28. Писмо на Димитър Звездински

до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.

Изгрева, 1.XI. 1933 г., 3 ч през нощта

Любезна Сестро,   

Наистина доста много време закъснях с отговора. Вярвам, чети е понятно защо. - Много работа! Благодаря на Бога, даде ми се такава. Знаеш ли, че нямам време вода да си донеса, паници да си измия и дрехи да си изпера? Ти поне видя и разбра какво нещо е работа. Същото е и сега.

Боледувах няколко дена. Отече ми нещо в устата. Прекарах ужасни болки. Няколко часа след като се обадих на Учителя, аз вече бях напълно оздравял. Благодарим на Бога и на Учителя.

Чаках няколко дена да приготви сестра Савка една неделна беседа от Учителя, за да направя някои обстойни извадки за тебе (моите бележки не ме задоволяваха). Види се, от много работа, Савка и досега не ми е дала беседата, въпреки обещанието си. При все това, ти пак ще получиш бележки от тази бе­седа.

Два-три дена работя усилено върху един азбучник на „Простите истини". Исках да ти изпратя сега и него, но виждайки, че ще позакъснее, побързах да ти пиша и да ти изпратя това, което съм ти приготвил.

Ето причините, сестро Еленке, които не ми дадоха да ти пиша веднага, навреме, за което ще извиняваш.

По отношение на брошурите „Човешкият дух" и писмата ти, всичко е в ред. Стана така, както ти иска. Като се явих при Учителя и поисках още 10 броя, Той веднага с готовност ми даде и доволен и радостен ми каза: „Така, добре, изпратете ги... Хубаво, много хубаво."

Искаш да ти обадя една дата на разговора ми с Учителя по брошурите, това беше след заминаването ти. Право да ти кажа, забравих, не помня. Не съм се сетил да бележа.

От изпратените брошури досега, повърна се само една, с бележка, че' лицето се е преместило другаде. Аз препратих тази брошура другаде.

С настоящото ти изпращам малко разговори, малко формули и мисли; изпращам ти и нашите методи и едно резюме на една неделна беседа. Изпращам ти също и адресите, на които изпратих брошурите.

Лекциите на Учителя са особени: силни, с нови закони и методи за живота. Почна и да Се изявява в беседите Си, Аз забелязах това на 2-3 пъти.

Имаме 3-4 тьти в неделята концерт в салона, което особено благоприятно въздействува върху нашата душа. В салона, този стълб, четвъртият, който беше до вратата, се замени с една великолепна колона от изкуствен мрамор. Тази колона е величествена, напомня нещо римско и придава по-голям авторитет на салона. Имаме нова песен.

Учителят е много доволен, весел, разговорчив. Види се, вижда нещо хуба­во в братството.

В Мърчаево не съм ходил, но смятам да отида, да турим начало на четене неделни беседи. - Ще ти пиша. В Слатино не съм ходил оттогава, но тези дни ще ида и там да ги видя.

Азбучникът на IX серия не е доизкаран. Като го привърша, щети изпратя и него.

Друго нещо особено няма. Всеки се приготвя за зимата. Хубав е животът, кога се работи! Чудни опитности човек придобива в работата на Божията нива. Учителят е доволен, връзките с Него се засилват, добиват се хубави методи за работа и какво ли не.

Видях Божията нива, тя била много голяма и искала работници. Не било достатъчно да има само работници, ами трябвало да се знае да се работи. А това било не само изкуство, ами цяла наука. Вчера Учителят на нас говори по този въпрос и останах много доволен от онова великото, от онези тайни, които се крият в самата работа, в самия човек, в самия живот, които трябва обязателно да ги знае работникът.*)

Каквото си пишем по тези въпроси, не ги споделяй абсолютно с никого! Моля ти се!

Похвали се и ти с нещо! Вярвам, че има с какво, защото знаеш да използу­ват времето.

Що прави брат Пеню? Поздрави го!

Хайде, довиждане, пожелавам ти всичко хубаво. Чакам обещаното ти, да ми пишеш обширно.

Поздрав от Изгрева!

Братски поздрав: Д. Звездински

P.S. Излезе X серия том 1ий! „Житно зърно" още не е излязло 1ят брой.

Същият.

