НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г ТОМ 16
Алтернативен линк

1935 година


1.1.1935 год., вторник
Станах, като се разсъмна. Ясно небе и тихо време, а в низините - мъгли. Обходих си района по преброяването и се върнах в училището. Цял ден писах и си поспах.
Станах в 5 ч. Прочетох от X серия беседата „Дерзай, дъще!" След това написах на Еленка писмо и й писах, че не ще си отида. Писах и на Михаил Краев едно писмо до Оряхово. Писах цял ден. Ето, часът е 12. Вън ясно време и хубави звезди.
Нощес пак сънувах Еленка, че сме някъде в хубава обстановка, градина и се любуваме на природата. Тази вечер бяха дошли Борко, Андрея, Русим Венко и Атанас Симов.
Получих от брат Боев картичка и ме вика да си отида. Получих честитки от брат Тошев -Севлиево и от Ангел Давидков - Берковица.

3.1.1935 год., четвъртък
Сън: Сънувах, че се намираме някъде, не помня точно где, но бяхме с Йордан Цонев - на Йорданчов Цоня син, сега живущ в Горица Поповско. И дядо Цони бе при него. Йордан нещо ми бе направил, та аз се бях разсърдил, та като вземах един голям нож и почнах да го мушкам по гърба, но с такива удари, щото да не го убивам, а само да го наплаша и така го одрасках на места по гърба, обаче кръв не пусна. Ножът влезе някъде по-дълбоко, но кръв не се яви. Аз вътрешно не съм сърдит, а външно се показвам, че съм неудържано разсърден.
Станах в 6 ч. Пях малко и започвам да пиша домакинските листове по преброяването.

4.1.1935 год., петък
Сън. Сънувам, че съм учител в с. Водица - родното ми село. Дошъл е инспекторът Кръстю Петров (зимъшния ми инспектор в с. Казалджик-Кафтан) и ще прави ревизия. Аз ето удрям звънеца за влизане и не съм готов, не съм погледнал да видя каква е методическата ми единица, която ми предстои да развия, за в случай, че влезе при мен. Но още по-интересно. Инспекторът е нощувал у дома и се разговаряхме по въпроси из екскурзиите и за красотата на българската природа. Аз, сутринта, потегляйки от дома, оставих инспектора у дома и заминах напред уж за училище, но вместо на училище, аз съм потеглил и отишел в една гора, на една височина, като че височината е била стара крепост римска, а сега обраснала с хубава дъбова гора, а самия връх -хубава полянка, изкачих се тамо с надежда, че самият инспектор ще дойде. Аз се улисах в природата и не съм забелязал, че дошло времето за влизане в утринен час. Това бе пролетно утро. Сетих се, че инспекторът е тук и че ревизия ще ни прави, а аз що съм направил! Ужас ме обзе, като си помислих, че един час вече е минал, още повече, че не съм готов, не знам какво ще предавам. Смущава ме фактът, че господин Петров има за мен добро мнение, а сега, ето, всичко ще рухне по единствената причина, че аз не съм готов. Мисля си, че естествена [история] ще имаме, носи казвам: каквото и да имаме, аз като видя само заглавието, ще мога да си предам урока. Но ме тревожеше, че ако е в I отделение, то твърде не знам методическия ход на лекцията, а трябва да имам предвид, че тая година учителите по успех ще се назначават. Помислих си, като тичах за училището, че ще излъжа, че съм си загубил нещо вчера, затова тая сутрин из пътя съм си спомнил и отидох да търся изгубената вещ. Но пък се разговарям: Защо да лъжа? Нали това противоречие в тоя момент е допуснато с мен за един изпит. Че ако аз сега излъжа, то избегнатото противоречие друг път, със същата важност, в такъв критичен момент, при такива важни обстоятелства, пак ще ме сполети, и че не мога да избягна противоречията, предназначени за мене. Реших да бъда откровен, та каквото ще да става. Обвинявам себе си само за това, че аз не съм си дал достатъчно труд, за да прочета ръководствата по I отделение. Но като влязох, инспекторът не ме запита къде съм бил, защото той не узнал това, а ме запита и помоли да променим програмата, че вместо естествена [история], да имаме четене. Аз доброволно се съгласих и се зарадвах много. Казах, че децата ми знаят да четат, но си спомних пак, че миналата година не са гледали колежките ми сериозно на работата си, та учениците са останали неподготвени, не ми четат добре, както четяха предната година.

Тази картина се смени с друга. Намирам се у дома. Майка ми е жива. Къщата е разхвърлена, неподредена. Много дрехи, все вълнени черга, юргани, са разхвърляни на разни страни. Аз нагъвам една дълга, много голяма черга, редим, гласим, че инспекторът у дома ще нощува.
Друг сън съм сънувал: че се намирам на екскурзия с наши братя и сестри. Почти всички
учителки наши сестри бяха в компанията и се събираме и говорим.


*

Събудих се. Часът е 5 и 10. Станах. Прочетох от I година младежкия клас лекцията „Двете посоки". Вънка валяло сняг, но не дебел. Като се разсъмна, ходих у Божил Петров, Станчо Раденков, за да попълня всички карта и преброителни книжа и да отида днес да ги предам.

5.1.1935 год., събота
Станах на присъмване. Двоумях се дали да си отида или не в София. Но реших и бързо се заприготвях и потеглих. В 2 ч бях на Изгрева. Наобядвах се хубаво с една зелка, поляна с олио. Отидох у Еленкини, дойде и Д. Звездински. Говорихме до късно.
От 6.1. до 15. прекарах в София. Посетихме Г. Събев и заедно с Еленка киното „Без дом" в „Роял". Останах много доволен. После аз посетих „Когато жената люби" в „Пачев". Не толкова добро, колкото „Без дом". После посетихме „Лоенгрин" в операта. Това е една от най-хубавите опери.

15.1.1935 год., вторник, София
Станах на присъмване. Приготвих си багажа за път. Братът Иван купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради. На 12., 13. и 14.1. аз копах дупки за овощни дървета и счупих братската лопата и сега я направих и повърнах.
Михаил Влаевски ми направи увеличения от рилски негативи.
Отидох при Еленка да се сбогувам.

Учителят бе отишъл на обед някъде из града, та с него не можах да се сбогувам. Еленка пожела да ме придружи до Василовския хан. Ангажирах място и отидохме у Янкови. В 4 ч потеглихме за Годеч. Бе започнало да вали поледица, но в София е кално и земята черна.
От Беледието има повече сняг, а към Поньот е по-трудно пътуването. В Годеч силна виялица и по-дебел сняг.
Пътувахме заедно с Георги Киров и госпожата му. Аз си дойдох от Годеч сам напред, за да изпратя Андрея да посрещне с кон майка си. В 9 бях в Равна. Силен вятър от север и студено.

16.1.1935 год., сряда
Голяма виялица през целия ден, Северен вятър вее.

17.1.1935 год., четвъртък
На изток се прояснило, но мъглите закриват, ту откриват източния хоризонт. Слънцето за малко блесна. Вчера изпратих на Михаил Краев, Тричков и в Бяла Слатина есперантските снимки.

20.1.1935 год., неделя, Ивановден
Тази сутрин отидох и то след 1 ч следобед, у Русим Станулов на кръщене. Русим има син, когото кръстиха Йордан. Аз му дадох 12 лева за детето. Дариха ме едни чорапи. След като си дойдох към 5 ч, отидох у бай Георги Виденов, където тая заран най-рано ме каниха на кръщене. Бай Георги кръстил внука си на името на днешния ден Св. Йоан - Иванчо. Дадох 20 лева за детето и хапнах и тука малко и си дойдох.
Тая сутрин след наряда прочетох от X серия „Ще хвърля мрежата!". В тая беседа се говори изключително за щастието. И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен.
След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости.
Тия дни, в четвъртък, 17., 18., 19. и 20. януарий, има много силни снежни виялици. Печката все гори, а стаята студена. Водата мръзне във външните стаи. Пътните съобщения, поради виялиците, са на много места прекратени. Например Видинската ж. п. линия. Автомобилните съобщения са прекратени със София-Годеч. Не можа да се изпрати на Еленка мед и масло.

21.1.1935 год., понеделник
Сън: Аз, бр. Боев и Еленка сме някъде на екскурзия само тримата. Брат Боев се тревожи защо всеки от нас не си е взел по някоя от беседите, сериите. Ний с Еленка му казваме, че носим по една от X и XII серии, а той иска VII серия, че имало интересни работи да прочетем.
Тази вечер си написах лекцията, която ми предстои да изнеса в IV отделение на средищна конференция в с. Годеч, на тема „Пирин планина". Легнах си в 1 ч след полунощ. Преди да си легна, свирих около 1 час и пях от братските песни и при много добро настроение, без да ми се спеше, си легнах.

