30. [Разговор с Учителя] до огъня на 5.VIII.1932 г.

Това, което крепи ума ти, волята ти, тялото ти, това е Господ. Той като те напусне, ти клюмнеш, а като дойде, ти пак се подемаш. Не е само слънцето отвън. Някой път отвън е студено, а ти стоиш отвътре спокойно. Вие сте станали много страхливи. Когато те заболи крак, ти се радвай, че излиза всичко навън! Или каквато болест да дойде, ти се радвай, че всичко излиза навън! Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината.

Здравето всеки може дати го вземе, но вътрешното щастие - не. Здравето зависи от ума и сърцето. Богат е онзи, който вдадения случай може да използува богатството. Предпочитам да съм сиромах със здрави очи, уши, отколкото богат с хилаво тяло. Занапред, лекарят, като отиде при болния, първото лекарство - ще му каже на ухото: „Да вярваш в Бога", после ще му даде. Едно време лекарите са били и свещеници. В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест - лекарство за здраве.

Блажени богатите, които раздават богатството си. Блажени сиромасите, които раздават сиромашията си. Блажени богатите, които, като раздават богат­ството си, неосиромашават. И блажени сиромасите, които, като раздават сиро­машията си, не забогатяват.

Обичайте планината, за да ви даде нещо!

* * *

Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани и обичани, вие трябва първо Бога да обичате.

Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял.

Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.