Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
Пеню Ганев - учител в с. Сувойница, Сурдулишко (документи)
1.
Министерство на Народното просвещение Дирекция на основното образование Отделение за първоначалното и за предучилищното образование № 10567 29.VIII.1941 год. София
До Господина Пеню Ганев Бобев, учител кв. Изгрев 13 гр, София Копие: до Господина Областния училищен инспектор в гр. София
Съобщава Ви се, че със заповед на Министерството под № 2176 от 12.VIII. т. г., Вие се премествате за редовен първоначален учител за една година в Сувойница, Сурдулишко, с право на пътни и дневни пари.
На местаназначението си трябва да бъдете на 1 септемврий т. г.
Началник на отделението: (подпис)
(печат)
2.
Акт за встъпване в длъжност
Днес, първий септемврий 1941 година с, Сувойница, Сурдулишко, на основание заповедта на Господина Министра-Председателя и Министър на Народното просвещение, под № 2176 от 12.VIII.1941 год. и съгласно предписанието на Министерството на Народното просвещение под № 10567 от 29.VIII.1941 год. Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение длъжността първоначален учител при народното основно училище с. Сувойница, Сурдулищко. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба без прекъсване.
Средищен директор: (подпис: не се чете)
Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев)
Присъствували: 1. (подпис: не се чете) 2.
24.ХI.1941 год., неделя
Време облачно, кишавно. Намирам се в с. Сувойница, околия Сурдулишка, в областта на така наречените „Моравски българи".
Дошъл съм в това село на 6 септемврий тая година. Целият септемврий, до 7 октомврий прекарахме в стоене. Селото е в подножието на една височина балканиста, западно от върха Стрешер на Власинската планина. Има много овошки: сини сливи, ябълки много видове и круши. Отядохме се на плодове. Населението е сръбско. Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи. „Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем. Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости. По характер са весели, гостоприемни. Черпят с що имат. Ракията пият като вода. Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени. Девойките си по пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой, презрение, ругане. Така че момичетата са запазени, а женените - разпуснати, и мъже, и жени.
Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват.
Колегите ми са госпожица Мария Кончева, учителка в с. Алтимир, Белослатинско, а родом от гара Левски; Никола Колев Василев от гр, Троян и Стефан Гюзелев от гр. Севлиево, учител в с. Кътина - Софийско, а аз дойдох от с. Чепинци, Софийско. На 10 ноемврий Кончева получи преместване в гр. Враня.
Хляба до известно време ни даваха от фурните на гр. Сурдулица, а после свърши. Търсим да купуваме, хората не дават, който има. Купих 10 кгр. жито. И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кгр. пшеница и ще я смеля. Комисарството ни даде по 15 кгр. брашно и ще ни дадат още по 13 кгр.
На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години. По големина, от най-малката, имената им са Зорица, Добрила, Круница, Нада и най-голямата, вече 17-годишна, Славка. Имат и мъжко дете на име Предраг, на 3 години.
Славка само една година е ходила на училище, а другите не са грамотни. Майката фанатично отказва да ги праща, въпреки че аз поех издръжката за книги и моливи. Славка луда лудее по момците. Не останах и аз незасегнат от закачките й и подаване да се разбере, че е жадна за прегръдки, милувки и целувки. Но що се отнася до пола, тя казва: „Язека сакам чиста да бъда, че после дърво ще ям и срам ще се срамувам,"
Отначало се показаха скромни, не пипаха мои неща, но снощи забелязах, че ми вземат от картофите, също и от мармалада, който си сварих от сини сливи.
От два дни се яви цирей на врата ми. Той е като последствие на силно изживяна и огнено изгаряща ме страст, която се подбуди вследствие закачките на Славка. Аз се поставих между чука и наковалнята - от една страна, че аз си имам умна и добра приятелка в София, и още повече, че не ми подобава като ученик на Великия си Учител, Който ни учи да живеем във физическа и нравствена чистота, а от друга, че в младини аз се отдадох наука да уча, да следвам гимназия, и изоставих любовните си влечения, която и да било. И сега аз, на 44-годишна възраст, и това младо, остроумно, чисто момиче с ясен поглед, чисто лице, остър нос и брада. Пъргава и работлива, весела и засмяна. Тъкмо в разгара на своята буйна младост, що мисли, че всичко, що хвърка, се яде.
От по-рано досега спокойно си стоях в стаята, необезпокояван от никого, си свирех и пеех, но от известно време забелязах, че за най-малък повод Славка иде да иска това, онова от мене и по очите се виждаше, че тя гори по мен. Не можах да остана индиферентен вътрешно. Външно се показвах хладнокръвен, но вътрешно неспокоен. Като поток потекоха чувствени течения и ме горяха. По цели нощи полова възбуда. Аз започнах да не мога да свиря и пея. Цял кошмар е да изпадне човек на такъв кръстопът! Гигантска борба се разви - дали да, или не. Със съзнание казвам не, а сърцето си противопоставя и аз заприличах на безсилен лодкар, да се боря с морските вълни, подбуждани от силния морски вятър. Отидох на общината. Един от писарите ми забеляза, че съм много отслабнал. Приличал съм на мъченик. Един от колегите ми забеляза, че съм усърнал. А всичкото това сам си знаех на що се дължи. Упрекнах Славка, че тя ме изгори, а тя се смее и ми каза: „Какъв си мъж ти, като не можеш да се владееш." И със смях и кикотене ме задява за това, онова. Започнах да страня, да я избягвам, и още повече сега - като съм с този цирей на врата.
