4. Духът, Който слиза

„А в Ерусалим близо до овчата порта има къпални и пет

притвора, в които лежаха голямо множество болни, слепи,

хроми, сухи и чакаха движението на водата ".

Ев. от Йоана, 5гл., 2-3

Във всеки човек има къпалня и пет притвора, в които лежат болни. И тези болни чакат движението на водата от Ангела, който от време на време слезва да я размъти.

Притворите, в които лежали болните, не са били два, нито три, нито четири, а пет. Тези притвори са били пълни с болни.

Петте притвора, това са петте сетива в човека: слух, зрение, обоняние, вкус и осезание. Всичко това са врати, чрез които влиза животът, Божественият живот в човека. Чрез тези пет притвора се изявява Бог на човека.

Чрез слуха човек може да се свърже с Духа и с висшия музикален свят, чрез зрението - със Словото; чрез вкуса - с Божествените сили и енергии в храните; чрез обонянието - с Бога, Който се носи във въздуха; и чрез осезанието - с физическия свят, който е израз или проявление на Бога.

От тези пет притвора зависи духовното развитие на човека, неговата култура и неговото благосъстояние. Оттях зависи и здравето на човека.

Затова, необходимо е човек да познава и прилага законите на неговите пет притвора - сетивата, защото в противен случай той ще бъде болен, сляп, хром, сух и ще лежи в притворите и ще чака раздвижването на водата в къпалнята.

Къпанията, това е умът и сърцето на човека. В тази къпалня е спасението на човека. И трябва Ангелът да слезе от Небето, да размъти тази къпалня, да я раздвижи, за да може болният да се окъпе и оздравее.

Духът е, Който раздвижва ума и сърцето на човека. Тогава настава про­буждане на човешкото съзнание, настава новораждане или възкресение на човешката душа.

И днес, в новия Ерусалим е отседнал Великият, Който е слязъл от Небето да размъти къпалнята на човека. Раздвижена е къпапнята на целия човешки род и всяка душа слуша гласа на Христа: „Искаш ли да оздравееш? Искаш ли да оздравееш?"

Който иска да оздравее и да се новороди, който иска да се окъпе в новото учение, който иска да скъса със старото, ще чуе гласа на Учителя, Който ще му каже: „Стани, дигни одъра си и ходи, и не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло."

„Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо."

Йоана, бгл., 12 ст.

Божественото не трябва да се изгуби. То се не губи. Знаем, че петте ечмичени хляба, това е Словото, или семето, което Сеячът посея. Но когато сеячът сее, все ще попадне някое семенце в трънете, на камък или в неблагоприятна почва.

Разумният сеяч казва: „Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо." Кажеш някому нещо Божествено и той не те разбере или пък не го при­ема. В такъв случай какво трябва да направиш? Христос ясно ни говори: „Събе­рете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо." Това, което не се приема, това са укрухите и ако знаеш закона, сиреч, ако си ученик на Христа, ще събереш тия укрухи, които са част от петте хляба, „за да се не изгуби нищо".

Укрухите. Това е онази Божествена храна, която не е могла да се употреби или да се асимилира от гостите или от слушателите на Словото и затова трябва да се прибере. Така постъпва разумният, така е постъпил и Христос.

Укрухите. Където има изобилие, там има и укрухи. Тия укрухи - или това изобилие трябва да се събере и да се даде на по-малките братя от нас, да се нахранят и те.

Укрухи има на физическото поле, има на духовното и на умственото. Не­реализираните желания и мисли, това са укрухи, които трябва да се приберат, за да се не изгуби нищо.

Укрухите, това са нереализираните добродетели и таланти, дадени на човека от Бога. Ние знаем, че се взе назад единия талант на онзи, който не го е употребил и който го беше заровил в земята. Неизползувано благо, неизпол­зувани дарби и способности се взимат назад, за да се не изгуби нищо.

Укрухи, това е Божественото благословение, неизчерпаемото благо, от което има да ядат гладните и пак да остане. От това благо колкото повече даваш, толкова повече се умножава.

Укрухи, това е символ на изобилие, което ни дава Христос, което ни дава Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.

Елена х. Григорова, Изгрева, мес. декемврий, 1936 г.