XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В
ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ
„Ние сме от Бога,
който познава Бога, нас слуша,
който не е от Бога, не ни слуша.
От това познаваме Духът на Истината
и Духът на Заблуждението.
(I Йоаново послание, гл. 4, ст. 6)
1. За епохата от 1945 г. до 1989 г. се знаеше от думите на Учителя Дънов и от онези, които бяха присъствували при произнасянето им. Някои ги бяха запомнили, други пък записали. Онези ги препредаваха на ухо, но онзи, който ги бе записал, беше ми ги издиктувал и аз ги бях записал. Знаех ги. Вярвах в тях. Но изчаквах времето да дойде, за да проверя дали така ще се развият събитията. Борис Николов беше ми издиктувал пророческите думи на Учителя от своя стенограма. Единственият, който знаеше за тези събития как ще се развият, бях само аз. И никой друг. Аз мълчах. И чаках. През това време работех нелегално и записвах опитностите на възрастните приятели, които до днес са отпечатани в поредицата „Изгревът" от том I до том XVI. А това не е малко. Дори е много. Останалите са се наредили на голяма опашка и чакат реда си да бъдат отпечатани.
2. За пророчеството за идните дни от Учителя бе публикувано в „Изгревът" том III, стр. 315-316. Пророчества „Изгревът" том III, стр. 309-310; 311- 314. Тук се описваше, че Учителяте пророкувал епохата от 1945-1989, която според Учителят беше „Денят Господен". За „Князът на този свят" и неговата власт виж в „Изгревът" том III, стр. 303-308. Бях свидетел, че пророчеството на Никола Нанков от „Изгревът" том VIII, стр. 707, т. 7 се сбъдна, народите излезнаха по улиците и казаха: „Не ги искаме комунистите". Това в България стана на 10 ноември 1989 г., а в Източна Германия - на 9 ноември 1989 г. и се проби Берлинската стена, която разделяше Европа на две - на Западна Европа и на Съветския съюз (СССР). Комунизмът, като система и като империя, се разруши за няколко месеца - така, както бе казано в пророчествата, които цитираме.
3. Последователите на Учителя Дънов, онези, които бяха Му целували десницата в знак на общение с Бога, не бяха подготвени за новата епоха - психически, физически и умствено - бяха остарели и пропилели живота си в приказки, в борби и противопоставяния помежду си. Никой не знаеше какво да се прави и как да се почне. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И затова се върнаха към 1945 г. и поеха пътя на предишното поколение, което бе път на отклонение и провал от 1945 до 1989 г. Аз бях свидетел на това.
Още от самото начало - пролетта на 1990 г., се опитаха да отклонят последователите на Учителя и музикантите. Аз се противопоставих (виж „Изгревът" том III, стр. 376) и вместо благотворителен концерт направих концерт за д-р Миркович - един от създателите на „Българския Червен кръст". На 15 юни 1991 г. концертът бе посветен на 120 г. от рождението на Георги Куртев, в камерна зала „България". На 25.Х.1991 г. беше проведен концерт-рецитал за Георги Куртев в гр. Айтос. (Виж „Изгревът" том III, стр. 376). През 1992 г. купих с десет лекарски
заплати електрически орган и го предадох на Ина Дойнова и те с Йоанна Стратева вървяха по България и изнасяха концерти по музика на Учителя Дънов. („Изгревът" том III, стр. 377). На 20.11.1994 г. по случай 130 г. от рождението на Учителя и 50 г. от заминаването Му (1864 -1944 -1993) организирах голям концерт в дома на Българо-руската дружба пред 400 човека. (Виж „Изгревът" том III, стр. 380).
4. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" пред 400 човека бе изнесен концерт-рецитал на „Призванието на Учителя към българския народ". То бе публикувано в отделни брошури и бе раздавано на концерта. След това започнаха концертите, които аз организирах и финансирах към 80-90 % от тях. Виж. стр. 381-383. Така бяха изнесени към 20 концерта до края на 1998 г, като завърши отново с „Призванието". То е публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 3-47. А е дадено от Ангел Елохил на. 8.Х.1898 г. Бяха изнесени 2 концерт-рецитала за Мисията на Славянството: на 29.1.1995 г., както и на 9 март 1998 г. И когато съобщих на народната артистка Виолета Гиндева, която четеше „Призванието", за моето решение, че това е последния концерт, тя ми каза; „Вергилий, ти правиш голяма грешка. Тази публика, която бе дива, необуздана и не искаше да слуша от самото начало, ето сега след толкова концерти тя се укроти, тя се опитоми и вече слуша и не мърда. Това ти го казвам аз, с над 50-годишен опит в театъра. Не я пускай, тази публика, защото отново ще подивее или ще се намери друг, когото да слуша." И това, което каза тя, беше вярно. И така стана.
5. „Изгревът" започна да излиза от 1993 г. и до края на 1998 г, когато приключих с концертите, излезнаха 8 тома. Всеки том беше една епоха и беше с една завършена концепция. Първият Братски съвет и вторият Братски съвет отхвърлиха поредицата „Изгревът". Разпространиха писма и ходеха по провинцията и говореха срещу него. А защо ли? Защото бяха врагове на „Изгревът". А кой създаде „Изгревът" - виж том XIII, стр. 805- 807.
6. Всички се питаха кой съм, откъде съм дошъл и кой ми е дал право да пиша, да отпечатвам и издавам. И с какво право? Правото ми бе дадено от Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една работа, А тя се състои в три неща: Да издам „Изгревът", да осъществя приемствеността на поколенията чрез „Изгревът". Да съхраня и да издам Словото на Учителя по оригинала. И да ръководя концерт-рецитали по Словото на Учителя и по спомените на приятелите от поредицата „Изгревът". Всички бяха против това, което вършех. И пречеха, и злословиха, и противодействуваха с различни методи и средства. Изпращаха емисари по провинцията, вървяха от град на град и говореха срещу мен. Изпълняваха си задачата на своя Господар много добре. Един ми пише така: „Нищо не разбирам, защо са всички срещу тебе. Пиши ми, за да разбера..." И аз му написах в писмото следното: „Първо, аз съм човекът, който е съхранил Словото на Учителя по оригинала и го издавам. Второ, аз съм човекът, който е свършил работата на всички последователи на Учителя Петър Дънов и без мене нямаше да ги има в „Изгревът". Трето, аз съм, който организира и провежда концерт-рецитали по музика и Слово на Учителя Дънов. Ето това съм аз. А другите, които идват при тебе, са едно нищо". Получих отговор. Пишеше ми: „Сега разбрах, че ти си човекът." Това е. Беше разбрал, че аз съм човекът за тази работа. Но само един от многото разбра. Добре, че се намери и един.