Сън: Тая сутрин станах в 2 ч след полунощ. Писах нещо от прочетеното по наряд и после започнах да преписвам резюметата, които Еленка ми е изпратила от слушаното слово от Учителя. Богато е Словото и райски живеят тези, които денонощно го четат и се хранят с него.
До 5 ч писах. Доспа ми се. Очаквах да дойдат хора да ме викат да отидем в с. Ново село, за да си купя картофи. Легнах и съм заспал.
Ето, в един град съм. Ще потегля някъде. Сутрин рано съм измежду високи градски къщи. Игнат Которов ми извика от едно здание из прозореца и аз високо му се обадих. Със силното си викане събудих хората граждани, още спящи. Върнах се из една нагорня улица, тясна. Влизам в едно здание. Заварвам германски войници. Те ми дадоха една трилинейна пушка - руска пушка. Дойде да ме кани сестра Емилия Русева, да [съм я] водел за някое село, уж обещах, а пък не ми се ходеше. Излязох из едни врата и [в] разни стаи влизах, излизах. Докато в една заварих брат Епитропов, че сам си рисува портрета на Учител. Или нашия Учител, но е той. И ми говори, че Учителите гледай каква аура имат - свети около главата им и цялото тяло, даже и около кръста и поповите органи, защото Учителят живее в чистота.
Ето на стената на стаята образа на един стар човек с голяма бяла брада. С една извънредно голяма брадавица на десния връх на брадата. Но брадавицата се свива и разпуща като сополя на паяка и е куха, а вътре се вмещава един рог. Отстрани на тоя портрет стои един бухал, т. е. една кукумявка.
Този старец излезе не портрет, а истински, жив образ, и каза, че иска да си купи кукумявката. Купи я за нещо и после се оказа, че тая кукумявка била съдба. И тя дойде и кацна на гърдите на стареца и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена. Един вид с човка го прекръсти. После лапна му брадавицата и изпод нея се показа голям зъб като рог на дива свиня. Тъкмо излязох, защото почукаха жени да ме търсят, да ги водя за някое село, аз се чудя дали да ги водя, защото не съм добре - и на вратата се почука и се събудих.
*
Дойде да ме вика да отиваме за Ново село за картофи. Отказах да замина, защото циреят ме много боли и съм като в треска хвърлен.
Дадох на човек 200 лева да капарира картофите и 1/2 кгр, вълна да ми вземе за преплитане на чорапи.
Вънка почва да вали.
26.XI.1941 год., вторник
Време облачно, кално.
Следобед къде 5 ч дойдоха да ме извикат, пратен човек от общината, със заповед веднага да се явя в общината. В общината заварих всички българи, служащи в общината. Уведомиха ни кметът Милан Мавров и Петър Тинев, секретар. Научили си от г-жа Божанка Танева, хазяйка на кмета, че тая вечер се готвело от сръбски контри да нападнат селото и да изколят всички българи.
Изпратиха служащи до Иелашница и с. Гоиновци да повикат учителите и стражаря. Уведомиха и войската и околийското в гр. Сурдулица. Вечерта се събрахме в общината. Дойде и войска и полицаи. От арестуваните и задържани се установи, че действително се е готвело нападение в селото. Цяла нощ прекарахме в безсъница, в разговори, даже и песни и свирене тихо. От полицейското дознание пострадал Вою Томов от с. Сувойница, защото бил замесен в заговора.
27.ХI.1941 год., сряда
Учихме през деня, а следобед аз отидох в гр. Сурдулица, за да превържат цирея, който излезе на врата ми. Върнах се късно и на връщане се отбих в общината. Секретар-бирникът Тинев и Никола Колев Василев се разговаряха. Пошегувахме се и аз се сбогувах с „лека нощ". На двора срещнах Стоян Милошев, носеше вечеря на общинарите.
28.ХI.1941 год., четвъртък
Като отидох на училище, научих се, че нощес пак дохождала войска около управителя и коменданта на гр. Сурдулица, арестували учителя Никола Колев Василев, [раз]следвали го, към 1 ч след полунощ извикали учителя-директор Стефан Гюзелев, и него [раз]следвали какво знае за Н. К, Василев. Още през нощта откарали Василев в Сурдулица.
Тия дни всеки ден аз ходих в гр, Сурдулица, за да ми изстискат и превързват цирея.
