В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене!" И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.
