Алтернативен линк |
24. Общ обед
3.I.1935 г., четвъртък, 7 ч.с., Изгрев. Време ясно, слънчево, студено.
В 7 ч вечерта Савка ме извика и през теловете ми подаде една тенджера, пълна със супа от картофи, приготвена от Учителя, който казал няколко пъти на Савка да ме извикала при нея да ядем заедно. Тенджерата със супата дадох на братята Звездински, а аз отидох при Савка. Вечеряхме и в процеса на яденето разменихме думи върху особеното внимание, което има Учителят към нас. Тенденцията Му ние да се събираме, да дружим, и тази връзка, която се създава, и хармонията между нас, доста ни озадачи и ни накара да се вдълбочим и да се позамислим - като каква работа има да извършим за Господа заедно, че се създават такива отношения помежду ни, които отношения и Учителят ги засилва. Дойде ни една мисъл да се помолим да ни се открие насън с една картина работата, която ще работим заедно.
Тя извади тетрадката си със записани стиховете от Притчите. На мене се падна от 8 гл. 23 ст.: „От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята"..., а на Савка - от същата глава, 8 гл., 32 ст.: „Сега, прочее, послушайте ме, о, чада. И блажени са, които пазят пътищата ми."