2. Разговор с Учителя на 31.X.1928 г.

Изгревът на слънцето е богослужение, природата е храмът. Нашето верую е, че всички се храним с една и съща храна, приемаме една и съща светлина, дишаме един и същи въздух, пием една и съща вода - защо да не работим заедно? Ние сме братя, един и същи хляб ядем, от едно и също слънце черпим живот. Този въздух минава без граници през Германия, Франция, България и пр.; митнически граници не признава. И облаците също. И слънцето обикаля, и светлината обикаля, не признава граници, безгранични са. Ще ни питат: „В какво вярвате"? - Ще им кажем: „В това и това (- горните думи).'

Да направим сега превод на горното: въздухът е мисълта, светлината е Истината, топлината са добрите чувства, които хранят хората едни към други. Ще изработим нашето верую. Всички ще го приемат, понеже започваме с на­гледното. Вярваме, че всички хора, които дишат един и същи въздух, могат да мислят едно и също.

Мисълта е мощна сила, която върви на вълни и после образува цветове и форми.

Сега има откритие за управляване на аероплани от долу, без да има хора на аероплана, с радиовълни. И колкото френски аероплани минаха германската граница, падаха долу. Сега ще направят и параходи да се движат от брега меха­нически чрез тези вълни: параходът ходи и се връща - маневрира.

В новия живот бури няма да има. Резките промени на климата произлизат от лошия живот. България ще има тропически климат. Всичко ще се измени. Няма да остане нищо неизменено. И това изменение е започнало.