7.ХII.1941 год., неделя
Станах в 5 ч. Ясно време. Земята скована, всичко замръзнало. Слана побелила земята и дърветата навън. Прочетох и си извадих бележки от две изпратени от Еленка резюмета от лекции, говорени от Учителя на 26. и 20. ноем-врий т. г. В 8 ч ги занесох на Ст. Гюзелев, и той да ги прочете и препрати за Цанка Екимова. В 9 ч написах малките букви на българската азбука и ги предадох на Славка, госпожицата 16-годишна, моя хазяйка, да се упражнява да ги пише днеска, като неделен ден.
В 10 ч потеглихме с Гюзелев за гр. Сурдулица, за да си вземем заплатата. В Сурдулица се подстригахме. Получихме си заплатите и в 12 ч потеглихме за с. Длугойница.
Отидохме на гости у един турчин, Юнер, а после у Душан Попов. По тъмно си дойдохме. На връщане се отбихме малко у кмета, за да видим какви мерки е взел спрямо днес забелязания човек на пътераздела на шосето за Сувойница и с. Длугойница, че е забелязано едно около 30-годишно лице, което е давало знак към гората и е отпътувало към с. Масурица. Комитаджийска работа.
Легнах си в 8 и половина, без да си паля печката.
8.ХI.1941 год., понеделник
Събудил съм се в 12 ч. Лежах буден, като правих разни вдишки, до 2 ч. Станах и запалих печката си. В 3 ч започнах да чета наряда си.
*
Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год.
Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова. Още докато бях в Сувойница, се появи и цирей на брадата ми и с него си отидох в София и трябваше многократно да му правя млечни компреси. Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много студена зима.
В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много. След коледната ваканция Василев, освободен от арест и надзор, от гр. Враня се завърна в Сувойница.
И Великденската ваканция прекарах в София.
Дойде нареждане лятната ваканция учителите да си разделят по споразумение помежду си. Понеже по подадено заявление, с което исках да ме отменят за бъдещата учебна година - 1942/43, то излезе заповед, че ме отменяват и аз пуснах колегите да си отидат първа смяна, а аз останах през втората да си отида, за да мога с багажа си да си отида, за да се не връщам вече. С колегите от гр. Сурдулица направихме една екскурзия до гр. Охрид. Посетихме гр. Скопие от 3 юний до 10 юний 1941 год. Стояхме 3 дни и в Битоля. Присъствувахме на юнашкия събор. В Битоля гостувах на Григор Чамов, работещ в тютюневите складове. В Охрид гостувах на Никола Вълков, с когото се запознах през Великденската ваканция, пътувайки от София за Владишки хан, а Колев със своите баджанаци и бапдъза и деца бяха ходили в гр. Пловдив на панаир. Полюбувахме се на Охридските красоти. Къпахме се в езерото и на втория ден вечерта от 10 ч до 3 ч след полунощ с една военна камионетка и офицери, които пътуваха за Битоля. При Ресен, близо до Преспанското езеро, се свърши бензинът на камионетката, та трябваше 3 часа да чакаме, докато пеша се върне шофьорът да докара с друг камион бензин от Ресен.
На връщане останах 2 дни в Скопие. Гостувах на Ганчо Генчев, помощник-военен комендант на гр. Скопие. Разгледах народния и етнографически музей на Скопие.
Завърнах се на 12 юний в Сувойница. Хазяйката, особено Славка, не може да ми се нарадва, че жив и здрав съм се върнал. Те си били помислили, че съм щял да ги напусна.
След Великдена си донесох фотографическия апарат, та фотографирах народа, мъже и жени, за легитимации и вечер заедно с момичетата на хазяйката ги промивахме, като те идеха да ме раздумват, за да не ми се спи. Почти всяка вечер прекарвах до 12 ч през нощта в работа. Понеже дене учех и се изморявах, ако не дойдеха момичетата, то аз заспивах, както промивах стъклата. Славка, Надя ми донасяха вечер вода за изкисване на стъклата. Тръгна ли за Сурдулица, те ми поръчваха да им взема бонбони.
Така прекарах цялото лято, като през жетва бях ангажиран по реквизицията да броим снопите, да определяме средното производство и пр. С реквизиционната комисия - хора, определени от самото село, заедно с тамошния свещеник, всеки ден бяхме по нивята.
На 23 август 1942 год. си потеглих за София. На 26.VIII.1942 год. си купих велосипед, марка „Майстер", за 4500 лева. Тези пари бях спечелил от фотографията. Започнах учебната година в с. Чепинци, Софийско, с I отделение. Всяка сутрин с колелото пътувах за Чепинци и обратно за София. На 10 ноемврий 1942 год. се преместих в с. Кумарица, Софийско. Там започнах да уча II отделение.
Пеню Ганев се премества учител в с. Чепинци, Софийско, от 3.VIII.1942 год. до 9.Х1.1942 год, (документи)
1.
Софийска областна училищна инспекция № 8746 3 август 1942 г. София
До Госп. ПЕНЮ ГАНЕВ БОБЕВ, учител в с. Сувойница, Вранско (копие до г. Околийския учил. инспектор гр. София - II, Главния учител (Директора) с. Чепинци, Софийско, и Пунктовия учител в с. Чепинци, Софийско
Съобщава Ви се, че със заповед № 2082 от 8 юний т. г. на Министерството на народното просвещение Вие се възвръщате от 15.1Х.1942 година, с право на пътни и дневни пари, на постоянното си местослужене при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийско.
