27. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г., петък, 5 ч сутринта

9.VIII.1935 г., 5 ч сутр., петък, Рила

15 гл. Йоана, от 15 стих до края

Сега, прочетенето (?) на словото няма никакво отношение към вас. Що се...... 2 големи противоречия, несъвместими. Те произтичат [от това,] че учениците Му очакваха да ги посрещне светът с венци. А Христос казва: „Мен като изгониха, и вас ще изгонят."

Щом не обичаш, ти си от света, ти си гонител, това е състояние.

Нещата могат да се проявят по два начина.

Онова цвете, което за пръв път цъфти, то ухае и ти чувствуваш неговия аромат и радост. Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб изгнива и умира, изгубва своето ухание.

Хляба за кого го пекат, за кого претърпява страдания? Също и житото го мелят за вас, а вие го затваряте във вас и го държите във вас, докато не ви даде всичко и после го изхвърляте навън. Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от затвора.

Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото. То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима. Вие скърбите....

Небесната радост каква ще бъде?

Когато Бог направил света, явило се слънцето и казало: „Каква ще бъде моята работа?" Господ казал: „Когато изгряваш, на хората работа ще носиш, а когато залязваш - почивка." Не може да имаш работа преди да е изгряло слън­цето, да ти донесе работа; и не може да имаш почивка, докато слънцето не е залязло. Всяко ново положение е работа, в която човек влиза. Когато я завър­шиш, може да си почиваIII. Това е психологически процес.

Младият извира, възрастният тече, а старият се влива. Младият се ражда, възрастният расте, а старият умира. Младият пее, възрастният работи, а старият пари събира. Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава. Младият цъфти и върже, възрастният зрее, а старият плодове продава. Младият на майка си пее, възрастният утешава, а старият надписи закача.

Това са сегашните положения на живота. Истинското положение: Млада е Любовта, възрастна е Истината, стара е Мъдростта. Бъди като тях. Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда.

Мисълта не е гладка, когато има сблъскване на много мисли. Човек гладко говори, когато има една идея, а когато са много, се пънка. За да бъде една мисъл поетична, гладка, трябва Любовта да присъствува, млада, Истината, която не се изменя, и Мъдростта, която е стара. Стар е онзи, отдето младият излиза, възрастния..... стар значи, Мъдростта се проявява. Проявлението на Любовта и Истината, това е Мъдрост.

Когато човек вкисва, значи последната дума на Любовта казва, а когато казва първата дума...

Не може да мислиш ясно, ако нямаш светлина. Когато имаш светлина, нещата са ясни. Ако си в положението на този, който говори, ти ще го разбереш и обратно.

Сегашният живот се обяснява много криво, затова има противоречия.

Болен на хоро не ходи, умрелият не говори, фалиралият търговец милости­ня не прави. Целият свят сега представя едно занятие за напредналите, а за вас е неразбория, защото не разбирате. Вие сте една жива книга, написано е на гърба ви и хората ги четат отзаде ви, като ви кажат: „Отде носите тези скъ­поценни неща?", а вие казвате: „Какви скъпоценни неща?", защото вие не може­те да четете. И при всичкото богатство, което носите, вие скърбите и сте нещаст­ни. Може да се сърдиш само на този, който те обича, а който не те обича, не може да се сърдиш..