26. Писмо от Димитър Звездински до Пеню Ганев

от 30.IX.1933 г.

Изгрев, 30. IX. 1933 год.

Любезни брат Пеню,

Поздрав от Изгрева!

Добре сме. Живеем с единствената цел - да се усъвършенствуваме.

Въпреки бурите и мъчнотиите, ний стоим като канари, непоколебими, с пълна вяра в Божественото, което възраства в нас. Това е, което осмисля живота и само по този начин ще се облечем в светлата и бяла дреха на Божествените добродетели. Само така ще познаем Бога като Любов. Без тези разбирания не можем да любим - да сме изразители на Божията Любов. Това е пътят за Свобо­дата, чрез която ще влезем в съприкосновение с по-напредналите същества, които ще ни помагат. Изисква се непреривна работа!

Сега е времето!

Да работим, да учим!

Епохата, в която живеем, е велика. Светът се преустройва!

Цялото небе работи!

Работят всички светли същества. Всяка пробудена душа строи новото. Всичко будно е на първа линия, откъдето се отстоява на-важната позиция в живота.

Ето, и Учителят, както виждаш, е между нас. Той е дошел да ръководи великото дело.

Условията! Те са зависими. Бог създава условията. Ние зависим от Бога, а не от условията, така казва Учителят.

Всеки кой как може, да работи. Време няма за бавене. А в живота чакат души да им се занесе светлина. Кой ще стори това, ако не ний, първият набор на новата ера? Като войници изпълнихме дълга си към държавата - бихме се напразно. А сега, като войници на новата държава, на новия живот, няма ли да дадем нещо от себе си? Искат се жертви.

Ето, брате мой, мислите, отначало дотук, които вълнуват душата ми. И ще мирясам, когато се видя, че работя за Бога.

Мили братски поздрави - Д. Звездински.

P.S. Тъкмо в този момент при мене е брат Боев и те поздравява тебе и Еленка.

  (Подпис)