Областен училищен инспектор: (подпис: Ив. Аракчиев)
Секретар: (подпис: А. Ангелов) (печат)
2.
Акт за встъпване в длъжност
Днес, петнадесети септември 1942 година, на основание заповед № 2082 от 8 юний 1942 год. на Министерството на народното просвещение и предписание № 8746 от 3 август т. г, на Софийската областна уч. инспекция, Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност учител при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийска околия.
Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност за втори път на държавна служба без прекъсване.
с. Чепинци, 15. септемврий 1942 год.
Средищен директор: (подпис: Б. Соколов)
Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев)
Присъствували: (подпис) (подпис)
3.
Сувойнишко средищно народно основно училище в с. Сувойница, околия Сурдулишка
Удостоверение
№ 60
Издава се настоящото на Пеню Ганев Бобев, учител при Сувойнишкото основно народно училище в с. Сувоиница, околия Сурдулишка, в удостоверение на това, че той учителствува в първоначалното училище в с. Сувойница от първи септемврии 1941 година до четиринадесети септемврии 1942 год. без прекъсване, една година и четиринадесет дни.
Това удостеверение му се издава въз основа на писменото му заявление вх. № 72, за да му послужи за искане трето повишение за прослужено време.
с. Сувойница 12.VI.1942 год.
Средищен директор: (подпис)
(печат)
17.III.1943 год., Кумарица
Училищният инспектор ме ревизира и него ден ми дойде телеграма, с която се викам да се явя в 7. пехотен полк - гр. Шумен, на 18.Ш.1943 год. Потеглих за гр. Шумен и вечерта в 7 ч слязох
на гарата. Нощувах в хотел „Велика България". Тук ми откраднаха сапуна за миене.
*
Софийска околия, Кумаришко селско общинско управление № 864
18 март 1943 г. с. Кумарица
Уверение
Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветер. подоф. Пеню Ганев Бобев, на 45-годишна възраст от с. Кумарица, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г. на н-ка 6-то военно окръжие, той трябва да се яви веднага, 1943 г., в казармата на VII лех. полк гр. Шумен.
Срещу представяне на настоящото в ж. п. гара София, той има право да получи билет за безплатно пътуване в III класа до ж. п. гара Шумен.
Настоящото уверение, издадено в 2 еднообразни екземпляра, е валидно 1 месец от датата на издаването му. Единият екземпляр от него се задържа в отправната гара или дунавско пристанище, а вторият екземпляр остава у младежа за проверка при пътуването.
(печат) Кмет: (подпис)
Секретар подпис)
На 19.III.1943 год. ме облякоха във военна униформа. Явих се при сестра Гергина. Тя ме заведе при братята и сестрите в Шумен. Всички се зарадваха, че за празника на пролетта - за 21 март, деня на пролетното равноденствие. Радваха се и казаха, че специална молитва са правили до Небето да им изпрати за 21 март човек от София.
21.III.1943 год., неделя
Станах рано. Извършихме наряда у сестра Йорданка. Присъствуваха повече от 20 души братя и сестри. От днес, 21 март, до 11 април, с изключение на 4 ^ 5 вечери, всяка вечер се събирахме, за да проучаваме братски песни, които тукашните братя и сестри не знаеха. Научихме „Слънчев лъч", „Там далеч", „И скачам аз", „Духай, ветре" и още много.
11.IV.1943 год.
Потеглихме полкът за Сърбия.
Мен ме изпратиха с бързия влак, за да получа серум тетанус, за конете. На гара Попово стигнах и задминах влака на полка.
На 12.IV.1943 бях в София, взех серум тетанус и фотографските материали и вечерта а 11 ч отидох на гара Надежда да чакам влака, с който пътува 64 полк. Сутринта чаках до 6 1/2 ч на 13.IV.1943 г.
13.IV.1943 год.
Пътувахме с влака и замръкнахме къде Ниш. Пътувахме през нощта и на 14 април осъмнахме на гара Лапово. От Лапово напуснахме Белградската линия и потеглихме за Кралево. Минахме през Крагуевац. Войниците започнаха да продават кутия цигари от 20 броя за 60 динара.
На 14 април 1943 год. спахме в гр. Кралево, в казармите.
15.IV.1943 г., четвъртък
Сутринта войската замина с теснолинеен влак за гр, Чачак, а каруците заедно с конете отпътуваха с празни каруци за Чачак. На 15 април 1943 год. бяхме по обед в град Чачак. Разположен в обширна равнина, отвред далечко с планини. Богат край с интелигентни граждани. Казармите извън града са великолепни. От 15 април до 9 май прекарахме в Чачак. Аз работих с фотографията усилено и взех 10 500 динара и 2000 лв. български левове. Чачак само няма добра вода за пиене.
9.V.1943 год., Чачак
Днеска в 6 ч следобед потеглихме от Чачак за гр. Рашка. Пътувахме с влака. От гр. Кралево разтоварихме от теснолинейния в широколинейния влак и на 10 май сутринта, по изгрев слънце, пристигнахме в гр. Рашка.
