9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 11.IX.1937 год.

Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

11. IX.37., събота, 2 1/2. са. обед

Драги Пеньо,

Получих писмото ти вчера - петък, на 10ти т. м., и много се зарадвах, макар че няма нищо радостно в него. Зарадвах се затуй, че се обади, защото всеки миг бях в очакване - току ще се появиш по стълбите, а това е много мъчително. Дълбоко в душата си чувствувах, приемах по радиото вътрешното ти тайно съобщение, че няма да си дойдеш, но не исках да се поддам на това чувство и не исках да му вярвам. Тъй че, както виждаш, нищо не остава скрито- покрито, всичко се съобщава! Пък и същите състояния, които ти ги изживяваш, и аз тука не по-леко ги изживявам, това е закон, а законът е неизменяем. И на мене тука нито ми се чете, нито ми се свири, нищо не ми се прави, защото нямам импулса. А импулсът за мене е в тебе, там го е Господ поставил сега, не зависи от мен. Така е! Със сестрата Ерна вземах два урока, защото Учителят ме подкани, много хубаво предава. Голям майстор е и голям педагог, но дали ще продължавам по-нататък, не зная, защото с плащане ще бъде, пък и нищо външно взе да не ме интересува. Тъй ми се иска да вляза дълбоко, дълбоко в себе си и там да работя!

Външният живот е променчив и в него човек така може да се заблуди, че с векове да не може да се опомни.

Всичката суета на света е скрита в материалния живот. И там човека най-много го изпитват. Голяма будност и голямо остроумие и разумност се изиск­ват, за да може човек безопасно да преплава океана на живота, този океан, който е изложен на какви ли не опасности, на какви бури и ветрове. Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, какви­то бури и урагани да среща в своя път! Това е ученичество! Път без бури, без опасности и мъчнотии няма. Там се изисква силата и знанието на ученика. Тъй че, бъди герой! Въоръжи се със силата на търпението, на въздържанието, препа­ши през кръста сабята на вярата и тръгни, не бой се! Призови в мощния Дух на Учителя и всички напреднали братя и приятели и напред върви!

Вчера сутрин размених няколко думи с Учителя. Той ме доста насърчи и ми обясни едни закони, от незнанието на които ние страдаме. Всичко, казва, ще се уреди. Това са чужди влияния и апла ми ги каза от къде са и от кои са.

Всичко това е чужда стока, която сме я купили и метнали на рамо, да я носим. Те са състояния, които ще си отидат. Те са от голямата напрегнатост и голямата умора през това лято, както сам го схващаш. И сега ти трябва пълна почивка, за да се тонираш. Правилно ти е решението, дано го приложиш. Въобра­зявам си колко е тихо и хубаво сега в Равна, когато никой няма в селото, всички по работа. Но и тука, на Изгрева, сега е тихо и спокойно отвън, защото всички гости си отидоха.

Много бих ти писала, но бързам да занеса писмото да го пусна, за да го получиш навреме.

В понеделник, ако ти е възможно, слез в Годеч, когато автомобилите при­стигат; ако искаш, не се явявай там, стой на Мулак и ни чакай.

Голяма е вероятността да дойдем двете с Мика Тодорова. Ако случайно нещо не дойдем, ела ти, и тука ще си починеш добре. Използувай тези дни пък сам, ще се наседиш цяла година в Равна и ще ти омръзне.

Хайде сега довиждане или в Равна, или в София.

Когато се срещнах с Учителя, не бях получила от тебе писмото.

Пък днес е събота, Учителят не говори, затуй нищо не мога да Му кажа за Поп Христов, че те вика при него. Много и много привети и довиждане.

Еленка.