22.1.1935 год., вторник
Сън: Сънувах, че сме Учителят, Йордан Савов и други от старите наши братя. Предстои ни да преспим някъде. Отишли сме на екскурзия и по пътя сме се отбили да нощуваме някъде. Разговаряхме върху удобствата, които трябва да си наредим за пренощуване, понеже къщата, в която сме се отбили, е с много бедна обстановка, без завивки, и ще трябва на слама да се спи. Имаше и други разговори, но съм ги забравил. Знам само, че бях с много добро, светло, радостно настроение, че съм при Учителя.
Друг сън: Намирам се в Ковачевец - Поповско. Водим разговори върху разни въпроси с наши братя и сестри от Ковачевец. Знам, че бе тамо баба Ганчевица, сестрата Гена и др. Както се разговаряхме върху разни въпроси за из беседите, то дойде една жена възрастна. Уж че е някоя си, която ме познавала от по-рано, когато ме гонеха из Ковачевец заради идеите ми. Че сега те вече дошли до истинността на словата. Разговаряхме, че тия хора, които ни гонеха и се опълчваха против братството, сега те възприели сега новото учение и сега ни обичали и симпатизирали на идеите ни. Водихме още разговори с тая жена, но аз се резервирах сега, а не както едно време да сея наляво и надясно.
Като се разсъмна, ето вали силен на парцали сняг. Дойде Никола Станулов да доведе Косена. Дойде по-рано Костадин Антов и ми донесе паница овчаник. Дойде и Русим, за да ми вземе мярка за брич панталони от синия плат, който ми даде Еленка.

25.1.1935 год., петък
Сън. Сънувам, че сме много братя и сестри заедно с Учителя на екскурзия, но в непозната местност. На лагер са някъде, а аз не знам кои причини ме заставили да си съблека ризата -горницата, като дивак, и да се намажа със сапун, да се насапунисам, та се явих пред Учителя в тоя неприличен вид, но за ме не бе срамно. Аз тичах пред тях, пред братя и сестри и Учителя. Правех им смешки и Учителят се смееше на шегите ми.
След това се намерих някъде си, като че ли в София. Но непозната обстановка. Влязъл съм в непознат двор. Къща, сайвант, а извън двора - градска улица, но със селска обстановка, обаче голямо гъмжило от хора. Аз и много други наши приятели сме насядали до голямата вратня, но вратнята е голяма дъсчена порта за големи кола и самата голяма вратня е съединена със сайванта. Пометено, почистено. Насядали сме до самата вратня под сайванта. До мен е Н. Угърчинска, г-жа Петрова и много още наши от братството приятели. Угърчинска ме моли да изсвиря нещо. Касаеше се въпросът като че ли до песента „Планино Пирин, планино", или някоя друга, не помня добре. Изсвирвайки песента, не вземах чисто един диез, което нервира госпожа Петрова или по-право, тя любезно ми забележи и пожела да се оттеглим в стаята, да не сме на двора до улицата и да заучим песента безпогрешно, понеже тя е музикална и бързо ще научим въпросната хорова песен, понеже тя я е предавала и друг път. Не се дигнахме от мястото, като казахме, че що има, че ни слушат от улицата! И изпяхме песента, ето влиза Владо Николов, наш брат от Мърчаево. Запознахме го с г-жа Петрова. Той ми каза, че иде с много наши сестри жени от селото му и че трябва да ги въведе, понеже са на улицата. Наставахме всички наши братя и сестри и посрещнахме селянките и ги разпределихме изпомежду нас си и те насядаха. Започнахме да пеем братски песни. Това стана чудно и странно на г-жа Петрова, че тя е в една среда чудна, чужда за нея, че тия хора били хористи, пеели и се обличали, като че ние сме имали събор и затова сме събрани.

Друг сън, след 4 ч на съмване: Много сме насъбрани, пак наши приятели. Намираме се при една голяма река върху голям каменен мост. Реката е бистра. Много деца са прълнали из реката. Ето Александър - Сандю Костадинов, ученик в I отделение, легнал и водата го търкаля, като че се преструва, че уж се дави. Нашега, наистина, ние се смутихме и притекохме и го извадихме. Беше там и баща му и го отнесе, но не му е нищо, а само е измокрен. Имаше и коне из реката, които газят водата.


*


Тази сутрин е по-леко времето. Няма тоя голям студ и виялица. Облачно, но тук-таме по небето се провижда и ясно небе.
Снощи получих писмо от моя ученичка, Василка Трифонова, която е слугиня в София. Слугиня, но плаче за наука и книга. Надълго и широко описва болките и копнежите на своята душа, че й е тежко защо не са я пратили на училище, а потирили слугиня и робиня. Съобщава, че тя ще подбере едно от двете: или книгата, или смъртта. Изживявала мъки и терзания и всичко свободно време употребявала за четене.
Тази сутрин, вместо лекция, прочетох изпратените от Еленка резюмета. Много хубави мисли прочетох.
Тази вечер имах вечерно училище до 11 ч вечерта.

26.1.1935 год., събота
От дълго време сме нямали ясно небе и тихо утро, може да се каже още отпреди месец. Нощес не бе много студено. И тая сутрин няма лед по прозорците.
Сън: Сънувам, че съм някъде в моя квартира, но в непозната за мен обстановка. Дошли ми на гости Николина Угърчинска с още някоя си госпожица. След като водихме много разговори, не знам по каква причина, но тъкмо като щяха да си отиват вече, на Угърчинска й стана лошо и тя легна на гърба си и замаха крака. Килотите й, с цвят жълт, се откриха, обаче тя бе в много тежко състояние и не се сеща да се закрие. Заобиколиха я някои наши сестри, които не знам от где се явиха в момента. Тук бе Еленка, която най-вече се грижеше за Угърчинска. Аз не отидох при нея, защото я вече бяха разгалили. Госпожицата, която стоеше при мен и разговаряше, не прояви тревога никаква, а някак си спокойно и весело ми говореше и седейки на стола, си дигнала краката до неприличност, та килотите й се виждаха чак до колана. Тя в това положение се изви и погледна Угърчинска и ми каза: „Не се бой, Угърчинска е пометнала преди малко, затова сега й прилошава, но ще се поправи, ще й мине." Стоящите жени при Угърчинска я нещо свестяваха. Из утробата й се подал навън голям мехур като плацента. Не помня що стана после, но Угърчинска се свести, но ми съобщи, че рано не иска да си отива, да не я виждат познатите й, че се връща от моето село. Като че аз ще ги откарам с нашата каруца. Но с каруцата ми предстоеше да купувам вар, гасена вар в един сандък - училищния за вар. Понеже съм вземал от едно място хубава вар, но не ми достигала, отидох да допълня сандъка от други бакалин, от когото аз съм направил покупка на разни неща и съм ги оставил при него невзети още. Той като видя, че съм купил от другаде варта, се разсърди и заповяда на слугите си да ми натоварят вар, която е лоша, смесена със земя. Аз се
възпротивих и казвам, че трябва да се подбира варта. Но той и без това нямаше добра вар. И нещо
още много сънувах за дружба с братя, сестри, но съм го забравил.

*

Днешният ден е чист, ясен и тих, със светло слънце, което блещи върху дебелия сняг.
Зачетох от 3 1/2 ч. книгата „Сибиряк" [?] от Лидия А. Чарлская - превод руски. И до 12 и 1/4 я дочетох. Състои се от 168 страници. Отлична книга за деца и юноши. С много силни преживелици и сплетни и най-после правдата побеждава.

29.1.1935 год., вторник
Тази сутрин времето е по-меко, по-топло. Реших да дам подготвената вечеринка с децата за тая вечер, понеже в сряда няма да се учи, понеже е рожденият ден на Н. В. Царя. Написах едно писмо до госпожица Николина В. Угърчинска до Годеч, с което я поканих да дойде на вечеринка. Занесе писмото Младен. До обед учихме с децата, а следобед приготвяхме сцена и др. От Годеч дойдоха Борис Георгиев, Н. Угърчинска и Калинова. Вечеринката бе добре посетена. Пяхме с Угърчинска. Тя пя соло няколко песни. Вечерта предварително събрахме завивки от разни хора: Русим Станулов, Ака, Бай Илкови, и спахме на топло. Угърчинска и Калинова на моето легло, а аз и Георгиев на пода.
Преди още да се разотидат хората, задуха много силен вятър, буря - ураган - изобщо много голяма виялица. Събрахме от вечеринката 81 лева и остава да се събират вересии още 50 лева.

