Алтернативен линк |
6. „Явно говорих" - Исус [1]
Човека, който изявява Исус, животът му е драми и трагедии в света. - И вие ще бъдете живи камъни, по които ще мине Истината.
Петела го оскубват за почуда на кокошките: също.
Защо разпнаха Исуса? Това е тайна. Но той каза: „Аз затова се родих в този свят, за да свидетелствувам на Истината. И всеки на моето място ще има същата участ."
„Страданията на всеки, това е Гетсиманската [градина]. Христос се моли и Му изпратиха ангел - Любовта не взе участие и Него [Го] разпънаха.
Любовта е на небето, не в ада.
Дето не взема участие Любовта, оттам стават драми и трагедии.
Любовта произвежда: Св. Мир и Радост.
Б. Е. Л. [Бог е Любов.] Само Любовта разрешава въпросите на живота.
Тук разбиранията на света са смърт.
Свободата, с която се ползува 1/0000 [?] днес, носи карма, съдба. Всеки е нещо недоволен.
Страданията идват от безлюбието: безсмислени страдания.
Страда истински само онзи, който е поддържал Любовта - вел[ик] живот.
„Сал за Бога животът се тъгува."
Палачите на Христа бяха Мойсееви хора, хора без Любов.
Сега, кое изопачава човешкото сърце.
I. л. - с лимонаденото шише: физ. л.
II. л. - с ябълката и непосадената семка
л. към любимата книга, що учиш постоянно, непреривно.
При любовта е нужен „Обект".
Всеки, огата [?] него да обичаш, не!
Всеки трябва да люби Бога, в най-широк смисъл.
Всеки, който е навлязъл във вътрешния живот, не взема нищо от света, плътта. Отрича се от всичко това.
На Бога ... и Мамона.
Ти люби, ти твори. Облечи се с дрехите на светлината.
Христос просветна и отиде да ни приготви жилище.
Сега, страданията говорят, че Той идва и всичко старо ще изгори, ще се стопи - за да не остане възпоминание от разпъването Му.
Хората се раждат, учат, живеят, умират, страдат, радват се без любов.
Но, казвам ви: Има един свят на Любов, дето Бог живее и царува с Мир и Радост се разлива. Този е светът на Любовта. И всеки, който дойде там, е приет.
Всички трябва да знаете, че сте в мира на промените и да не тъжите за тях.
Но има в човека нещо съществено. То е Любовта. А този център още не е развит. Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение, възнесение - просветление - различни имена.
Докато не придобиете Любовта, все ще знаете, че нещо ви липсва.
Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта. То ще бъде едно чудо да го има: там ще царува: мир, радост и веселие, обилие пълно. Вечна, непреривна светлина ще свети там.
За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта."
Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете.
Бъдете щедри както чешмите: любете, давайте, и Бог ще ви пълни отново: кой люби, любовта тече чрез него.
Човек в каквото вярва, това става с него. Ако вярваш, че Бог е в сила да въздигне всяка душа до Себе си, то и тебе ще въздигне.
Вярвайте - и според вярата ще ви бъде всичко.
Едничката осигуровка на живота е работата за Бога. ,,[В] изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."
Правете опити, без да говорите, за да се убедите; опити последователни, докато се изпълни волята Божия, тъй както Той иска.
„Опитайте Ме! Аз съм благ."
Ако дойдат страдания, ще кажете: „Такава е волята Божия, най-разумната воля."
Молете се тогава да ви отмине чашата; ако ли не - „Такава е волята Божия" - ще носи за свое добро и за слава Божия.
Тялото е най-голямото богатство, което имате. В него иде завършите своята еволюция.
Който ходи в Божиите пътища, него го очакват най-хубави работи.
И всеки, който напусне баща, майка.,., стократно ще намери още в този живот.
Той придобива живот вечен!
Добрият човек всякъде ще намери прием,
Крадците нямат братя и сестри.
По пътя към Бога стои Голгота, сетне - възкресение и безсмъртие.
Но: Радвайте се, че имената ви са записани на небето. Всеки, който се обърне и заживее по Бога, името му се написва там.
Любовта не може да се описва, тя само се чувствува - живее.
Това е така, обаче... някои не знаят, Който не знае, ще учи. Учението е работа: Любовта се придобива чрез учене.
Но не се стремете да научите всичко - то е невъзможно.
Добрите хора знаят малко, но се ползуват от него - добре го знаят.
Божественото учение има приложение в живота. Ако работите за Бога - Истината, ще се намерят хора да ви помагат.
Всяка работа трябва да се върши:
1. За Бога.
2. За ближния си. Вие любете, не чакайте вас да любят.
3. За себе си.
И така, Любов към Бога и към ближния - човекът тогава е връзка между Бога и света [на] душите, и тогава е канал на небесни сили.
Аз. човекът, който обичам, ставам връзка в Бож. закон, извор на живот.
Това е цената на човека.
Ти люби и повече нищо!
(Що ще да е и кой ще да е, не изключвай тази сила!)
1 закон - Да възлюбиш Господа с всичкото си същество и ближния си като себе си, като Господа (свое себе).
Всичко, що правите: учите, любители някого, помагате ли някому, пеете, почивате..., да имате вътрешен стремеж да го правите заради Бога - онази любов, що ви е дала живота и всичко останало.
Заради Бога.
Бъдещето е за онези, които любят Бога.
Всичко друго ще изчезне... стопи.
Дето царува любовта, там еволюция има, инак смъртта царува.
Христос: „Аз затова се родих, да засвидетелствувам за Истината."
„И вие... И вие за същото се родихте."
Да изявите чрез живота си Единната Истина - Б. Е. Л. [Бог е Любов.]
По кой начин - по начина на живота на малкото дете.
Станете приятели на децата и от тях се научете. Чудна воля, постоянство, търпение, докато проходиш!
В астрално отношение вие сте деца малки...
Вземайте пример от децата. „Аз се радвам, че вие сте деца."
Знание ви очаква за в бъдеще, и място имате, и Бог ви чака там!
Хората всичко вършат по свои вътрешни разбирания, те са свободни; и ние да бъдем свободни.
Светските хора са трудолюбиви и смели.
Най-мъчното е да бъдем силни и решителни.
Та, в живота място има само за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто.
Мислете и се утвърдете. Дръжте се за Бога, вечното, реалното, положителното. Внушавайте си всичко положително. Мислете за Бога и Неговата същност и я въплотете в себе си.
[1] Тази тема е написана от друг, не е с почерка на Елена Хаджи Григорова. (Бел. М.И.)
Когато вършиш първата работа, образуваш връзка с Бога. При втората работа ти свързваш чрез себе си ближния си с Бога.