18. Писмо от Елена Хаджи Григорова до брат Тошев

3.IV. 1934 г. Изгрев. Време облачно, ветровито, снежно. Добро настроение.

Брат Тошев,

Много ми е приятно, че ми се удава случай да Ви изпратя желаната от Вас песничка, нотирана, и да Ви пиша.

За тази малка услуга ми писа брат Пеньо и ме помоли брат Боев.

Причината за всичко това, разбира се, не е друг освен Бог, Който по един чуден начин свързва хората в приятелство и братство.

Брат Пеньо не скрива радостта си, че литнал далеч в тамкашните краища, е намерил Вас, като приятел и като брат, с когото да споделя радости и скърби, мисли, чувства и идеи.

Благодарение на случая ще си позволя и аз да споделя с Вас някои мисли, които в размишление доста занимават моето съзнание.

Като гледам човека в себе си и в лицето на другите, задавам си въпроса:- случайно ли е дошел той на Земята или пък е изпратен отнякъде със специална мисия? Мисля за човека и виждам, че той е особено устроен, сякаш някоя разумна сила е работила върху него, за да го приготви да мисли, да чувствува и да действува. Много пъти Учителят ни е казвал, че в човека са вложени всички възможности и че в него са посадени ония семенца, които ще дадат едно съвър­шено същество, с ум светъл като слънцето, със сърце чисто като кристал, с душа обширна като цялата вселена и с Дух мощен като Бога и едно с Бога. В лицето на човека днес аз виждам не човека, израз на Божествените доброде­тели, какъвто трябва да бъде, а съвсем противоположното на това, и казвам: ето един заровен бисер, върху който природата дълго време ще трябва да работи, за да се разрови и да блесне със своята красота.

Друг един случай, пак за човека: четох веднъж, че няколко младежи били осъдени заради своите идеи - за мир и свобода, и чакайки своя край, един от тях се провиква: „Братя, вие ни убивате, но ние ви прощаваме." Вглъбена в тези мисли, в съзнанието ми възникнаха мъдрите слова на нашия Учител, който казва, че има няколко вида хора: глупави, които постоянно се оплакват и са готови на всяка отрицателна проява; умни, които от всичко се учат и разумно разрешават всички противоречия; гении, които творят и за които всичко в света е постижимо; и светии, които осветяват пътя на хората. За глупавите хора мъчно­тиите и противоречията в живота няма да се разрешат. Само умният може да мисли и да разрешава противоречията, а за гения всичко е постижимо. Това е неговият девиз.

Мислейки си така, стана ми ясно, че съществуват строго определени зако­ни в природата, от нарушението на които произтичат страданията и противо­речията между хората. Разбрах, че животът има дълбок смисъл, че трябва да се живее разумно, че трябва да се учи и да се работи.

Често пъти нещо отвътре ме запитва: „Ти човек ли си?" Отговарям: „Разби­ра се, че съм човек." - „Искаш ли да живееш?" - Искам и това ми желание е всадено в моето естество. - Щом е така, трябва да станат в теб плът и кръв думите на великия Учител Христос, Който преди 2000 години е казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът."

А кой беше Христос? Христос, това беше Духът, проявен чрез Него. Хрис­тос, това беше Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. И човек истински живее само тогава, когато е проводник на тези велики добродетели. Ето това е пътят, друг път няма. Ето това е животът, друг живот няма. Вън от това има безпътица, страдания и противоречия. Вън от това има смърт.

Замислих се и се уверих, че действително не съм случайна и че и аз живея в съзнанието на Великия Творец дотолкова, доколкото аз съзнавам това и доколкото мисля и съм във връзка с Него. Колко се зарадвах! Нещо тихичко шепнеше в мене: „Избирай - живот или смърт. Във връзка с Бога или вън от Бога. При връзката с Бога има живот, красота и творчество, а вън от Бога има разочарование, несполуки, болести, страдания и смърт." С други думи казано: Извън Бога живот няма. И като музика, проникваща дълбоко в моето сърце, чух да се повтарят думите на Великия Спасител: „Аз съм Пътят, Истината и Животът" и думите на нашия Велик Учител: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата вселена, Дух мощен като Бога и едно с Бога."

„Ще живея! - прозвучи цялото ми същество - Ще живея, защото такава е волята на Бога! Ще живея, защото Бог, Който живее в мене, иска да живее!" Преди няколко дни, след като Учителят свърши беседата, както винаги на групи, на групи излизахме от големия салон. Една сестра, ентусиазирана и вдъхновена от мъдрите слова на Учителя, се приближи до мене и ме обсипа със следните мисли: „Сестра, чу ли какво каза Учителят? Той каза, че силата на човека е в любовта му, в обичта му. Който не обича, е един тъмен свят, а който обича, си създава най-благоприятните условия. Ако си положителен в любовта, работите ти ще вървят. Който люби, той е свободен. Щом обичаш и любиш, без да те знае някой на света, ти си свободен." Най сетне тя добави разпалено: „Сега е великият момент. Сега се разлива огнената вълна на любовта. Който сега познае времето, ще успее да стане силен и ще просветне. Ще успее да изтъче платното и да се облече. Ще успее да се нахрани и да добие условия за живот вечен. Не съумее ли това да схване, човек ще изгуби и горчиво ще съжалява. Сегашното време е най-щастливото съвпадение в еволюцията на човека." Тя изрече горните думи и като птичка хвръкна на широката поляна, където десетки братя и сестри заедно с Учителя чакаха да почнат утринните окултни гимнастически упражне­ния при изгрева на слънцето, под звуците на братския оркестър.

Унесена в тези мисли, с радост възкликвах в себе си: „Господи, благосло­вено е времето, когато съм извикана на Земята да слушам Словото Ти чрез устата на Твоя пратеник"...