НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

16.V.1922г., София, Лекция II-а от Учителя

X. Събрания на „Класът на Добродетелите" през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова) ТОМ 17
Алтернативен линк

16.V.1922г., София


Лекция  IIа  от Учителя


Прочетоха се темите за качествата на добрия ученик.


Извадете по-съществените неща сега и направете една обща работа за същата тема.


„За какво служи умът на човека?" Ще помислите върху тая тема. Макар и да не можете да напишете нещо, пак ще [се] ползувате. Вашият ум за какво служи - оттам ще започнете. Кратко ще пишете.


Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направе­ните грешки, да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден да я изправяте, разбира се, за себе си, то е наказание.


Сега ще ви дам една картина как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно шише празно, идете при чешмата и забравяте да напълните шишето с вода и вървите по пътя с празно шише. Дойдете до някъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.


Сега, другото правило - как да изправяте грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени около 50-60 кг хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба да им дадете. Хлябът - това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два, три, четири - то е изправяне на грешките. Щом снемете, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който носите, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си.


Сега, едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи жизнерадостен да бъде? Психическите зако­ни са такива - когато човек мисли, че е нещастен, такъв и става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, такъв и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане. Добър ученик - ще стане. Жиз­нерадостният казва: „Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: „Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път - като тръгвате, може да вземете повече багаж - ще си създадете неприятност в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва, еднакво страдат и двамата. И двамата са нещастни. Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките пра­вила; всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по клавишите. Вие трябва последователно да се упражня­вате. Човешкият мозък е като музиката. Вие като музиката искате изведнъж да имате силна воля - каквото хванете, да го направите; изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медлено и последова­телно.


Като влезете в една окултна школа, ще научите как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: вечерно време, като си додете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят; учени­кът няма да вика сутринта слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиеш, легенът ти казва: „Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш." Значи легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? - „Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!" Тая кърпа може да е на физическото поле, на астра1ното, може и да е на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнения се иска малко време - само излишното време, което не знаете какво да направите. Празното време, ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благо­славя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило - в много време малко да свършите. Сега казвате: „Как може в много време малко да се свърши?" Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище и трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде, да кажем, една ябълка, или круша - значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работа вкъщи, като се разгневите, т. е. в малко време много свърших­те. Положителното правило е в малко време много работа да свършите. Предста­вете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запаляте всички свещи, а иначе колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.


Обща изработка от IIа домашна работа:


За какво служи умът на човека

Всички минали мисли образуват нашия ум. Той е съвкупност на всичките разработени и неразработени способности в нас. Умът бива подсъзнателен и съзнателен. Подсъзнателният ум е предшественик на съзнателния и го движи по пътя на еволюцията чисто механически, т. е. на всяко външно въздействие реагира рефлективно. Когато човек е придобил достатъчно опитност за про­буждане на съзнателния ум, то неговите действия отговарят съзнателно на външ­ните въздействия. Умът на човека служи като преходен мост между инстинкта и интуицията. С една реч, умът служи за реализиране на знания, а знанието, озарено от Любовта, е път към Истината, към Бога.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