НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков</span></span></p> <br /> <span style=''>Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя. Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз.<br /> <br /> Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, а понякога случките бяха толкова забавни и смешни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. <br /> <br /> Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж, един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане и да отстъпи стола, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът не склони и се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат!" Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него.<br /> <br /> Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа? Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците. Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. <br /> <br /> Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия".<br /> <br /> Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата. А ние много се дразнехме. Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя. Че кой не би желал да седне до Него! Този стремеж бе у всички ни. <br /> <br /> Доктор Жеков си имаше място до Учителя. От ония места, които са строго определени, но от самия Него. И място, което трябваше да остане за вечни времена, и то - отдясно на Учителя. Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него. Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона. Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно?" Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?" Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят. После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд. Сега ние можем да си тръгнем." <br /> <br /> Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето.<br /> <br /> "Химнът на Великата Душа" трябваше да проправи пътя на човешките души към Бога. И днес аз имах случая да се убедя в това.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