Много тунели има от Кралево до Рашка по река Ибър.
10.V.1943 год., понеделник
Разтоварихме се на гарата и до вечерта се настанихме из града на квартири. Този ден 2 ^ 3 пъти ме предупредиха да се стягам, за да отида с 3-та рота в гр. Нови пазар и село Дуга лъка.
Но най-после предупредили да замине фелдфебелът.
12.V.1943 год., сряда
Днескашния ден напуснахме първата квартира като неудобна, на главната улица, и се установихме в друга, с многолюдни квартиранти. Вчера и днес вали дъжд. Тази вечер пях и в щабната рота, и при артелчика на полка,
13.V.1943 год., четвъртък
От сън станах в 4.30 ч. Времето - с променливи на юг облаци, понеже нощес валя дъжд.
Прочетох беседата из томчето „Дали може", „Лемуил".
Важни мисли от тая беседа са процитираните думи от Притчите на цар Соломона:
„Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете."
„Угнетените у човека са неговите добри мисли и желания и чувства." Отвън човек представлява физическия свят, а отвътре - Божествения. Никой не може да направи твоя свят по-добър или по-лош, отколкото ти сам си го направил.
Който очаква щастието му да дойде отвън, той скоро се разочарова. Твоето щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън.
Добродетелната жена е много по-ценна от скъпоценните камъни. Под „добродетелна жена" се разбира доброто човешко сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. Който придобива такова сърце, е по-скъп от многоценни камъни."
„Срещнете ли човек, който ви казва, че може по лек начин да се живее, не се возете на неговата кола. Дава ли много обещания, не го вярвайте."
„Красотата е лъстива и суетна е хубостта."
„Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена."
„Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него."
Молитва
Истинската молитва има отношение към дишането и пречистването на кръвта.
Защо трябва да се моля? - За да пречистя кръвта, мислите и желанията си. Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишения и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери, да иска пари назаем, и пак ще се моли. Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли.
Да се молиш, това е необходим закон.
Човек трябва да се моли!
Да се молиш на Бога, това е все едно да дишаш чист въздух. Всяка молитва вън от Бога е слизане на човешката душа все по-надолу.
14.V.1943 год., петък, Рашка - Сърбия
Станах в 4 1/2, Небе съвсем ясно. Наоколо балканите свежи, чисти. Чува се оркестър от птичи песни. Прочетох от томчето „Дали може" беседата „Ирече баща му". Завърших я с плач. Че дълбоко спим, българите, и не можем да оценим какво нещо е Учителят за България и за всеки буден човек отделно.
Правихме станок за промивка на конете. Прах се. Вечерта ходих към реката на разходка. Слушах омайната песен на славеите. Лягам си в 11 ч, след като написах писма за учениците от II отделение в с. Кумарица, на Гиргина Ст. Жекова - гр. Шумен и на Еленка - София.
15.V.1943 год., събота, Рашка
Днес времето бе хубаво, слънчево следобед. По случай рождения ден на Н. В. Царя и имаше парад, но аз не ходих. Излязох на пазаря. Гръстено [?] семе се продава по 400 динара килограма, 50 динара - картофите. Изобщо, всичко - на неимоверно висока цена. Следобед правих снимки на деца с фон гр. Рашка и на войници при западните височини. До обед свирих.
16.V.1943 год., неделя, Рашка
Станах в 4 1/2 ч Прочетох беседата „Все що е писано". Премивахме коне. Следобед ходих на мач между германци и българи, фотографирах своите съседи. На моста на реката - някои деца с момиченцето Нега, дъщеря на уч. инспектор. След това към 5 ч свирих на войниците от дружината. Днес ми се съобщи, че заедно с войника ще отида пеша от гара Рашка до гара Кралево - около 90 км и да фотографирам всички мостове и тунели и др. важни обекти. Тази вечер заваля силен дъжд с гръмотевици и после продължи, докато си легна, до 11 ч и все усилено валеше.
Получих писмо от Еленка, от директорката и др. колежки и от 2 ученика от с. Кумарица.
17.V.1943 год.. понеделник, Рашка
Станах в 4 ч, обезпокоен от задачата, която ми се възложи от началството ми - именно, да направя снимки на всички мостове и тунели между гарите Рашка и Кралево.
Дъждът е престанал да вали. Небето покрито с движещи се облаци от север на юг.
Прочетох из томчето беседите на Учителя „Все що е писано" беседата „Всичко ми е предадено ".
27.V.1943 г., Нови пазар
Станах в 4 ч сутринта. Понеже от три-четири дни бях уведомен, че ще трябва да отида при III рота в гр. Нови пазар, за да мога да обхождам и конете на II рота, която е в с. Длуга поляна - близо до Албанската граница. Та приготвих си багажа и в 7 ч потеглих с камиона. След 25 до 30 минути най-много пътуване из хубава долина по течението на река Новопазарска и Рашка, се озовахме в гр. Нови пазар. Хубави гледки най-разнообразни от разцъфтели ливади и акациеви дървета, камионът се плъзгаше по гладкото шосе и не друсаше, понеже бе натоварен с 2500 кг брашно и десетина войници за охрана заедно с дружинния командир на I дружина - майор Константинов.
