27. VI. 1922 г., София

Събрание VIII.

Лекция VII. от Учителя

Тайна молитва.

Най-първо, когато описвате един предмет, ще се спирате конкретно върху реалните черти на предмета. Питам ви сега: цветята усещат ли като човека болките? Това е предположение. Вие не сте преживели това, а само си го пред­ставлявате. Ще ви приведа една аналогия. Когато един художник изрисува едно цвете върху канавата, туй цвете радва ли се? Не, художникът се радва. Цветята, това са най-невежите същества. По-невежи оттях няма. Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя са за вас неприятни. Мислете конкретно, вярно да схващате отношения­та, които съществуват в природата. Туй, което въображението може да развие, ще мислите кое е полезно и кое не е. Например вие ако {минете покрай} една градина и във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не можете да се ползувате.

Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физичес­кото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, чете приготвят материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват своя форма, в която духът ще може да се пресели и живее.

Сега, поетът отива в една крайност; естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та, ще съберете поета и естественика в едно и ще разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1; ще ги съберете - 101, и ще ги разделите на 2 - 50 1 /2.

Интересно е да се знае кои цветя са полезни и кои - не; също и плодовете. Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. Например конкретно да можете да опишете цветовете и плодовете на ябълката, слънчогледа, лозата. Ако човек би постъпвал тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и [щяха да го] затворят в лудницата. Тая свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава край някое село, прави големи пакости, но понеже същата напоява градините, кара водени­ците, утолява жаждата, хората казват: „Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тия мухоловки! Отвори си венчето, а вътре, на дъното, има една киселина. Дойде някое насекомо, турне си хобота и почне да смуче. Затвори си венчето... И после как ще пишете „цвете мило" или „цвете красно"? Има цветя, които не са мили Ще описвате общото, принципалното, а ще бъдете конкретни в разсъжде­нията. Трябва да мислите здраво, да се учите да търсите в природата, защото тя никога не лъже.

За втори път пак напишете за цветята, от по колко листа цветовете им се състоят. Петолистни и шестолистни. Вземете и опишете. Черешата, динята, пъпе­ша - те са петолистни. Вземете сливата, разгледайте венчето, направете, по какво се различава. Всички петолистни цветя действуват разслабително на стомаха. Шестолистните - влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и гради­нари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любе­ница, която има лъскава кожа - то е признак, че тя е сладка. После, можете да знаете каква е на цвят - навън има написано, можете да знаете с положи­телност] и [с] математическа вярност. На 100 случая акс отгадаеш 75, то е знание, а 10% - не е; виж, 60% - то е пак знание.

Ще развиете у вас {естествено} [1] и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи - оставете го за друг ден. Прочетете го и ако пак не ви се хареса, махнете го. Сега, някой път може да имате желание да пишете с малко думи. Не е нито в многото думи, нито в мал­кото. Например, как ще изразите това предложение [2]? Може да кажете тъй: „Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: „Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: „Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Както ще кажете: „Пих вода, нахраних се." Ако кажете: „Много съм гладен, много съм гладен", то са слаби думи. Но ако кажете „Гладен съм", то показва едно истинско състояние на глад. Например ако кажа: „Много ви обичам", то значи, че с тая дума, „много" или „по-", ограничавам любовта си. Но за да изразите: „аз се страхувам много", това може, защото означава на физическото поле. Тия неща са относителни. Сега, в българския език вземете думата „чух" - ако я изразите на турски или английски, нищо няма да ви разберат, ако не кажете „аз го чух". На български казваме: „Аз го чух с ушите си." Каква роль [3] играят тук ушите?

Това значи, че никакво съмнение не може да съществува.

* * *

Тайна молитва.

Обща обработка на V. домашна работа:

Ползата от цветята

1. Материални ползи

Цветята задоволяват собствените си нужди (във вид на тор); стопанските нужди на човека (семена, различни масла, парфюми, облекло от памук, лекар­ства, мед, восък) и хранят и птици.

2. Интелектуални ползи:

а)  душевни ползи. Цветята красят природата и човека и влияят благо­творно върху душата. От съчетанието на боите им художникът твори своя талант.

б) духовни ползи. Цветята са въплощение на всемирните закони и служат за източник на наука и мъдрост. В тях се проявява доброто и злото, тъй както в човешкия характер. Със своя символичен език (особено напролет), те ни подканят към съвършенство. Цветята предават своите вибрации и живот, подмладяват и ни правят весели и безгрижни. От тях можем да се научим как да побеждаваме смъртта.

[1] Думите в скоби {} на тази и предишната стр. са пропуснати в тетрадката на Елена Хаджи Григорова. Добавени са от изданието на същата лекция в книгата „Кротките", Извън­редни беседи от Учителя в периода 1921-1923 г., София, 1996, ИК „Всемир", с. 106. (Бел. М.И.)

[2] предложение (рус.) - остар. изречение. (Бел. М.И.)

[3] роль (рус.) - роля. (Бел. М.И.)