2. Мъдрост

Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика свет­лина, знание и благоразумие. Тя е безгранична, [тя е] която обгръща всички добродетели и може да я притежава само една велика душа, изпълнена с най- възвишени пориви. Без тази велика добродетел не може да се влезне в цар­ството Божие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината и съвър­шенството. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казано в Евангелието. С това Христос не иска да каже, че човек трябва да бъде също така съвършен, както Бога, но всеки трябва да прави усилие в съзнанието си, за да се приближава към съвършенството, защото в това именно приближаване се състои истинският негов живот.

Мъдростта не е нещо, което може да се добие отвън - разните училища и университети. Тя е такова вътрешно просветление, [на] което човешкият език не е в сила да му даде точно определена изразна форма. Човек става мъдър само тогава, когато, след дълго лутане всред борбите и страданията в живота, дойде до положението да констатира факта, че в природата има само един- единствен живот. Щом разбере това, той се преизпълня с любов към всички същества, защото ги вижда като съставни части от самия него и им посветява живота си.

Дълбокият смисъл на живота, тайната на живота се крие в страданието. Пътят за усвояването на Божествената мъдрост и тайните на природата е стра­данието.

Светлина

Под думата „светлина" се подразбира онзи велик разумен Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Светлината носи живот в себе си и можем да я възприемем само ако имаме любов. Дето има любов, има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата „свобо­да" се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлина, е като плодно дърво, което расте на добра почва при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава.

Знание

Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на любовта, на която обект е истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен.

Благоразумие

Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внима­ва в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и се укрива. За да живеем един истински живот, трябва да имаме благоразумие в мисли, благо­разумие в желания и благоразумие в действия.

22.VII.1923 г.

Ел. X. Григорова