Командирът заминал за с. Дулга поляна и Есеница - в Италианско.
Аз си измих стаята с помощта на войници от III рота, дадени ми от фелдфебела Никола Кръстев. Нови пазар е по-добър град от гр. Рашка. Разположен по долината на реката, минаваща през сред града. Квартирата ми е удобна и приятна за живеене, с изключение на това, че е на първия етаж и са много дебели зидовете и малко влага се чувствува.
27.V.1943 год., четвъртък, гр. Нови пазар
Днеска цял ден вали дъжд. Деня прекарах в малко четене, свирене и разговор с войници, ротния фелдфебел Никола Кръстев и др.
След вечеря послушах малко радио и реших да изляза над казармите да подишам чист въздух. Тъкмо излязох и потеглих нагоре, чух глас отдалеч, който вика, но кому, не разбрах. Понеже бях се отправил към една сграда извън казармения район, часовият ми каза, че там е забранено да се ходи.
Повърнах се назад, на малко северно, обаче чух часовия да ми казва, че подпоручик Георгиев ме викал да отида при него. Отправих се вървешката, като чувам вика му, но не разбирам какво вика. Часовият ме предупреди, че подпоручикът извикал тичешката да отида при него. Аз не се затекох, като мислех, че ме вика на разходка и на приказка. Ето, той долетя запъхтян и разсърден и ме запита защо не тичам, като ми дал заповед. Казах му, че не знаех в какво се състои работата и затова не се завтекох. Той ми се закани, че ще ме тури в затвора и заповяда да отида да се явя при поручика - ротен на III рота. Явих се и доложих на поручика. Той се засмя и ме покани да седна. Заговорихме на тема върху Преславския край - за града, за населението на Преславска околия и пр. Дойде и подпоручик Георгиев, все разсърден и строг, и започна да ме упреква за това, че не съм станал мирно, като е влязъл. Казах му, че при присъствието на поручика аз не съм длъжен да му отдавам чест на влизане. Упрекна ме, че съм бил дебелоглав, некултурен, че още с дохождането си вчера съм му направил впечатление на особен, разпуснат човек и пр. и че щял да пише на по-висшето началство да издадат заповед да ме турят в строя, та да се науча на войнишки строй. Аз му отговорих, че ако е за бягане, аз мога да се надбягвам с него, макар че съм 46-годишен, и че мога да бъда и като млад войник, но че това го правя от човещина, още повече, че съм участник в Европейската война, имам 19-годишна служба като учител и че службата ми е фелдшерска, а не строева, но ако той иска и настоява на своето, то аз мога да бъда и добър войник. И накрай го замолих да ми прости за предизвикания скандал. Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим."
Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека.
След излизането му се разговаряхме с поручика до 9 ч. След това отидох при фелдфебела Никола Кръстев и слушах по радиото концерта на Джорджо Чомпи пред микрофона пред радио София.
Лягам си към 11 ч. Днес изпратих 3500 лева по санитарния подофицер Цвятко Киров, който заминава за София, за да се язви на изпит по медицина - студент. Сумата е за Атанас К. Кочаров [...?] Дацов, София. Изпратих и писмо до Еленка и Атанас по подофицера.
14.VI.1943 г., понеделник, Нови пазар
Всичкото си пребивание в Нови пазар прекарах в четене, свирене и фотографиране. От фотографията досега приходът ми възлезе на около 26 000 динара.
Два пъти напоследък ходих до Дуга поляна, на италианската граница, за да нагледам конете на II рота. Интересни са сръбските селища. Село в тоя край няма, а само накацали и разпръснати по разни височини къщи. Една от друга някъде и по на километри даже. Обществен живот в тези хора тук няма, живеят си поотделно, пасе си добитъка и на волна свобода живее.
Днеска ми съобщиха по телефона, че на 17 юний трябва да бъда в град Кралево на 20-дневен опреснителен курс, който ще се състои при дивизията, за ветеринарен фелдшер и за подкован.
Макар че имах с фотографията много работа, веднага се залових да изпълня поръчките и да си събирам багажа, та на 16.VI. т. г. да замина с каруцарите за гр. Рашка, където е щабът на 64 пехотен полк, към който аз се числя.
15.VI.1943 г., вторник, гр. Рашка
Станах в Нови пазар още в 4 ч. До 7 ч успях да си приготвя багажа. Каруцарят дойде. Натоварих и потеглих.
16.VI.1943 г., сряда, Кралево
Рожденият ден на престолонаследника Н. Ц. В. Симеон, цар Търновски.
Спах при подофицера Димо при I дружина, свързочния взвод.
Тази сутрин ходих да правя снимки из Рашка и направих снимки общ изглед на гр. Рашка, наблюдаван от изток.
Деня прекарах в четене, свирене и почиване.
Вечерта в 5 без 10 минути влакът ни понесе за Кралево.
