20. Писмо на Димитър Звездински

до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.

1.IХ.1933г. Първи съборен ден- Изгрев, София.

Преди още да се появи зората, Изгрева се събуди.

Заблещукаха прозорчетата на малките хижички.

Раздвижиха се изгревчани.

Мълчаливи, те минаваха тесните пътеки и влизаха в големия салон, който блестеше от светлина.

Упътих се и аз и за миг се намерих в салона, който беше препълнен.

Стотици души, жадни за Словото, бяха дошли да видят и чуят Учителя.

Мълчание...

С благоговение очаквахме Учителя.

В душата ми беше празник.

Какво ли ще ни каже Той? - се питах в себе си.

Какви ли закони на природата ще ни разкрие?

Какви ли нови хоризонти за нов живот ще ни очертае?

„Учителю - си шепнех в себе си, - Ти винаги си ни носил на крилете на Твоята Божествена мисъл, Ти дойде да ни озариш с дълбоката Си мъдрост и да ни покажеш Пътя за вечния живот! А силата на Божествените Ти добродетели?...

Ето ме при Тебе! Чакам да бъда озарена от живителните лъчи на Твоето Слово!..."

Песен се разнесе в салона. Тя беше тиха и се изтръгваше из недрата на стотици братски сърца.

Почувствувах, че нещо се разтапяше в пламъците на свещения огън. който се разпалваше в моето сърце.

Рухваше старата кула!

Да рухне старото! Учителят ни учи да изградим новото, което ще бъде вечно и красиво.

Пак мълчание.

Чакахме Учителя.

Когато погледнах зората на изток, множеството се вдигна. Всички гледаха към вратата. Станах и аз. Беше 5 ч, когато Учителят се появи. Той беше дълбок и мощен. Стъпките Му бяха сигурни и отмерени. Покачи се на катедрата. Стоеше прав.

С погледа Си за миг ни обгърна всички.

Леко затвори очите Си, сякаш съзерцаваше цялата вселена. Побелелите Му коси се разстилаха по раменете Му, а това Го правеше величествен и мощен. Виждаше ми се сияещ и велик.

Молитва... Тя беше тиха, топла и сърдечна. Шепотът й ми напомняше ромоленето на балкански поток, който бърза да напои цветята и децата и да се влее в морето.

Молитвата с Учителя ще я помня.

След като прочете една глава от евангелието, Той ни говореше, а ние с внимание Го слушахме.

... Щом не ядеш от свещения хляб, ти си безверник, а щом ядеш, ти вяр­ваш. Този свещен хляб е Словото. Словото е вътрешната страна на храненето.

Христос трябва да излезе вън от гроба. И когато Христос дойде във вашия дом, всичко ще имате.

Опасно е човек да се спира в пътя, по който Бог го [е] изпратил.

Ти не можеш да ходиш в пътя на Истината, ако не ядеш от свещения хляб. Истината се казва само на онзи, който е жаден, който е в тъмнина.

Един ден, когато се явите при Бога, какво ще Му кажете? Ако не сте готови, ще бъдете в положението на осъдения; ако сте готови, ще бъдете на мястото на оня, на когото поставили отсечената глава и оживял и възкръснал.

Възкресението е новият човек. Трябва едновременно да възкръснете и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения.

Възкресение се разбира оня живот, при който ще се премахнат всички противоречия.

Желая ви Божието благословение и всичко, което Бог ви е обещал да ви даде, да се изпълни."

Думите Му се сипеха като пресни струи чиста вода от някой извор в оазис сред пустинята.

Словото Му бе живо. То отдръпваше от пред очите ни тъмната завеса, която ни делеше от светлината.

Той ни говореше, а ние Го слушахме, както сме Го слушали през вековете, когато сме бивали призовавани от Него.

Словото на Учителя е Слънце, що свети и топли изгубените в тъмата.

Словото на Учителя е живата вода и живият хляб за гладните и жадните.

Словото на Учителя, това е Божият Дух, Който ни се изявява чрез Него и ни напомня, че време е дошло да възкръсне Христос в нас.

Блажени са, които слушат това Слово!

Блажени са, които Го приемат и прилагах!

На изток зората се появи. Тя беше чиста. Околовръст летяха нежни и пурпурни облачета. Слънцето блестеше и позлатяваше всичко.

Роди се новият ден!

В зората на този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото на новата ера.

Множеството Го наобиколи. Той простираше десницата Си, а те, усмихна­ти, се приближаваха да я целунат.

Приближих и аз и целунах ръката Му. Той беше усмихнат. Душата ми беше изпълнена с радост.

Излязох на двора.

Чувствах се изпълнена с духовни ценности, които Учителят на Любовта, на Мъдростта и Истината изсипа чрез живото си Слово в моето сърце.

На обед имахме братска трапеза. Бяха насядали стотици, начело на които седеше Учителят.

Ядохме, пяхме и благодарихме