30.1.1935 год., сряда
Станах в сряда 6 ч. Накладох печката, ходих долу на чешмата за вода. Видях, че е голяма виялицата. Георгиев настоява да си заминат, защото трябвало в 10 ч да присъствуват на молебен. Сготвихме юфка и закусихме. Виялицата е много силна. Дамите тънко облечени. Аз си дадох двата чифта бричове на дамите, та се облякоха с гащи, Угърчинска облече туристическата дебела фланела и гуглата, а Калинова - кожухчето ми и шала, с който си опасвам кръста. На Георгиев дадох един бял шал. Бай Георги Виденов, Младен и бай Илко дадоха ямурлуците си и така облечени, ги изпратихме към 9 1/2 ч надолу до над Мулак. Към обед се спря виялицата. Аз, вследствие на това, че редовно 4 ^ 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед. Нещо ми тежко, много тежко. Тая вечер дядо Истатко ме каниха у дома си на вечеря. От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 ^ 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб. Попях им до 9 ч и си дойдох да спя. В 10 ч си легнах.

31.1.1935 год., четвъртък
Станах, кога се разсъмнало. Вънка вятърът бучи. Студено.
Сън: Сънувам, че съм у дома. Една електрическа инсталация имало на нашия харман, откъм дядовата Ноева градина е зданието. Та се поставят и крушки откъм нашия харман, та да осветяват хармана. Много хора има по хармана и все от братята и сестрите. Но на мене ми нещо мъчно, криво. Мъка ми е нещо на душата. Еленка имала хубава барака в нашия ясак* у нашето лозе, в моето исе** горе. Аз си реших да си отида при нея. Исках да си отида сега при нея. Тя ме очаква с нетърпение. И си въобразявам с каква любов и топлота ще ме посрещне тя и колко любезно ще ми се радва и ще разсее тъгата ми, що тежи, сякаш само тя може да ми я разсее, никой друг. След това се разговаряхме с Еленка много и много.

* ясак - забранено място за садене и обработка. Там се поставя колиба за пазене на лозето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев
** исе - наследствен дял. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)


*

Тази сутрин Станчо Раденков ми донесе от Еленка писмо. Съобщава ми, че Учителят казал, какво лошите състояния и всичките нещастия ни сполетяват затова, защото ние не се молим или, ако и да се молим, то се молим официално - сутрин и вечер, а не сами. Трябва в денонощието да се молим по 25 пъти. И при всеки час [да] се молим по 5 минути. Учителят цяла седмица не слязъл от Горницата, и на 29-и.

1.II.1935 год., петък
Написах снощи на Еленка писмо. Тая заран го дописах. Прочетох изпратените резюмета от Еленка в клас. Хубаво писмо написах на Еленка, знам, че тя ще се радва.
Целия ден бе студено. Вечерното училище продължи до 12 ч. Легнах си в 1 и 10.

2.II.1935 год., събота
Станах си, кога се разсъмна добре. Цял ден е студено и почти все валя сняг. След обяд спах 2 часа. Не ми се правеше нищо. Изпрах си чаршафите на юргана и се изкъпах и си лягам в 11 ч.

3.II.1935 год., неделя
Сън: Сънувах, че съм някъде в местност като във Водица; горе съм към Алтъпармаков Събя. Пътувам закъм ливадите, дето са пред местността „Онката". Но не такава обстановка, каквато аз зная. Отивам долу на изгрев слънце. Там са Учителят, братя и сестри. Тръгвам и бързам. Нося нещо като тояга в ръцете си. Но нещо ми вика: „Я обкрачи тоягата и хвъркай!" И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре. И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети. Хвръкнах и бързо летя. Ето, един турчин оре нивата си. Аз го видях и кривнах вдясно над едни планински пропасти, измежду едни големи дъбови дървета. Отидох много бързо в ливадите. Всички се радват. Там е Учителят. Слънцето след малко ще изгрее. Тук ще се извърши и нарядът, защото е неделя сутринта. Аз съм при Георги Събев. Разговаряме се с него. Аз трябваше да прибягам до една гора на високо, където на една полянка съм забравил части от хвъркателния апарат, за да не мине някой, та да ги вземе, че после не ще може да се лети. Прибягах, а братята и сестрите отидоха някъде в една хубава овощна градина, където е засега Учителят и отидоха при Него, като че ли и събор имаме. Градината - чудно хубава, огряна с неземна светлина. Всички братя и сестри облечени с бели дрехи, а от горе светлината като пада, та иде като една неземна градина. Кога отидох за хвъркателните части на апарата си, там намерих мои ученици. Драгия Димитров и Нацко Тодоров. Разговаряхме се с тях хубаво. Те бяха весели. Аз вървя и си мисля: Ето безмоторно летене, само с ръце и крака може да се хвърка. Радост, голяма радост изпитвах. Видях, че тялото ми не е толкова тежко, колкото съм си мислил, и че мога да летя. И че сега ще правя демонстрация пред народа с хвъркането си. Ще се спущам от високо над някоя скала и ще летя из въздуха и интересно е, че като се спусна веднъж да летя, то от самото летене, дето съм хвръкнал, мога по-високо да се изкача. Намерих в една къща една жена, но забравих точно коя бе жената. Но оставил съм си цигулката там, тоест кутията на цигулката, а цигулката, съм свирил с нея. Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих. Часът е 4 1/2. След наряда прочетох беседата „По-драгоценен".

За закуска бях у Младенови на баница. За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница. И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох.

Цял ден вали сняг. От време на време се поразясня и пак се свива фортуна силно валяща. Многократно се повтаряше. Ни снегът стана дебел. Легнах си в 12 ч.

Сън. Сънувах, че се вра някъде из някакви си места - точно не помня, но не бе добър сън.
Днешния ден вече започнах да уча III и IV отделения до обед, а I и II -следобед и така по-леко се учат и препитват.
Тази вечер на вечерното училище не дойдоха много от хората, та пяхме песни до 11 ч. Вънка сняг вали и виялица. Днес пощата от Драгоман не дошъл, понеже е голям сняг, няма пъртина. Получих писмо от фейзула Мюмюнов от Казалджик-Кафтан.

6.II.1935 год., сряда
Станах в 5 ч. Вънка вчера и снощи бе ясно, а ето сега вятър вее и на разсъмване започна силна снежна виялица. Около един час валя силно, а после престана. До обед учих четирите отделения. Следобед отидох в Годеч на конференция. Лекция имаше Еначков от Мургаш и реферат - Б. Георгиев. Получих си декемврийската заплата и от нея внесох в спестовната каса 1500 лева. Броих на Асен Соколов 150 лева. Братът Михаил Краев ми изпратил още 52 лева. Върнахме се много късно. Снягвали силно, обаче снегът е много мек. А пъртината не се виждаше, но с крака се налучкваше. Силно валящият сняг и белината на снежната пустиня застрашават, щото човек да загуби пътя, ако да не бе пъртината.
Понеже не можах да намеря в Годеч хляб да си купя, затова Андрея Георгиев ми донесе едно парче хляб, което изпържих в масло и яйца.

7.II.1935 г., четвъртък
Сънувах нещо, като че ли вътре ми нашепваше, глас ми говореше, щото от една постъпка, от една покана човек може да си създаде неприятности с госпожици. Защото вчера в Годеч не бях предпазлив, т. е. не бях предвидлив да не каня, а която иска, да дойде неканена. Защото иначе госпожиците са прави за себе си. Те си търсят момък, търсят си човек, за да се задомят, ако ги удостои съдбата с добър момък.
На сутринта очаквах Станчо Раденков да ми донесе писмата, които вчера е вземал от Годеч, Към третия час писмата ми се донесоха. Състоят се от писмо от Еленка и три резюмета пак от нея. В писмото тя ме упреква за някои минали мои отношения спрямо нея. Изобщо от писмото аз останах огорчен. Цял ден и вечерта до 12 1/2 имах вечерно училище. Легнах и станах за клас.

8.II.1935 год.
Преписах резюметата, които ми е пратила Еленка. След това написах едно писмо на Еленка с упречно съдържание и малко със сатиричен дух. Младен отиде за Годеч, като занесе писмото, и също изпратих на Анастас Поп Христов реферата си „Как да използуваме историята за националното възпитание на младежта".
Писмото, което написах на Еленка, е такова, че хем ще се смее, хем от ревност може да тъжи. Но целта ми е да я освободя от ненужни тревоги.