В 7 ч влакът спря над земледелското училище; понеже пътят за гарата не бе свободен и ние набързо смъкнахме багажа и слязохме аз, един ветеринарен подофицер и подкован от артилерията от гр. Берковица.
17.VI.1943 г., четвъртък, Кралево
Нощес спах при десетий ескадрон в помещение на земледелското училище в гр. Кралево. Учебните ни занятия ще се водят в града в казармите на 5-ий артилерийски полк. Явихме се само трима ветеринарни подофицери и трима подковачи. Докторът ни каза, че днеска няма да започнем занятията, защото се надяваше да пристигнат и други.
Приготвихме си стая, измихме, почистихме, ходихме в 5-ий артилерийски полк за талаш за сламениците.
18.VI.1943 г., петък, Кралево
След получаването на хляба и закуска отидохме на занятия. Лекарят ни каза, че „Зор няма да си даваме. Починете си тия дни. Ние ще ви дадем някои практични наставления, при разни случаи как да постъпвате." Каза ни да разгледаме града, но покрай дивизията да не отиваме, защото ще ни арестуват по нямане на свободен билет за из града.
Ходих из пазаря. Едва успях да се уредя да си взема 2 килограма череши. Щом се зададе кола с череши, веднага се блокира от гражданството и само полицаите сръбски турят малко ред, за да може всеки да си купи.
Следобед свирих, лежах.
19.VI.1943n, събота
Сънувах, че нещо пътуване ни предстоеше с автомобил. Нещо разговаряхме със Славчо Печеников и други наши братя и сестри.
Снощи и нощес започна да вали.
На стъмяване войниците хванаха един сърбин, който се е канел да постави бомба под релсите на линията, и го докараха в караулното помещение.
20.VI.1943 г., неделя
Нощес, още от 1 ч среднощ забръмчаха автомобили, които, на брой 13, откараха войниците от ловната рота и ескадрона на акция по селата, за да хванат показани сърби от тоя сърбин, когото хвана един войник миналата вечер, поставяйки бомба под релсите на линията, за да я бомбардира.
До обед, след закуска, разговарях с поручик Бюрков, после си купих от 2 момичета 1/2 кгр. круши петровки, по 100 динара килограма, и 2 кгр. Картофи по 60 динара килото. След това се прах, бръснах, сменях бялата яка на куртката си. Следобед ходих в града, за да занеса картичките, които правих в Рашка. Разходих се из града. Ходих до Аеродрум, инспекторството, 24-та операционна болница. Тая вечер войниците, завръщайки се от акция, докараха 25 сърбина и 5 души убили. Намерили у тях скрито оръжие и патрони. Свирих, пях до късно и си легнах. На запад се святка за дъжд.
21.VI.1943 год., понеделник, Кралево
Станах в зори. Ясно небе. Птичките пеят. Измих се и започнах да чета от книгата „Учителят за възпитанието" от брат Боев. След изгряването на слънцето забръмчаха автомобили. Дойдоха един камион, натоварен с германски войници. Пред него вървеше лека кола с 4 ^ 5 офицери германски. Западно от земледелското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват. Автомобилите отидоха там. След малко дойдоха 2 камиона, с черни брезенти покрити. Снеха от тях 16 души шумци, сред които имаше и една жена. Българските войници се завтекоха, за да се приближат да гледат как се разстрелват сърбите. Дойдоха с файтон и български офицери, 4 души, и други с кон и мотоциклет. Аз не пожелах да гледам, а останах на стълбите в зданието, в което квартирувахме. След малко се чу зловещата команда на офицера, командуващ залпа, и се чу силният трясък на залпа. След това, поотделно - пушечни изстрели. Офицерът сам ходел и с парабел на всеки поотделно в главата стрелял. След малко и втори залп се чу и женски писък процепи кънтежа на местността. Жената с първия залп не била улучена, та повторно залпово я дозастреляха.
Сърцето ми се разтресе от това, що видях и чух. Слънцето пече, жабите крякат в околните гьолове, птичките пеят, а тука картина - смърт на шумкаджии. Сега е съдба на века. Всякой, който е дръзнал в ума си да подхранва мисълта, че трябва да убива, съдбата го изкарва, за да опита, да види как се застрелват хора - на себе си.
До обед ходихме в казармите на 5-ий артилерийски полк, за да слушаме лекции по ветеринарния си курс. Говори се за лекуване на рани и набавяне медикаменти и подковъчни материали. Счетоводната служба и книгите, които водят ветеринарните фелдшери и лекари. Оправдание за лекарствата и пр.
Следобед отидохме в едно кино, за да гледаме как се унищожават танкове.
Вечерта свирих и пях до късно, слушан от подофицерите, и то все братски песни.
22.VI.1943 год., вторник, Кралево
Станах рано. Небето ясно. След закуската отидохме на занятие в града.
Днеска е двегодишнината от обявяване война Германия на Русия и германците празнуват и предвид това дюкяните днес са затворени.
Няколко пъти ходих до фотографчиите, за да взема снимките, но бяха затворили. След вечерята видях 23 сърбина, които се завръщаха от копането гробници за хванати шумкари и заподозрени сърби в комунизъм и изказани от хванати по-рано.
