8. Беседа от Учителя на 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч сутринта

Първото слово на Учителя през това лято (1932 г.), 19.VII.1932 г., 5 1/24 сутр.[1]

Рила - Изгрева

Силното и слабото

При изгрев слънце.

„В начало бе Словото"

Добрата молитва

Учителят каза: Да си обърнем гърбовете на слънцето и да концентрираме ума си върху слънчевата енергия. Да мислим, че тя е енергия на живота. Да не мислим за нищо земно и същевременно да правим дълбоки, плавни вдишвания. (15 минути.) След това се събрахме около Учителя и Той държа следната беседа:

Ще ви кажа две неща, които трябва да знаете: Това, което в началото е слабо, в края е силно, а това, което в началото е силно, в края става слабо. Ако ви зададат една такава тема, как ще я разберете и развиете?

Второто положение: Доброто в началото не е свободно, ограничено е. Всеки, който прави добро в началото, не е свободен, но като направиш добро, ставаш свободен. Следователно в началото на доброто свобода няма, а в края има. Законът е обратен за греха и за злото. В началото, преди да направиш греха, си свободен, но като направиш злото, ти изгубваш свободата си. Следова­телно това, в което губиш свободата си, е зло. А това, в което придобиваш свободата си, е добро.

Тези положения са верни. Човек зависи от онези верни положения, които има. Той не може да има каквито и [да] е вярвания, защото ако една тръба е запушена, то не може да минава водата през нея. А защо ти е една тръба, през която водата едва тече или не минава? И самата тръба трябва да е свободна и никакви утайки не трябва да има. Следователно човешкият ум не трябва да е запушен от никаква кал, от никакви заблуждения. Всяко посторонно желание, крива мисъл, крива постъпка е кал, която запушва мисълта, сърцето и всички благородни пориви, които човек има. Най-първо човек трябва да се освободи от калта си. Сега, за да се освободи от калта си, има само един начин и той е следният: трябва да познаем Бога. В какво седи познаването на Бога? Познава­нето на Бога стои в това: ще почувствуваме любовта на Бога. А като почувству­ваме любовта на Бога, в нас ще дойде животът, а като дойде животът, ще наме­рим пътя, а като намерим пътя, там ще намерим истината, а като намерим исти­ната, ние ще имаме единния живот. Познаването на Бога е да възприемем Него­вата любов. За да познаете, че сте възприели любовта, трябва да дойде животът. А щом дойде животът, ще има растеж, път, движение.

Сега, друго положение: Какъв е смисълът на слънцето, на изгрева, на светлината? Ако вие се греете на светлината, без да я разбирате, то никаква полза няма, но ако при всяко изгряване вие мислите да намерите Бога, да Го познавате повече, тогаз има смисъл. Като гледате днес изгрева, вие да Го по­знаете днес повече, отколкото по-рано и да възприемете повече Бож[ествена] любов и Бож[ествен] живот-тогаз от изгрева има полза. А ако не мислим така, а механически посрещнем изгрева, нищо не се ползуваш. Глухият може да има уши, но ако не слуша с тях, защо му са? Ако човек има очи, но не вижда с тях, защо му са? И ако човек има ръце, но не може да се ползува от тях, защо му са? Очите са за светлината. Всяко нещо, което човек вижда, трябва да го разбира. Зад светлината е скрит Бог - без Него не може да има светлина. Думата „светлина" произлиза от санскритската дума „сат" - значи проявеният Бог е светлина. „Сат", това е Божественото, разумното, което се е проявило, това е светлината. А пък виделината („вид", „вед") значи „зная", а това, което знаеш, като можеш да направиш, ще познаеш живота. Тогаз думите Христови имат смисъл: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Царството Божие, това е цялата вселена, всичко това, което Бог е създал. Или в най-прост смисъл казано: човек да държи Любовта, Мъдрост­та и Истината. Да търси живота, знанието, свободата.

В какво стоят погрешките на хората? Представете си, че имате един баща, който ви праща хубав хляб и при това вие напущате хубавия хляб, а ядете мухлясал хляб, зеленясал, и цял ден го глождите. И грехът в света е това - онзи, мухлясалият хляб, който го ядете. Да престанеш да грешиш - това значи да престанеш да ядеш мухлясал хляб. Да правиш добро, това значи да ядеш пресен хляб, който сега ви се изпраща. Тогаз ще кажете: „Няма да ядем развалено ястие, развалени круши, ябълки, мътна вода няма да пием, лоши думи няма да слушаме." Така като разбира човек, изчиства ума си.

Друго положение: Като се посее семето на земята, каква е целта? Всички прости хора се отличават с това, че са мързеливи, отличават се с голяма леност. Простият човек е всякога мързелив. Щом се наяде, той цял ден спи, не работи, не се моли, нито мисли, само понякога плаче, когато се намери на зор. Мързелът е за невежите, учението е за учениците, а работата е за посветените хора, които разбират. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият човек работи.

Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; а щом работиш, добър си. Не работиш ли, не си добър; не се ли трудиш, не си ученик; а щом си мързе­лив, прост си. Тогаз казваш: как ще излекуваш мързела си? Ще почнеш да учиш! Казваш: „Сега искам да работя." Тогаз какво остава да правиш? Посветен трябва да бъдеш! Значи светлина трябва да имаш. Семето най-първо стои в спокойно състояние. Мързеливият ще остави семето и ще каже: „Каквото ще да прави." Ученикът ще му тури малко пръст и ще каже: „Да прави каквото иска!" Когато семето е отгоре, мързеливият го е турил. Когато семето е в земята, ученикът го е турил, а когато расте, посветеният го гледа и полива. Значи една мисъл трябва да се посее и трябва да расте. И в човека има три състояния: Когато животът няма смисъл, мързеливият те е турил някъде. Казваш: „Мъчнотии имам, непоносим е животът ми" - ученикът е дошъл и е турил малко пръст отгоре ти. Казваш: „Почвам да раста" - тогаз имаш светлина. Като расте човек, ще дойде в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината е знанието, мъдростта, а топлината е любовта. Когато дойде топлината, имайте предвид, знайте, че Божията любов действува. А когато дойде светлината, ще знаете, че действува Божията мъдрост. Всички хора са носители на Божественото дотолко­ва, доколкото те разбират." Някой път и хората се запушват. Имате прозорец. Някой път и прозорецът се запрашва и нищо не се вижда навън. Трябва да го изчистите.

Позволено е сега само 5 минути да ви говоря.

Това ще ви бъде настолна реч.

-------------

[1] Записки на Елена Хаджи Григорова. Отбелязаните със звездичка беседи от този раздел са отпечатани в томчето „Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., редак­тирани. (Бел. М.И.)