Алтернативен линк |
11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова
от 19.XII.1926 г.
София, 19./5.ХII. 1926. [1]
Любезна Еленке!
Обещах ти да бъда за в бъдеще по-акуратна, т. е. няма да те посещавам само духом, но и ще ти пиша. Ще прощаваш, че позакъснях, при все че обичам да държа на обещанието си. Вдигнах палатката от Изгрева, а в новата къща ми се създаде много работа физическа, разбира се.
Добре сме, ще кажа, Ленче, при всичко че морето се вълнува, вълните се надигат, свирепеят от около, но кормчията е силен, корабът ни не потъва. Вярата ни от ден в ден на всички ни крепне, силен етоз, който ни е повел да ни изведе на спасителния бряг. Цитати от беседите Сийка ще ти пише, аз ще ти пиша нещо мое - опитност и разбирание, разбира се, пак под същото ръководство.
Няма мисъл изказана, в която да не вмъкнем по нещо, казано от Учителя, тъй много ни е казал, Ленче, тъй много е сторил за нас. Та и това, което считам моя опитност и разбирание, пак е заето от него. Каква утеха и подкрепа е той за нас!
Най-страшната мечка да се изпречи отпреде ни, ще кажем на Учителя - като речем, страхът изчезва. Таз мечка може да дойде отвън, отвътре - все едно.
Тези дни ходят свещениците по енориите си да записват и увещават дъно- вистите. Как смело и как разумно ги посрещат нашите, просто се засрамват и си излизат! Защо събират сведения и какво мислят да правят, не знам; едно знам: че сестрите и братята са готови смело да посрещнат всичко. Дохожда в София РабиндранатТагор. Царско посрещане му направиха софиянци, посрещнаха го не като духовно лице, а като поет. Много мило същество е, прилича на Учителя. Без да подозират, той помогна на духовното течение в България. Туй, което гонят в лицето на Учителя, посрещнаха го в Тагор. Любете друг друга, им каза и той, на който го разбере. Царството Божие вътре във вас е - казва Христос. Да, Ленче, колко много сме излезли навън ние и как мъчно ще влезем в това вътрешно царство, усилие трябва. Често аз се опитвам да затворя очите си за всичко видимо, да се освободя от всички връзки и да се почувствувам свободна, като че сега съм излязла от Бога и злото не познавам. То е най- блаженото състояние, но мигновено пак излизам, почнат да нахлуват мисли, неканени гостенки, приятни и неприятни. В постоянна борба сме, но в таз борба крепне нашият дух и се изработва нашият характер. Без страх и тъмнина все напред ще вървим. Учителят живее повече на Изгрева, цяло домакинство там се устрои. Възкресение, казва, иде, бъдете готови, а светът тъй ще се разтърси, че ще му се замае главата.
Стига ти засега толкова.
Живей си с радостната надежда и чакай възкресението!
Целува те сестра ти А. Динова.
[1] Първата дата е по стар стил, а втората - по нов стил. (Бел. М.И.)