък аз съм още много млад". Учителят отговорил: „Сега сте трима, но след време ще бъдете хиляди". И действително след 20 години на съборите в Търново се събираха над 1000 човека.<br /> <br /> Стоименов беше честен и безупречен човек, скромен и верен брат. Хубав човек. Движеше се като английски лорд, имаше обхода, носеше се хубаво. Беше крайно разумен и пестелив. Като пристига в София той беше определен от Учителя като касиер на Братството. Той не разрешаваше да се разпилее и стотинка дори. Всичко беше под негов контрол. Ако трябваха пари за Братството Учителят казваше: „Отидете при Тодорчо!" А той не дава всекиму пари. Трябва да отиде да пита лично Учителя. Той се грижеше заедно с Петко Епитропов за братския живот, организираха съборите и практически се грижеха за живота на Братството. След заминаването на Учителя той стана ръководител на Братския съвет. Той ме обичаше много. Той лично ме предложи на Братския съвет след него аз да бъда избран като председател на Братския съвет и ръководител на Братството. Те ме избраха единодушно. Но той събра ръководителите от провинцията и пред тях поиска потвърждение на това, че след него аз да бъда ръководител. И те го приеха. Беше авторитетен брат. Той ми остави неговата Пентаграма, с която бе работил 40 години. Аз пък я предадох на моят приемник. Ние сме верига души и слизаме един след друг и се връщаме един след друг в нашата прародина.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