9.II.1935 год., събота
От три дни все сняг вали, ту престава, ту се разясня, ту заоблача, но не бе много студено. Днес омекна времето. Ходих у Симо Игов да го моля да ми отпусне Евгения, за да дадем вечеринка със селските момци. На връщане валенето на снега се превърна в дъжд.

10.II.1935 год., неделя
Събудих се точно в 5 ч. Сънувал съм сън с много приключения, но докато свърша наряда и прочета беседата „Който се отрича", забравих подробностите. Помня, че имаше някаква голяма работа, нещо приготовления братя, сестри. Помагаше ми и Еленка и се разговаряхме с нея.
Изпрах се и измих пода. След това дочетох беседата. Тая беседа изключително говори за Първичната Причина и връзката с Нея. Всичко е у Бога, с Него да сме през всичките състояния във връзка.
Точно в 12 ч полегнах да си подремна. Сънувах нещо много страшно, опасно, обаче не го запомних, защото се стреснах и събудих от уплахата.
Костадин Трифонов ме покани да отида на сватба. Жени се за Елена Милуш Рангелова.

11.II.1935 год., понеделник
Сън: В София съм, или по-право - незнайно де. У Михаил Влаевски съм. Къща голяма и то много голяма, като някаква си болница, с много приспособления и отделения. Нещо ми приготвил Влаевски за украшение, което ще отнеса за местоучителствуването си. Но трябва да ми даде и три циментови корита, в които да си турям украшенията, които ще отнасям. Погледнах коритата -кутии, но те изглеждат като вехти, но като че не са употребявани досега за нищо. Обаче показвайки ми ги, той ми каза, че сега не са още шлифовани и че те ще станат много хубави, но като ги замаже с цимент и като им тури мозайка отвън и като ги полира. Аз, понеже трябваше да отпътувам същия ден, затова му забелязах, че сам мога да си ги полирам. Казах, че ще взема цимент и мозайка и ще свърша тая работа. Но той ми каза, че нямал засега бяла мозайка. Аз казах, че ще взема от Бертоли една книга и ще си свърша работата. След това Пенка Влаевска нещо си работи шетня из къщата. Аз излязох из разните отделения на голямото здание. В него много инструменти и болнични принадлежности. Имаше и разни байраци, знамена на държавния трикольор и хоругви църковни. Вземах нещо от земята, подобно на хоругва, но не е. Оказа се, че нещо, което служи за почистване може би на клозети или не можах да узная предназначението му, но разхождайки се, ето налетях на прясно циментови изработки, нещо като че са работили бетонени платна за шосета. Някъде, без да зная, аз нагазих в бетонената каша, която току била направена и още невтвърдена. Останаха следи, но аз се поизцапах. Ето, заобикаляйки разните прясно изработени високи циментови изработки, които бяха разхвърляни на разни страни, налетях на Водичани: Нену Цонев, Петър Йорданов Митовчето и много други, с които започнах да правя „здрасти" и те ме разпитват как съм попаднал тука, из тия бетонени заводи - изработки. Те стояха като че ли пред някаква сграда и чакаха нещо. Ето, един държи църковна хоругва с образа на Свети Никола с бяла брада и златна корона. Аз вземах хоругвата и заоглеждах отблизо образа на Св. Никола, като вътрешно с мисълта си му внушавам нещо. Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш?" Забъбри нещо несвързано и все еднообразно. Присъствуващите ми казаха, че тя е умопобъркана и че тя е сестра на Св. Никола и че който се загледа в неговия портрет, то тя, където и да бъде, гдето и да бъде неговият лик, в която и къща, незнайна в тоя град, да е тоя образ, щом го загледа някой, то тя по вътрешен път тя намира човек, който в момента гледа образа на Св. Никола. Аз си обясних, че тука именно окултизмът ми хвърля светлина за тоя феномен и защо става това, защото тя по интуиция, по душа е неразделна от него и затова, колкото и да крият тоя лик на Св. Никола, тя веднага по духовната нишка и намира. Тя се заувира около мен. Аз не мога да се отърва от нея. И все ме пита: „Ти какво искаш от мен?" Най-после аз прибягнах до полиция. Извиках: „Стражар!" И се яви един стражар. Обясних му в що се състои работата. Той каза, че ще отидем в V-и участък. Вървейки натам, то участъка, където го знаели, сега се строят големи здания, уж към еврейските гробища в София. Ха
тук участък, ха там, не можахме да го намерим - и се събудих.


*

Валя и сняг вънка и силният вятър го отнесъл в потулени места. Коридорът вън е навеян с много сняг. Изобщо недобро ми е състоянието, задето вчера се измъчвах на сватбата у Милуш Рангелов да гледам как си хората пият и вследствие на алкохола викат безцелно, говорят хей-така, несвързано, и това продължава три часа, които ми се видяха години. Не стига това, ами дядо Раденко ме покани вечерта да остана на вечеря, та да повеселя и хората на бай Милуш. През деня ми опържили яйца със свинска мас и аз хапнах, без да зная, няколко залъка от тях, но кой знай, уж бях гладен и като си хапнах от яйцата, нещо като че ли ми стана, че аз щях да повърна, ако бях си вземал още някой залък, и ги оставих. После научих, че яйцата били пържени с мас. Та останах да свиря. Но нищо не ме насърчи. Нещо като че и ръцете ми свърза. Мисля си и си разсъждавам, че не ми е тук мястото аз да създавам увеселения на народа и да му давам увеселения с без съдържание и смисъл песни. Адска работа. Моето предназначение е да хвърлям светлина, а не да играя на сатанинското им хоро. Роби на тъмнината и мрака и аз, вместо да се откажа от оргиите им, то отидох с тях да им гледам глупостите. Вика народът: „Наздравица!", но тежко му и горко от това здраве, което ще се подхранва с ракия и вино и с тия мисли и чувства, които ще се явят като последствие на алкохола.

13.II.1935 год., сряда
Станах в 5 1/2 ч. Прочетох едно резюме, което снощи получих от Еленка. След това написах едно хубаво писмо на Еленка. Поправих писмените на учениците, които бяха писали на 9.П., и им ги дадох да ги поправят. След часовете се приготвих за Годеч за уч. конференция. Вземах си цигулката, нотното столче и раницата и отидох за Годеч. Оказа се, че конференция ще имаме на 27.11, След това отидох в прогимназията, където си учих нотите, които ми са пратилия за оперетката „На лов за птички". Вечерта свирихме до 11 ч и половина. Никой не ме покани за нощуване и аз посреднощ си дойдох и в 1 ч пристигнах. Но съм доволен от това положение. Ясна лунна нощ, като че е ден. Вижда се Витоша, Рила, Родопите чак. Тиха нощ, но голям студ, обаче аз бях добре облечен, та се не боях от студа. Вървях бавно и си мислех за природата, за духовния живот, за съзерцанието, за молитвата и пр. Тези дни изпратих на Еленка писмата на учениците заедно с написаното мое писмо. Оперетката я подготвя съдия-изпълнителят Евстатиев, Участвуват в нея Евстатиев, Каралеев, администраторът при агрономството, Манов, Бори Симов от Туден. Яд ме отначало, че ме поне Манов не ме покани да нощувам в дома му, обаче впоследствие схващам, че това е за добро и че такава тиха ясна светла нощ, с толкова дебела снежна покривка, с величествената бистрота и яснота рядко се среща и се вижда, а аз цели 2 часа вървях и си размишлявах.

14.II.1935 год., четвъртък
Спах до съмнало. Пак се събудих рано, обаче не станах. Много ясен, светъл и хубав ден. Слънцето изгря в 7 1/2 ч. До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало.

15.II.1935 год., петък
Сън: Сънувах, че съм екскурзиант. Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста. Трябваше да сменя някои и ме направиха артелчик. Аз не исках, защо им обясних, че обичам да съм свободен и независим. Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор. Дойде при нас момиче младо, красиво и разговорно. До мен стоеше младо момче, което, говорейки с момичето, го прегърна и тури да седне на скута му като дете и любовно си заговориха разни. Те били близки и се любели. Аз се зачудих защо се запрях така и не можеше ли и аз да отида на събор, за да видя повече свят, но съм се ангажирал, задържаха ме за артелчик.