*) Понеже те зная вече и те виждам като една ревностна и незаменима работничка на Учителя, идущия път ще ти пиша по тези въпроси.

Същият.

Няколко мисли от разговора с Учителя на 31.Х.933 г. на софрата в трапезарията:

Ти си онова, което се радва на радостта.

Животът скърби, без да е скръбен, и се радва, без да е радостен. При живота като дойде радостта, тя се преобръща на скръб, а като дойде скръбта, се преобръща на радост. Значи, като ти дойде една радост, ще ти дойде и една скръб. Радостта и скръбта са дали всичко, което са имали. Трябва да се раздаде радостта и на другите хора, да се ползуват от нея.

Бащата, като изпрати сина си на работа, праща го, за да му излязат пришки на ръцете. Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате пришки на ръцете си, значи - дали сте работили. Изведнъж не може да бъдете в университета. Какво лошо има, като страдате? Да се примириш, се разбира само в дадения момент или случай, за най-малката част от времето. Бог, Който е създал всичко, е навсякъде, Той присъствува навсякъде: и в радост­та, и в скръбта. Нещата са целесъобразни.

Сега сме по-близо до Царството Божие, отколкото едно време. На нас ни трябват ангели, които носят торби с хляб.

Продължение на писмото ми [от 1.XI.1933 год.]

Във време, когато очаквахме появяването на Учителя, подадоха ми твоето писмо. Прочетох го. Наистина, влизам ти в положението. Не ме ли разбра, сестрице, че не съм от тези, които забравят приятелите си? Не се съмнявай! Ако съм закъснял, то има причини много извинителни. Знаеш ли, че от 2-3 месе­ца съм записал писма за мои духовни деца из провинцията и още не мога да ги напиша и да ги изпратя? Господи, чудя се какво да правя, от кой край да започна?! И виждайки всичко това, аз вече се заех да поддържам най-важната позиция - Ето, станал съм в 2 1/2 ч нощес и се заех да ти пиша. После, виж какво, кураж, не се обезкуражавай, бъди твърда, непоколебима, дори и в пусти­нята да си, считай, че си в своята среда! Дй ще ден, и ти ще си намериш своето място, за което си родена, за което си дошла на земята, за което място си призвана. Ще дойде този час!

Единственото нещо, за което не ме бива и за което не съм способен, това е да забравя тези, които са мои приятели, които са мои близки, които обичам, почитам и уважавам заради Бога. Заради Учителя. Възможно ли е да те забравя? За нищо на света! Знаеш ли, че едномесечната ни работа на Божия­та нива се равнява на цели векове. Защо? Защото животът беше крайно интензи­вен и напоен със смисъл и съдържание. Наистина, и аз не помня такова нещо.

Тогава, какво същество трябва да бъда, за да пренебрегна една душа, която ми е толкова ценна и мила? Ти си работник истински, пряма, чиста, готова на жерт­ви, изпълнена с идеализъм. Ето тези души са моите братя и сестри в Бога и Учителя. С тях аз се разбирам. Тях никога няма да ги забравя. Тези души ги почитам и уважавам. Затова, моля ти се, не считай, че съм от тези, които повърх­ностно гледат на нещата!

Идущия път ще ти пиша нещо из работата ни.

Работи! Не спирай! Използвай всички случаи и възможности!

Водата да спи, ний да не спим! Сега е време! Сега, сега!

Чети, свири, пиши, мисли, прави опити, радвай се, смей се, благодари, бъди крепка, силна, непоколебима и вярна на Учителя! Ето нашето верую. За това ний живеем. Друго не ме радва и за друго не живея.

Което ми поръчваш, ще бъде, ще изпълня. Ето, пиша ти със светкавична бързина. Току-що свърших дежурството, а в 2 ч излизаме по работа. Чакат ни в града. Още 15 минути остават, а аз не съм се и приготвил.

Ще прекараме зимата в малката стаичка.

Аз не се залових на работа. Отидох да работя преди 1 месец и не работих 3,4 часа, ме изпъдиха, въпреки хубавото ми, безпогрешно работене. И оттогава вече не съм на работа, а си работя на Учителевата нива.

Хайде, сестро Еленке, прощавай, ако с нещо съм прибързал в писмото си, понеже е писано набързо.

Братски поздрав:

Д. Звездински.