Мъчно ми стана, че утре, може би, пак ще бъда зрител на разстрелването на сърбите.
Един от военната музика дойде и посвири с мойта цигулка.
23.VI.1943 год., сряда, Кралево
Нощес цяла нощ почти не можах да заспя. Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите. Молих се за тях. На едно унасяне в сън сънувах, че целувам една млада, красива, около 17-годишна девойка, сръбкиня, в тяхната къща. Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления. Дойде ми на ума за оня светия, дето се молил беднякът да стане богат и после, след чуването молбата му, беднякът забогатява и опропастява живота си в пиянство и развален живот, също и живота на децата и жена си, та Господ поставя светията да бъде набит немилостиво от тоя богаташ, бившия бедняк, та светията се намира в чудо. И Господ му казва, че това е затова, защото светията ходатайствувал пред Бога и с това беднякът се опропастява като човек и душа. Сега е съдба на света и секирата лежи при стеблото на дървото и всяко дърво, което не дава плод, се отсича и в огъня се хвърля. Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца.
Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи.
24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево
Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника.
Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга. Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите. След повече от час заминаха войници да блокират местността, но бе късно. Войникът, който го отпусна, бе арестуван и бит от ескадрения командир.
25.VI.1943 год., петък, Кралево
Тая заран станах рано. Четох от „Учителят за възпитанието". След закуска ходих при фотографа, за да видя работи ли снимките. До обед учихме за очни болести. Следобед бяхме свободни от занятие. Снощи войниците отишли в дома на избягалия сърбин и изкарали жената му на края на селото и я застреляли с 2 куршума. Днеска се явява кметският наместник на селото и съобщава, че застреляната жена проявявала признаци, че е жива.
Следобед ходих при фотографа, за да поръчам снимки и ходих при часовникаря в града, с когото вчера направих замяна и си дадох часовника „Сима", вече 26 години употребяван, а вземам пак стар часовник, „Омега", и 12 000 динара горница, та отидох на сверяване, за да видя вярно ли върви. Оказа се, че нито минута не е назад.
Вечерта след храна свирих и пях пред войниците до 10 ч вечерта. Пях братски песни и две народни.
26.VI,1943 год., събота, гр. Кралево
Тая заран станах в зори. Припомням си, че нощес бях насън с Еленка. Времето тихо, ясно небе и прохладен въздух. Четох нещо от „Учителя за възпитанието". След закуска отидох на занятия в 5-ий артилерийски полк. Следобед бяхме свободни от занятия. Към 2 ^ 3 ч удари дъжд с вятър и гръмотевици. Ходих към 6 ч и взех от фотографа поръчките - фотографски картички, и ги раздадох на ескадрона, които се гласят да заминават за Чачак.
27.VI.1943 год., неделя
Станах в зори. Времето ясно, приятно, прохладно от снощния въздух. Ескадронът замина за Чачак. Четох от книгата „Учителят за възпитанието". Свирих си Паневритмията. След закуска направих няколко снимки. Спах малко преди обед. Следобед ходих да разнасям снимки из другите части на града. Слушах разговор на ветеринарен лекар с ветеринарен подофицер за жени сърбойки, на които те гостуват. Времето следобед е все облачно. Оставих един филм да се проявява.
Вечерта пях до 10 1/2 ч братски песни.
28.VI.1943 год., понеделник
Станах преди изгрев. Времето е добро, с прошарена облачност. Дойдоха германци, които ще застрелят хванати шумкаджии. Докараха три автомобила, покрити с черни чергила, пълни със сърби за застрелване. Първият пукот на залпа се даде. След това - 10 поотделни, с които се застрелват в главата недоумрелите. Застрелвали по 10 души. Последваха три залпа и четвърти. По десет души на четири пъти: застреляха 40 души, от които 3 жени, едната - младо момиче, което по-рано било хванато като комунистка и германците я освободили, но пак я заловили при някакъв си радиопредавател и сега я застреляха. До обед имахме занятия за заразни болести. Следобед стоях в квартирата си в земледелското училище, четох, свирих, писах писмо на батя Бобя и го изпратих по водичанин, който си отива в отпуск. На гарата намерих човек, отиваше на Изгрева, и изпратих на Еленка една картичка от курсистите заедно с лекаря.
29.VI.1943 год., вторник
Тъкмо бях заспал снощи, и ето ме в добре мобилирана стая на моите хазяи в Сувойница. Тъкмо се възхищавам и я разглеждам и пипам покривките, но под чаршафите напипвам нещо твърдо, като рейка колове на палатка. Ето. Славка влиза, добре облечена. Очаквах да ме задява, каквато си е шеговита, но тя ми каза, че двама калайджии ме чакали за калайдисване на съдове. Поразговарях се с тях и ме събуди наш колега - Станчо, който носеше колет от майка си, та ме
събуди да запаля свещ, за да го разпечата и види що има.
*
Днес имахме занятия до обед за заразителните болести. Нощес насън сънувах, че хвъркам.
