Идва един брат в Мърчаево и разправя на Учителя какви мъчнотии, какви лишения, какви незгоди е имал. Учителят мълчи, нищо не говори, а навън зима, сняг дълбок. След малко Учителят става, излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несрети. А Учителят мълчи, работи, чисти снега от пътеките. "
Като очисти пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него, и му се оплаква и му казва: „Може да си отивате, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва, пристига в София. На следващият ден му съобщават, че най-голямата пречка е изчезнала и е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега. И той мина свободно по нея.
