Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое удоволствие в голямо изобилие. Веднъж една нейна приятелка й казва: „Ела да чуеш една сказка". Отиват на сказката. Сказката изнася брат Боян Боев. След сказката Гунка се среща с брат Боян. „Като се върнах вкъщи, разправяше сестра Гунка, не мога да забравя гласа на този човек. Не мога да се отърва от образа му. Станах вегетарианка, влязох в Братството, брат Боян ми е кръстника." Малко преди да си замине брат Боян, сестра Гунка, която е вече на 85 години и едва ходи, почувствала силно желание да види брат Боян. Да го посети, но как да го посети, не може да ходи? Няма и кой да я заведе. „Имам роднини, които имат кола, но как да им съобщя и дали ще се съгласят?" Но този ден един глас повелително й казва: „Слез долу!" Слиза от четвъртия етаж едвам, присяда пред входа на пейката. След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него. Сестрата, която е при брат Боян й казва: „Сестра Гунка, брат Боян те очакваше." Тя не можа да разговаря с брат Боян, но той само взема ръката й в своята и дълго я гледа с големите си топли, влажни, тъжни очи. Тъй се простиха те и тъй се разделиха. На другия ден брат Боян Боев си замина. Връзките между хората са недосегаеми и неразгадаеми. Те се изграждат по други закони и в свят, където царува Чистотата и Виделината.