После не зная какво стана, че моят десен палец се навехнал и то така лошо, че ме силно заболя. Той от по-рано ме болял, но сега ме усили. И, работейки нещо, аз усетих, че силно ме заболя. Пипам го и се чудя. Ето, видимо забелязах, че пръстът надебеля, затече. Аз започнах да питам войниците, дали не ще има добър чекакчия, да го поправи. Дали баба Сегва тук, в Равна, не ще го поправи? - Започнах да плача чак от болка и най-важното - че се оказа, че няма чекакчия, а на лекар да отида, то лекарите ще го свържат с бинт, ще го мажат с йод и ще се срасне така неправилно пръстът ми. Но до ужас не дойдох, защото нещо ме успокояваше, че това е за момента само, но лек ще му се намери.


*

Събудих се в 6 ч. Закъснял съм за школа. Прочетох лекцията „Разбор на думи". Вънка облачно. Далеч хоризонтите нависнаха с мъгла и облаци.

16.II.1935 год., събота
Понеже снощи легнах в 1 ч след полунощ, то тая заран станах, когато се развидели. Сънувал съм, че съм с Равнени, пътуваме някъде с трамвай. Имаше още много разговори по въпроса из геометрията.
Днес времето бе ту облачно, ту е ясно. Следобед свирих. Стояха при мен Георги Божилов и Стефан Наков. Изпрах се и в 11 ч си легнах.

17.II.1935 год., неделя
Сън: Сънувам, че съм у дома. Бях горе у ясака. Братята изкоренили лозето около улицата и останало това, което е по-навътре. По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите. Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу. Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори. Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев. Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб. Отива при първия, и му зачукал среднощ на вратата. „Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството. Така и сторил вторият, а третият излязъл и казал: „Ела, ето в градината си имам скришно място, ще го заровим и ще се потули злото." Така сторил добрият, истинският приятел, а другите - не. Но Добри и Иван Ноев ме заприказваха друго.

Друг сън: Пак съм у дома, но в съвсем друга обстановка. Къща висока голяма, хигиенична, с всичките му инсталации и удобства. Чудното е, че Еленка и тя е у дома или по-право, може би не е наша къща, а сме на квартира у някои хора. Еленкината стая е най-вътрешната. Но тя трябва да минава през стаята на Димитър Звездииски, че тогава да си влиза в своята. Моята стая е самостоятелна. Аз мълча външно, но вътрешно с ревност се запитвам: на какво основание и защо Д. Звездински да е в съседство с Еленкината стая и тя постоянно да му минава през стаята? Нима не ще го завари във всичките деликатни положения, в които може да бъде човек, кога се намира в стаята си, да се преоблича, къпе, а тя да му минава през стаята. Думам си: тя би трябвало при мен да живее, а не при други, защото аз съм близък с нея и тя ме обича и изявява уж във вярност. И така си се събудих.

*

Часът е 5 и 20 и станах за наряда.
В Годеч стигнах в 9 1/2 ч. Започнахме репетицията на оркестъра и трая до 1 ч. Отидох у г-ца Гичева. Там бяха Угърчинска и Калинова и обядвахме заедно. След това излязохме Угърчинска, Манова, Гичева, г-жа Пенка Пешкова и отидохме на Додовица. На върха направихме една снимка: аз, Калинова, г-жа Бешкова, Манова и Угърчинска. После направихме една снимка и с Гичева и Манова и една долу, срещу читалището. След това ходих във ветеринарната лечебница и фотографирах теле с 2 глави, препарирано, и едно прасе с 2 глави и 8 крака, но главите сраснати. След това апарата изпратих по Станчо Раденков за Равна, а аз отидох и си взех цигулката от Гичева и отидох на репетиция в основното училище. Репетирахме до 5 ч. Отидох у Гичева и вечерях и заедно тя, Калинова и г-ца Паунова отидохме до основното училище, където рибарското дружество имат вечеринка, компанията ми отиде на вечеринка, а аз си потеглих за Равна. Лунна нощ, но имаше и облаци и силен вятър, който ме духаше все в гърдите. Дойдох си, запалих печката и след това разпечатах писмата, писмото, което днес получих в Годеч от Еленка. Писала го вчера, на 16. Прочетох го, а изпратени има също от вчера и 2 резюмета, но тях ще прочета утре. Часът е 12 и си лягам.

19.II.1935 год., вторник
Сън: Сънувах, че Учителят направи в царския двор в София чешма, но чешмата е разрешена от Н. В. Царя за Учителя. Тамо бяхме и много братя и сестри. Учителят пръв пи от водата и се ми.
Дойде и царицата, но пременена добре. След това дойде и царят и говориха с Учителя.


*

Написах на Еленка писмо и до окръжния училищен инспектор изпратих програмите за доходни занятия за утвърждение и изпратих Нацко и Аспарух да ги занесат до пощата и да ми купят един хляб, понеже Младен е сватбар у дядови Нончеви. Вечерта копирах картички от правените снимки в неделя, на 17-и, в Годеч. Легнах си в 2 ч след полунощ.

20.II.1935 год., Сряда
Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.11. и от 15.11. т. г.

21.II.1935 год., четвъртък
Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещутазната част на кръста. Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре.

22.II.1935 год., петък
Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата".
Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара. Там е и наш Иван, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения. И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата. След това имаше един в земята изкопан трап, като кубична стая. И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен. Едно дете на 2 ^ 3 години е легнало и ще спи. Но нито аз, нито Еленка пожелахме да легнем сега в тоя трап да спим и то завира се в моята вълнена черга, като това отложихме за вечерта, а не посред пладне.
Много хубав ясен ден. Никакъв вятър няма. След учебните часове отговях. След това отидох у Русим Станулов. Изгорил си момчето Петър и ме вика да ги посъветвам що да го правят. Аз не бях гладен, но пак вечеряхме и така заедно дойдохме на вечерно училище. Стояхме до 11 1/2 и се разотидоха.

23.II.1935 год., събота
Времето към промяна. Всички далечни планини на хоризонта се виждат, обаче небето забулено с облаци. Слънцето се показа и щом дискът му излезе зад източния хоризонт, се скри зад облаците, които на изток са разпокъсани, мрежовидни, сменящи се с по-тъмни и ясни зони.
Сънувах, че съм учител във Водица първоначален. Нещо ми е неудобно във Водица, понеже няма где да си туря в канцеларията ръководствата си и други принадлежности, които имам тук, в Равна. Щях да си отнеса книгите в канцеларията, обаче си помислих, че другите колеги ще ги развземат и не ще повърнат и затова реших у дома да си държа ръководствата и още от дома ще трябва за през деня да си подготвям методическата единица.

24.II.1935 год., неделя
Станах навреме за наряда. След наряда прочетох „Глас от Града". А в 10 ч прочетох изпратените резюмета от Еленка. Дойдоха от Ропот общинският бирник Трендафил и общинският секретар Кирил, да събират общинските данъци. Вечерта Русим Станулов дохожда да ме подстриже. От четенето на вестник „Братство", който четох пред Костадин Цветков, аз се потопих в много съществени въпроси и мисли. Целият ден се топи снегът.

25.II.1935 год., понеделник
Сън: Сънувах, че съм някъде на учителска конференция. Предстои среща с много колежки и колеги. При мен е Борис Манов, Манова. Аз съм отседнал в техния дом. Преди да отида у тях, но за забелязване е, че това не бе в Годеч, а другаде някъде, в непознато място, и къщата на Манов не е тая. Докато отида, пътувах из едни места непознати. Пътувахме покрай една река. Покрай реката имаше много воденици. Отбих се в една, в която имаше много мливари и когато да си тръгна, не можах да си намеря бастоня. Някой ми го откраднал. Търсих го навсякъде, обаче го няма. Отидох си у Манов без него. На сутринта, защото аз преспах у Манови, потърсих си хубавите дрехи, за да си ги облека, но превръщам, преглеждам, но няма ми панталоните новите. Колкото панталони имах, то те бяха все от бричовете и сегашните ми ежедневни, с които уча, но новите ми панталони, с които трябва да се явя на конференция, ги няма. Манов, Манова, и те търсят, обаче ги няма. Аз си размишлявах, че ще се засрамя пред толкова колежки и колеги със скъсани гащи, така, с
откраднат бастон, със скъсани гащи - и в недобро състояние се събудих.


*

Вънка луната ту се показваше, ту затуляше зад облаците. Небето, докато се разсъмне, не се заоблачи и започна да вали ситен сняг.

