11. Разговор с Учителя на 5.VIII.1932 г., 9 ч сутринта,

до огъня

Това, което крепи ума ти, сърцето ти, волята ти, тялото ти, това е Господ. Той като те напусне, ти клюмнеш. Той като дойде, ти пак се подемеш. Не е само слънцето отвън. Някой път отвън е студено, а ти стоиш отвътре спокоен.

Вие сте станали много страхливи. Когато те заболи крак, ти се радвай, че излиза всичко навън. Или каквато и болест да дойде, ти се радвай, че всичко излиза навън.

Господ дойде да говори на евреите на планината. Но те се уплашиха, и планината се облече в мъгла.

Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на плани­ната.

Здравето всеки може дати го вземе, но вътрешното щастие - не. Здравето зависи от ума и сърце го.

Като заминеш на онзи свят, от всичко ще се откажеш: от тялото си, от всичките си желания, от света ще се откажеш и ще тръгнеш за онзи свят с един небесен аероплан.

Богат е онзи, който в дадения случай може да използува богатството. Аз предпочитам да съм сиромах със здрави очи, здрави уши, отколкото богат с болни очи или болни уши. Предпочитам да съм сиромах със здраво тяло, откол­кото богат с хилаво тяло.

Занапред, лекарят, като отиде при болния, първото лекарство ще му каже на ухото: „Да вярваш в Бога!" После ще му даде едно лекарство и ще му каже на ухото: „Да вярваш, че с това лекарство ще се излекуваш." Едно време лека­рите са били едновременно и свещеници. В бъдеще, един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо да ти дават лекарство за болест, тогаз ще ти дават лекарство за здраве. Този еликсир го търсиха едно време.

Блажени богатите, които раздават богатствата си.

Блажени сиромасите, които раздават сиромашията си.

Това е притчата за днес. Сега ще ви дам нови блаженства.

Блажени богатите, които като раздават богатствата си, не осиромашават.

И блажени сиромасите, които раздават сиромашията си и не забогатяват.


Обичайте планината, за да ви даде нещо!