Ана Шишкова

I.

Из разговорите с нашия любим Учител

I. тетрадка:

Из разговорите с нашия любим Учител

от годините 1937 и 1938, някои от 1934,

другите години - 1940,1941,1942,1943

Слушала сестра Ана Д. Шишкова

Из разговорите с нашия любим Учител - след беседа или лекция на по­лянката, в салона край печката и черната дъска, на обеда в столовата или на масите на двора, край стълбата или пред приемната стаичка.

1. Непроявеният Бог

За Него, нашият любим Учител

Винаги кротък, винаги благ, Той че изпущаше момента, когато имаше жа­дуващи души, да каже това, което им е потребно или което ги интересува. Той схващаше всекиму мислите и му отговаряше, без да пита, щом се срамуваше - стесняваше да Го безпокои и запитва. На тези, които гласно питаха отговаря­ше с готовност, като им даваше знание или изправяше неправилните им схва­щания. Същото беше и с тези, които мълчешката очакваха да им каже, което беше необходимо в момента.

На обед, вън на масите, при хубав пролетен ден през 1943 год., седнал край раззеленилата се леска, когато, насядали на масата, се хранехме и всич­ки мълчахме, Учителят мило проговори:

- Молете се на Непроявения. Туй, което виждате, не е Учителят. Той е Един през всичките векове.

Друг път, пак на обед, на същото място, при весел разговор някои учени­ци - братя и сестри - пожелаха да се фотографират с Учителя. Той отговори:

- Ако остане да носите Учителя си в джеба си на портрет и да попоглеждате от време на време - не, не! Учителят трябва да е в ума, в сърцето и в душата на ученика, да приложи учението!

Друг път, пак на същото място, при мълчание Учителят пръв проговори:

- Сиромах Лазар не е бил беден. Той, като гледал другите, казвал: „Това, което вие имате, не ми е потребно."

Приятен майски ден. Насядали пак на масите на двора, хранехме се с благоговение пред Учителя и всички мълчахме. Като се нахранихме, Учителят пръв заговори:

- Които пишат хубави работи, макар и непризнати поети, като заминат, ще ги срещнат светли същества и ще ги водят на хубави места. Четете си ги често!