26.11.1935 год., вторник
Сънувах, че съм във Водица учител. Слънцето изгря в полуоблаци, но изгревът бе ясен, [във] всеки случай. През деня снегът се топеше, но слабо. Не бе днес съвсем топло. Тая вечер имах много добро настроение, та свирих до 10 ч и пях. Силен вятър вее тая вечер, но от югозапад, та снегът се топи.

27.II.1935 год., сряда
Прочетох за клас резюме, което ми е пратила Еленка. След часовете отидох в Годеч на конференция. Реферира Дора Калинова на тема „Поуката от епохата на Възраждането", а лекция имаше г-ца Вела Гичева - лицето на триъгълник.
След конференцията отидох при г-н Манов и говорихме на разни теми, та докато си тръгна. И кога да си тръгна, заваляло силен дъжд и г-ца Угърчинска ме покани да остана да спя. Покани ме и г-н Манов и аз, понеже бях с новите си дрехи, реших да остана. Угърчинска спа при Пенка Бешкова у Митю Костов, а аз - на леглото й. Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна. На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми. На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка. Искаше ми се посред нощ да си дойда, но от благоприличие и да не каже г-н Манов нещо.

1.III.1935 год., петък
Вчера сутрин, като си дойдох от Годеч, Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка и резюме. Еленка написала до учениците от III и IV отделение писма на пишуща машина. Като им ги раздадох, те се много зарадваха. Днеска ме питаха дали не ще пишем пак писма до нея. Аз им казах, че сега не, но който иска, може да й напише.
Тая сутрин четох резюмето, което ми е изпратила.
Времето меко. Снегът се топи. Облачно, но променливо.

2.III.1935 год., събота
След часовете отидох в Годеч на репетиция. Получих 1700 лева заплатата ми за януарий. Разплатих на фурната 115 лв., за една тенекия газ - 153 лв., а на Арсо Соколов - 320 лв. И ми останаха 1000 лв. И на бакалина платих 54 лв.
Дойдох си по тъмно. Стоплих вода и се изкъпах.

3.III.1935 год., неделя
Сън: Сънувах, че съм във Водица. Отивам на гости у лелини Дешини, Кучето им се впуска да ме хапе. Тя не можа да го уварди. Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа.
След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол. Дрехите били на мене. Искам да разгледам крайбрежието, но не мога да мина както трябва, защото вълните прииждат периодически и малка междина остава на вълна след вълна, за да прибягам опасното място. Дойдоха жени голи, които се къпеха в реката, и отидоха да разглеждат крайбрежието. Силно цапащи, дойдоха 2 момичета, които на ръст изглеждаха възрастни моми под 20 години, обаче бозките им бяха съвсем неразвити, като на малко, 10-годишно момиче. Особено русото момиче силно плющеше водата и замина към източна посока по брега. Аз исках да мина на запад, но не позволяваха вълните и аз съм бил с дрехите си и ако ме превари вълната на едно опасно място и ме удари, то ще ме отнесе в една пропаст, където ще ме погуби или измокри съвсем. Чакайки и наблюдавайки вълните, аз си изчислявах, че мога да пребягам. Ето, намерих някакви си машинки, които с газ се палели и тия машинки служели уж туристите да си сгряват вода. Както разглеждах устройството им, се събудих. Време е за наряда.

Вънка вее силен вятър и сняг вали. Снощният дъжд е превърнат в сняг. Но вятърът не е много студен, защото земята не е студена.
В 1 ч отидох у дядови Венкови на сватба. Жени се Горанка за Борис Перчев. До 5 ч стоях таило. Дохождахме Борис и Горанка и Макавеевата майка тук, в канцеларията, където направих им една снимка като младоженци. След това ме дариха един пешкир. И като си отидоха за Борисови, аз си дойдох. Силна виялица стана пак. Но сега вее западният вятър. Искаше ми се днес да напиша на Еленка едно писмо, но се чувствувам много разстроен, та се отказах. Днеска преди обед бях като болен. Беседа не четох. Даже наряда тая заран едва направих. Чувствувам се отмалял, отпаднал. Кръстът ме боли, че и цялата снага. Нищо ми се не чете. На сън ме наляга все и нищо не ми се прави. На сватба не ми се ходеше, но понеже съм поканен, затова трябваше да отида, най-вече да им направя снимки.

4.III.1935 год., понеделник, с. Равна
Сън сънувах, че съм във Водица. У дома са баща ми и майка ми, но някак особно се отнасям с баща си, като че ли от дълго не съм го виждал и сега особено се радвам, че е у дома. Но предстои отпътуването за местоучителствуване. Отидох у бабини Пенчуачени и тя - жива, у тях. С нея ми предстоеше да разменим пари, но размяната бе такава, че като че ли ми дадоха и някои монети, които не вървят. Сънят ми бе дълъг, но забравих сутринта да го запиша и днес съм го забравил в подробности.
Тая сутрин написах на Еленка едно писмо. В плика писа и Русим Станулов нещо писъмце за Еленка. Вечерта, след учебните часове, отидох у Борис Перчев на сватбата. Бях с цигулката. Свириха и играха до 11 ч. А картината на пиянството бе цял ад. Цял ден вали сняг. Особено тая вечер още по се усили. Получих от Еленка резюме.

5.III.1935, вторник, с. Равна
Станах, като се разсъмна добре. Вънка се сипе сняг. Хубава зима. За нас е важно, че кал не става в училището.
Вечерта вечерях у Борис Николов. След това имахме репетиция за вечеринката. Легнах в 12
ч.

6.III.1935 год., сряда
Сън: Сънувам, че съм в квартирата на млада госпожица, непозната. На масата й книгата „За Агарта" и други книги, все отбрани. Госпожицата е сериозна, начетена и има познания върху много неща в окултизма. Тя ми говори, че с глупави книги и работи не се занимава. Говори ми за жителите на Агарта, че били безсмъртни, че владеели законите на живота. И ми напомни, че трябва да работя над ума си, за да се усили умът и да го владея добре и да мога да го насочвам аз където искам, а не той където ме влече. „В ума е силата и богатството на човека, там да ти бъде отправено вниманието" - ми каза тя. И говорихме по много важни полезни работи. Събудих се и станах тъкмо в 4 1/2 ч и от 5 ч зачетох резюметата, които получих оня ден от Еленка. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Дойдох си късно.

7.III.1935 год., четвъртък
Сън: Сънувах, че сме се събрали много народ на едно място. Пред нас стои един агроном и ни обяснява нещо по растенията. Той обясняваше на хората въпроса за цъфтенето и незавързване плод някои растения. Запита народа, но никой не можа да му отговори. И той не обясни причината. Тогава аз вземах думата и започнах да обяснявам. Този въпрос пак ми е разясняван от агрономи, че се дължи в някои растения, които са [в] силна почва, понеже сокът е много силен, процесите стават много бързо и затова не издържа плодът; не може и да стане оплождане. Но докато аз обяснявах, хората се разприказваха и не слушаха и аз млъкнах. Преди това събрание ние бяхме в една стая, аз и Еленка, Никой не дохожда при нас да ни смущава. Бяхме на едно хубаво легло - добър креват, мобилирана стая. Еленка ми се радва, радва, така, както никога друг път.
Прекарахме дълго с нея. Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше.


*

Събудих се на разсъмване. Небето облачно. Снощи бе ясно. Но нощес студът бе голям.
Следобед, след занятията, отидох у Венко Стоичков на гости по случай сватбата. Имахме репетиция до 11 ч за вечеринката.
Сън: Сънувах, че обучавам деца, но те са много непослушни. Държах ги до късно на обед, чак към 1 ч, но ги не пущам. Започнахме да четем молитва. Децата толкова бързат, че е цял хаос. Аз се ядосах и ги накарах наново да седнат. Но учениците ми не са тия, а големи, прогимназиални. В това време Б. Манов дойде и ми заговори, че не правя добре, задето ги задържам толкова. Имаше и много други хора наоколо. Докато той ми говори, децата, много от тях без позволение си отишли. И аз разпуснах всички, но ядосан за самоволието на децата.
След това излязохме навън и ето, един турчин продава халва, тахан халва. Халвата разтопена, та напяна в една тенекиена висока кутия. Кутията имала дупка, та изтекла из нея много
навън, но вече замръзнала и аз щях да купувам, за да ядем.

*

Събудих се. 5 ч.
Вънка духа силен вятър, студено от изток. Облачно. Следобед ходих у Трифон Петров на гости. Дойде съобщение за сина му Костадин, на 10-й да се яви в частта си войник.

