4.

6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев.

Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър. Простор чудесен. Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една нива, засята със захарно цвекло. Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен. Източ­ният хоризонт беше ясен, първо розов, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист. Небето чисто, ясно, синьо. Спряхме се до цвеклото, направихме си молитвата, след това седнахме на размишление. На­правихме един опит: за 5 минути отидохме на Слънцето. Там, преди да навляза в светлите вселени, в района на Слънцето, минах една тъмна страшна зона - границата между Земята и Слънцето - й влязох в слънчевия район. Тамошната красота, изящност и светлина не се поддават на човешко перо. Жителите, всич­ки светящи, всички сияят в светлина, там и Учителят - цяло сияние. Като пристиг­нах навътре, изведнъж всички се струпаха при мен, радостно ме приеха и в знак на добре дошла, събрани както бяхме, с Учителя посред нас, направихме молитва. Отправихме мисълта си към централното слънце. Аз си казах думата, помолих се за което ми тежи на душата. Изпяха една песен с музика и аз си потеглих насам. Те ме туриха на трена на един слънчев лъч и заедно с няколко от тях, придружиха ме, отпътувахме за Земята и за миг аз се намерих на Земята, на място, при Савка.

В 5 и 15 ч тръгнахме си обратно за Изгрева, доволни и щастливи. Минахме покрай старата нива, която бяха ожънали. Аз си събрах от изостаналите класове. Като пристигнахме на Изгрева, Учителят беше вън, седнал на пейките. Аз Го поздравих, целунах Му ръка, разправих Му докъде отидохме - един час път натам и един час връщане. Внимателно и с разположение ме изслуша. Казах си, което ми тежеше на душата. Срещата ми беше много сполучлива. Радостна се прибрах на закуска и Учителят отиде на закуска.