.....

От Стамат имам писмо. Много е благодарен от резюметата. Поздравлява те.

Преди да ти пиша, бях при Учителя на среща.

Аз ще взема от стенографките тази беседа, за да я прочета наново и да се вживея в нея. Аз сега съм всецяло потопена в нея и живея само в нея. Ето това е, ако искаш да знаеш истинската музика, за която ни говори Учителят толкова много!

Аз не съм против и обикновената музика, но нея турям на второ място. Първото място давам на словото, на светлината, на знанието! За него изпитвам непреодолим глад, а то е музика.

Учителят каза: Което нещо го желаете непреодолимо, ще ви се даде. Накъ­дето са отправени стремежите ви, ще ви се даде това!

Една мисъл само от днешната беседа ще ти кажа:

Който има на земята един да го обича и да се моли за него, той ще издържа на всички изпитания и ще бъде щастлив, а който няма кой да го обича на земята, е най-нещастният човек и много ще страда.

А който те обича, той ти е даден от Бога, него трябва да цениш и да го обичаш; ако това не направиш, ще ти го вземат и друг няма да ти дадат. За всекиго Бог е определил по една душа да го обича на земята и ако не я оцени и не се обхожда с нея добре, ще му я вземат и той ще страда, друга не му дават. Други много има, но те са за други хора определени.

Чрез тази определена душа, която ти е дадена, Бог ти говори и ти изпраща Своята любов! Ако ти я пренебрегнеш, не я оцениш, не се съветваш с нея, щети я отнемат, Бог ще се оттегли и друга няма да ти дадат, тогава всичките страдания ще дойдат. Тъй го каза днес.

За обещанието, дето си дал да предаваш пеене в земледелческото учили­ще [в] Годеч, понеже не се съветваш с мене, а само ми съобщаваш, и аз нищо няма да ти кажа, за да се чувствуваш свободен, утре да не обвиняваш мен. Хубаво си направил. Ако вътре в себе си нямаш никакво раздвоение, то ще бъде за добро, но ако имаш и най-малкото раздвоение, последствието ще ти каже, ще имаш една опитност. Отвътре Бог предупреждава човека чрез това самочувствие, а отвън чрез хората го изпитва. Но поне, ако приемеш и ти разре­шат от инспекцията, направи го с условие да почнеш след Коледната ваканция или да ти дадат отпуска за нея, за да не изгубиш това, за което ожида душата ти - да слушаш беседите, което е най-съществено и преди всичко друго. Защото това ограничение е доброволно, сам си го налагаш. Припомни си, когато беше далеч от София, как хлопаше пред вратата на Бога да бъдеш по-близо, за да слушаш словото. И сега, когато те приближиха, ти сам се отказваш и огранича­ваш. Държат сметка!

На нас ни е дадена друга задача, не Тричковият метод. Ако бъде, без да те ограничат през Коледната и Великденската ваканция, както и да е, приемай.

Аз те чакам да свирим и пеем и беседи да слушаме - това, което ни е свързало, пък ти не устояваш.

Много мили привети! Твоя Лена.