9.III.1935 год., събота, Равна
Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак Ивана в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана. (Там, където Кабак Иван уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош. Тя отишла по нужда зад коша, а той не видял кога е отишла тя там и с един камък я убил, Та в тоя двор, но при по-друга обстановка, са Димитър Костов, и един човек, по физиономия даже той е същинският сегашният кмет на Калотина. Те и други бяха на гуляй. По едно време извадиха си револверите и започнаха да стрелят. Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти. Не знам що, аз много ме е яд, кога стрелят, и в тоя момент се плашех от тая пияна компания. Но докато стрелят, не знам що направиха и изведнъж ме приболя лявата ръка в пакета. Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя. Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб
и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача. На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих.


*

Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше. Студено. Съмнало се. Облачно. Към обед се провидя слънцето и силният вятър спрял. Пак духа, но по-слабо. Следобед ни викат на конференция в Годеч. Карапеев ще чете реферат и околийския деятел по обновата.
Слязох в Годеч. След пристигането ми Угърчинска изпратила слугата на училището да ми съобщи да отида при нея. Тя радостно ме срещна и ми каза, че полицейският инспектор Механдов ще дойдат тая вечерна вечеринка. Казах им, че съм си отложил вечеринката, поради това, че ме викаха в Годеч на събрание. Засъжаляваха много за това. Като се свърши рефератът на Кара Иванов - околийския деятел по обновата, отложихме на В. Каралеев реферата за 27.Ш. т. г. Угърчинска ме замоли да се съглася да отидем в Шума на вечеринка, защото сама с Механдов не иска да отиде. Аз схванах, че аз им служа за един параван, за да могат да дружат с Механдов, но щом тя иска, аз се съгласих. Обеща да дойде и Вела Гичева. Пътуването щеше да е с автомобил. Вечерях у госпожица Гичева. Към 8 ч отпътувахме с големия автомобил за Шума. С нас бяха Киро Шуманов, деятелят по обновата Караиванов, Георгиев - началник пощата, агрономът Макавеев, помощиик-данъчният началник, Матаков - данъчен агент, и др. Вечеринката бе посетена добре от Шумските селяни, но все-таки не бе посетена добре. След танци и игри, отидоха в кръчмата и си попийнаха компанията, та така си дойдохме. Угърчинска, по случай отстътствието на околийския управител Петров, тя спи при г-жа Петрова, а покани мене да спя на нейното легло. В 1 и 20 след полунощ бях вече на легло. До съмнало не можах да мигна. Сякаш че е поставено нещо, което не ми дава да мигна. Много тежко влияние има леглото на Угърчинска, до сега такова влияние тежко не съм изпитвал у чужди хора. И по-рано бях спал на нейното легло, но същото бе и тогава.

Механдов изпрати Димитър, бай Илковия зет, да си дойде да ми донесе цигулката от Равна. Митю си отиде радостен, задето се случи, че му създадохме работа, та инспекторът на полицията го изпрати за цигулката ми и да си дойде на гости, а аз да мога да придружа компанията до Шума на вечеринка. Много не ми се ходеше, но за хатър отидох, защото и Угърчинска, що съм я замолил, е услугвала. Например за вечеринката в Равна дохожда и за тая пак ще дойде. Но който дружи с другари, все трябва да услужва, за да му услужват.

10.III.1935 год., неделя
Усъмнах на леглото на Угърчинска. Безсънна нощ. Прекарана мъчително. По-хубаво бе, макар и в 2 ч, да съм си дошъл в Равна, отколкото да остана да спя на това чисто, хубаво, с пружинен креват легло, с чисти чаршафи легло, но иначе с недобро влияние.
Сутринта, понеже бе много студено, както бях в леглото, седнал си свърших наряда. Четох в. „Утро" за събитията в Гърция, в която има революция. Венизелос против правителството на Цалдарис.
Правихме репетиция до 12 ч. След това отидох в читалището и чаках, докато дойде пощата. Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен. Искаше ми се да си легна и си от почина, но уви. Равнени се заредиха един след друг, да ме питат за новини. И така до вечерта трябваше да хатърувам, да им говоря.

11.III.1935 год., понеделник
Времето студено, силен вятър. Вечерта имахме репетиция. Изкъпах се и легнах.

12.III.1935 год., вторник
Прекарах деня добре. Имах настроение да свиря. Вечерта до 11 ч имаше събрание.

13.III.1935 год., сряда
Събудих се на разсъмване. За школа съм се успал. Прочетох резюмето за сродните души. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Получих от Еленка писмо, писано на 10.Ш. т .г., и резюмета.
Върнах се късно. Кръстът ме много боли. Времето е облачно, студено. В Равна студено и сняг, а в Годеч е снегът стопен и има даже сухи стъпки.

14.III.1935 год., четвъртък
Небето полуоблачно. Духа силен североизточен вятър. Тежко ми е тая сутрин. Нещо ми отчаяно. Кръстът от вчера още повече ми е настинал и едва се навеждам.

15.III.1935 год., петък, с. Равна
Силен североизточен вятър духа. Небето - ту ясно, ту облачно, но през деня бе ясно, но студено. Изпратих Младен в Годеч, да занесе писмо до околийски деятел и до околийския управител за разрешение за вечеринка тая вечер срещу събота и също - до Н. Угърчинска, за да дойдат, които искат, на вечеринка. Следобед правихме генерална репетиция. От Годеч не дойдоха никои, понеже имали репетиция генерална заоперетката „За птички". Вечеринката ми бе изнесена добре. Аз съм доволен. Билетите за учениците бяха по 2 лв., а другите - по 3 лева. Събрахме 146 лв. Тази вечер получих второ писмо от Василка Трифонова, слугиня в София. Тя пише хубави писма.

16.III.1935 год., събота, Тодоровден
Силен вятър от североизток. Слънцето огря на ясно. Деца не дойдоха на училище, понеже са болни от грип, а други не дошли, защото било Тодоровден. Разпуснах деветтях да си отидат. През деня почивах. Кръстът ме боли много от настинката. Следобед се избръснах с бръснача на Илия Тошев, който вземах от тях, защото на обед ме каниха на имен ден на детето Тошко. Подариха ми едни чорапи, защото аз бях му подарил 20 лева на кръщенето му. Към 5 ч отидох в Годеч. Представи се оперетката „За птички". Посетена бе от всички видни граждани на Годеч. Аз платих 5 лева един билет на Петър Василев, за да ми другарува, и в 3 ч си дойдохме от Годеч, Ясна лунна нощ бе и приятно пътуването.

17.III.1935 год., неделя
Като се разсъмна, тогава станах за наряд. Чувствувам голяма Направих си наряда и закусих и си легнах, та чак в 3 ч станах следобед. и ги завеждах във входящия дневник.

18.III.1935 год., понеделник
Съвсем ясен и тих ден. Витоша, Рила и други далечни планини се виждат. Аз написах на Еленка едно писмо, в което й излагам, че съм много неразположен и пр. Изобщо не съм така леко, приятно разположен. Още чувствувам умора от тия си скитания по вечеринки. Получих резюмета от Еленка,

19.III.1935 год., вторник
Много мъчителен ден, особено до обед. Вечерта отидох у Антови. Дойдоха и 5 момчета ергени. Свирих и играха до 11 ч. Времето ясно.

20.III.1935 год., сряда
Станах за школата. Прочетох изпратените резюмета от 10 март и 17 март и 8 март. Следобед спах 1 1 /2 часа. Написах заявления до Софийската, Шуменската и Старозагорската Инспекция за искане удостоверения за прослужените си години в Казалджик-Кафтан, Крепча, Губеш и Равна.
В 5 ч слязох в Годеч. На пътя ме срещна Станчо Раденков и ми даде препоръчано писмо от Еленка. В него е пратен нарядът за 22.Ш.1935 год. и писъмце, с което ми съобщава, че ме очаква. Станимиров - средищният директор, ми разрешава 3 дни отпуск. От Арсо вземах 9,900 гр. масло за Еленка и 21 / 2 кгр. мед. Маслото - от 30 лв., меда - от 26 лв. Агрономът Макавеев ми даде бележка до агронома Драганов, до София, от него да взема фидани. Макавеев ми съобщи, че някои си от Шума пуснали дума, че вечерта, когато ходихме на вечеринка в Шума, че аз и някоя си госпожица сме били ходили в някоя си градина и тия хора ни били видели. Интересното е, че са скроили тая лъжа. Защото аз сам по нужда даже не съм излизал, а камо ли с госпожица някоя си. Мен ме познали уж по фанелата, а госпожицата - по кожуха. Хората могат да скроят най-хитро измислена лъжа и да се потвърди от устата на 2 ^ 3 души и върви се оправяй.
От Годеч, макар и късно, се върнах с Истатко и Божил Петрови, които си бяха сръбнали. Писах заявленията и писмата до 1 ч след полунощ.

21.III.1935 год., с. Равна
Сън: Сънувах, че съм в къщата, където съм се родил - в чичовата Иванова, горе. Минава и отива за вода Алтъпармаковата Събевица. Плетът - все оня, който аз помня още като съм бил малко дете. Препуска едно младо червено конче. Аз се бях потулил зад плета, откъм улицата, по малка нужда. След това минаваме група мъже и жени, наши сестри, но имаше и чужди хора. Една млъда кадъна, забулена с фередже, и когато ние минавахме, тя си отбули лицето и плахо, като кадъна, ни поглежда. Някои от минаващите започнаха да псуват кадъната, която е млада, красива, защото се забулила, и казват, че не е много красива. Аз ги упреквам да не говорят лошо и да не я псуват, защото може би да знае български и после, това е много унизително за нея, че я псуват. После имах работа с турци.

умора и болка в кръста. . До вечерта четох окръжни


*


Долу - мъгла, а слънцето изгря ясно. Отивам за София. Стигнах тъкмо автомобилът като вече бе пълен. Понеже тичах, затова се бях изпотил. Преоблякох се у Арсо. Вземах 2 1/2 кгр. мед и 2,900 кгр. масло за Еленка от Арсо и си потеглихме с автомобила. В 1 ч бях на Sunlevigo . Наобядвах се с празена супа с ориз, постна, и заминах за агрономическия разсадник, близо до Слатина. Не намерих овощни дръвчета. Оттам се запътих за сметната палата. Там се помещава сега Министерството на земеделието. Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов. Той ми обеща, че ще ми дадат дръвчета. Отидох си на Sunlevigo*. Отидох при Еленка. Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат Иванови.

* Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.)

22.III.1935 год., петък, София - Изгрева
Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н. Имаше хубави гимнастически упражнения за първи път тая пролет. В 8 ч отидох в агрономството. Драганов ме запозна с Лазаров, агроном само по посевите. Той ми даде бележка до управителя на държавния разсадник в Павлово, Стоянов, с молба да ми даде фиданки. Свърших работата на Атанас Симов в областната ветеринарна лечебница и заминах за Павлово с Княжевския трамвай. Вземах 3 череши, 3 вишновки, 4 круши и 2 праскови и на гръб, пеша, ги занесох до мястото. Бях се потил и изморил, защото денят е много топъл и горещ.

23.III.1935 год., събота
Запълвах и проготовляаах дупките за засаждане фиданките. Не исках днес, понеже е събота, да ги засаждам, а оставих за неделя - утре. Накопах част от мястото, за да се засади с картофи. Изпратих Еленка да ми купи за лъка косми и една паста „Жибол". Вечерях у Еленкини.

24.III. [1935 год.], неделя
Станах в 4 1/2 ч. Времето, както и в петък и събота, е съвсем тихо, ясно. На наряда Учителят чете 7. глава от Соломона, „Еклисиаст". И говори за Соломона, че той е бил човек на обективното, на външното и пр., и пр. След гимнастиките започнах да садя фиданите. Едва, без да закусваме, успях да ги засадя. Помагаха Тахчиев и Славов, Еленка. За беседа бяха останали вънка и 50 ^ 60 души и място нема за тях. След беседата започнах пак да работя. Сестрата Неделя [Неда?] ме вика да обядваме заедно и така направихме. Работих тия дни непрекъснато, докато се сбогувам и си потегля. Еленка реши да дойде, за да се срещне с Василка Трифонова, която щеше да дойде на Василовския хан. При семинарията срещнахме Симеон и Стоян Йовкови заедно с Лаза, които се наканили да отидат при Еленка. Върнаха се с нази. Всички отидохме на Василовския хан. Автомобилът бе пълен вече. Ето, дойде и Василка и Гергина на Никола Петров. Василка ми хвана ръката и заплака и ме прегърна. Натрупаха се много момичета и хора, Шофьорите викат да влизам, та не можах да кажа няколко утешителни думи на това страдащо дете, будна душа, което мечтае, копнее за наука, за знание, за просвета, но е сега дадена слугиня. Докато си дойде автомобилът до Годеч, все тъгувах, сякаш нейната тъга се предаде на мене.
Дойдох си в 9 ч. Имаше събрание за очилаците. Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал.

25.III.1935 год., понеделник, Равна
Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване.


Много ми бе тежко и часовете, особено дообедните, минаваха много тежко. На обед си направих сарми и си полежах и отпочинах. Валя дъжд и после пекна слънце, а към вечерта припадна тъмна мъгла.

26.III.1935 год., вторник
Сън: Сънувах, че в България има революция и то болшевишка революция, стават сражения някъде. Дадоха един руски часовник джобен с образа на сегашния пълномощен на Русия в България. Тоя часовник го подарили на идейните комунисти в България. Събудих се и съмнало. Вън мъгла и дъждец ситен ръми.

27.III.1935 год., сряда
Отидох в Годеч на конференция. Реферират Динчийски и Каралеев. Лекция имаше Делчо Стефанов. Имаше и хор на Б. Манов, та аз закъснях. Времето бе добро. Но до обед бе малко облачно. Вечерта ми вземали каскета и без него си дойдох.

28.III.1935 год., четвъртък
Хубаво време, Следобед заведох деца I и II на разходка. Вечерта - у дядови Цвяткови.

29.III.1935 год., петък
Добро време. С учениците отидох в Губеш, Цено обеща да ми даде салона на училището, за да дадем с Равнени вечеринка.

30.III.1935
Тази заран започнало да вали сняг. Следобед заминахме 4 души, за да приготвим сцената. Дойдоха музиканти вечерта. Изкарахме вечеринката. Вземахме 152 лева. Аз спах у Ценови, а другите - в коперацията.

31.III.1935 год., неделя
Дойдоха момчетата да ме събудят. Станах и си заминахме. Силен източен вятър вее и сняг вали. Дойдохме си къде 9 ч. Изкъпах се. Дохождаха някои хора на приказка. Поспах си и отидох в Годеч в 8 ч, за да присъствувам на вечеринка, дадена от „Царибродското читалище на западните покрайнини". Пренощувах у Манов на едно късо миндерче, та цяла нощ се свивах и не можах да спя както трябва.

1.IV.1935 год., понеделник
Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих.


*

Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно.
До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре. Вечерта свирих до късно.

2.IV.1935 год., вторник
Сън: Пътувам някъде. Може би съм в София. Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих. Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената
от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата.


*

Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна. Облачно и студено. Като че е сред зима.
Тази вечер имаше събрание по оспорване залесяването в Топлица. Небето се изясни и е тихо. Утре ще има добро време. Часът е 12. Ще лягам.

3.IV.1935 год., сряда
Ясен ден. Станах в 5 1/2 ч. Прочетох резюме, изпратено от Еленка, от 29.Ш. т. г. Сънувал съм недобри сънища. Сънувах, че Еленка, ето, току пристигнала в Равна. Аз съм радостен, че тя благоволила да дойде!

*

Не съм си отспал. Чувствувам умора.
Отидох в Годеч. Изпратих на батюва Ганю, който е войник в III ескадрон II взвод, 100 лева, понеже се намирал в нужда. Осребрих една разписка от 100 лв. за „Исторически български романи". Правихме репетиция и си дойдох в 8 ч. Младен ми донесе от Ст. Раденков пощата. Получих от Еленка беседи и резюмета. Получих също и писмо от нея. Получих от СтароЗагорската училищна инспекция удостоверение, за да се явявам на конкурсен изпит.
Времето ту ясно, ту облачно. В Равна се почти стопи снегът и има кал, а в Годеч е сухо.

4.IV.1935 год., четвъртък
Сън: Намирам се като на Изгрева, но в по-друга обстановка, между наши братя и сестри. Учителят е по екскурзия като че на Пирин с някои наши хора. Аз съм останал на спане у брат Иванови, но в друга къща, не в тая, в която е сега. Еленка е в една хубава голяма къща в нейното място. Къщата изглежда че е нейна. Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат Иванови, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка. Защото аз съм си дошъл уж снощи (вечерта), та не съм можал да се явя при нея и тя сега, като й се обадя, ще ме посрещне с радост и веселие и много ще ми се радва, също и аз на нея.


*

И в тоя екстазен момент на съня си се събудих. Съмнало се. