31. Новата музика

29.IV.1938 год.

По някой път невидимия свят ви туря такива работи, да не кряскате. Сега други фасон да ви дадат. В човека много сурдинки има.

И още от Любовта не ви говоря. Свиря ви, да видите, че Бог ви е дал несметни богатства и не ги оценявате. Не всички едно да свирите!

„Do", „do" свири, усилвай, усилвай! Не бой се! Не се обезсърчавай! Смел бъди!

Който е направил цигулка, е снел модел от музикалния свят. Иска много работа да се направи човек според както Бог ни е направил. В музиката да има мисъл, после - чувствувание; движение на физичес­кия свят, широта - в духовния свят и дълбочина - любовта по-мъчно се изразя­ва.

Почвай от „do", да премахнеш препятствията. И в мисълта ти да има „do", напрежение. И в чувствата ти да има „do", и във волята ти да има „do" и тогава дохождаш до разрешение на мъчнотиите.

Между клетките на цигулката има място, пълно с енергия. Пълни се и празни при сухо време. При влага по мен е гласът на цигулката.

Бъди весел, без дати казва времето. Тури си крака в студена вода, изме­ня се настроението. Увеличи тогава трептенията си. Обикни студа и ще ти ста­не топло. Повиши си трептенията и няма да се изгориш, ще ти стане хладно. Обикни топлината, ще ти стане хладно.

Учете се да знаете, че сте добри, че Бог ви е направил добри. Различно може да се изпее „Мога да кажа".

На здравия пей песни за болни хора, а на болния пей песни за здравите хора.

Всичко разумно придаде на челото. Разумното ще стане, с нозете ще стане.

Грей, дигни!

Тъжни сте, че няма светлина във вашите сърца. Като грейне, ще се за­радвате. Божественото слънце е вътре във вас.

„Мога да кажа": „Мога" - ръката отзад на главата; „да кажа" - на устата. С разумни движения и с мисълта, чувствата и постъпките съсредоточени, ще повдигнеш трептенията на болния и той ще оздравя.

Вяра! Които влязохте без колебание, ще дойдат нещата навреме - ни по- рано, ни по-късно.

С туй гребенче меко се свири. Човек казва: „Без него - пак същото." Казвам: Малкото, което ангелите чуят, хората не чуят; което човеците чуят, ангелите не чуят.

Страданията са едно хубаво гребенче, че и ангелите тогава ви слушат. Когато човек нито се радва, нито страда, индиферентен е. Тогава е най- лошото състояние.

Който обича, е музикален.

Та до известно време вървим с любов.

Дълбочината в страданието става, и да се радваме тогава!

„Ти ми дай пари, тогава да повярвам", казва. То е вече знание.

Вяра е да повярваш, преди да ти са дали нещо. Дръж се до ония разбира­ния, които са практически, за самия тебе.

Едно пение за себе си го държа. Друго - за близките си.