Алтернативен линк |
20. Беседа от Учителя от 25.VIII.1935 г.
Силата на убеждението
Езерата, 25.VIII.1935.
Молитвен връх, 25. VIII. 1935 г., 5 1/2 ч сутринта
Прочете се Данаил, 1 глава.
Прочете се и Ев. на Йоана, гл. 12; стихове 12-20.
Онова, което може да се извади от първата глава, то е силата на убеждението. Това, което е изложено в тая глава, показва каква сила има човек, който има убеждения. Щом човек е убеден в това, в което вярва, тогаз това убеждение е силно; щом не е убеден в това, в което вярва, това убеждение не е силно и ако го приложи, няма да има резултати.
В характера на Данаила има силно убеждение; той не иска да се храни с царската пищна храна, а със сочна храна. Аз сега говоря за убеждение, в което няма изключение, колебание. В света днес има неуспехи, защото хората имат убеждения, в които има изключения, колебание. Вярваш, но все се колебаеш! Не си 100 % убеден! И слабата страна на съвременните християни е, че нямат убеждения. Те казват: „Велико е учението Христово, но то е неприложимо за съвременния свят." Това е слабата страна-дето казват, че е неприложимо. И всички съвременни хора роптаят. Защо? И светските, и религиозните хора роптаят. Те се хранят с пищна храна. Тези, които се хранят с пищна храна, имат качеството да роптаят. „Пищна храна" и „сочна храна" се разбира както материално, тъй и физически.
Често са ме запитвали: „Кой от тия двамата е по-красив?" Мярката за красотата е любовта. Щом обичаш някого, той е красив; щом не го обичаш, той е грозен, не е красив. Ако искате една преценка за красотата, ще кажа: Красотата без любовта е маска отвън.
Трябва да имате убеждение без съмнения. Да имате едно убеждение, в което да не влиза съмнението. И като имате убеждение, трябва да го приложите. Данаил се намирал при много неблагоприятни условия; тия четиримата младежи са били взети в плен; и успяват да им се дава сочна храна, а не пищна. Коя е сочната храна? Сочната храна е храната на любовта. Коя е пищната храна? Тя е храната на безлюбието, на „свещения" човешки егоизъм. Ако имаш убеждение, ще приложиш сочната храна на любовта, а пък ако нямаш убеждение, ще приложиш пищната храна на „свещения" егоизъм.
Щастието на човека зависи от дълбокото убеждение в законите, които са вложени в природата. Има закони, които наричат природни, но те не са Божествени още, защото в Божествените закони няма изключение. Някои закони може да са наредени от по-разумни същества, но те не са Божествени, понеже в Божествените закони няма изключение. Щом намерите някои мисли, чувства, желания и постъпки в себе си, дето няма изключение, те спадат към Божествения свят.
Аз турям следното за норма дали някой е християнин - то е даването; той не мисли за утрешния ден. Ако аз отида при един извор и дам някому чаша вода, то ще мисля ли за утрешния ден дали ще има вода? А пък изворът, който не пресъхва, той е Божественият свят. Ако твоята любов се прекъсва, то тая любов не произтича от Божествения свят.
Трябва да имате едно убеждение! Когато Петър каза на Христа: „Ти си Христос, Син на Бога Живаго", Христос му каза: „Плът и кръв не са ти открили това." Някои искат да знаят кой съм аз. Аз мога да кажа това или онова, но това ще е външно; а отвътре трябва да се разкрият нещата.
Когато Христос казва: „Да се отречете", това учение не е за сиромаси, а за богатите. За най-богатите хора. Сиромахът от какво ще се отрече? Та, тия, които имате, ще се научите да раздавате, а пък тия, които нямате, вие сте свободни.
Прочетете пак „Данаил", 1 глава. С каква храна да се храните: пищна или сочна. Данаил като се хранел със сочна храна, лицето му било по-красиво, имал повече знания, отколкото всичките учени в това време.
Формула: „Божият Дух носи всичките блага на живота."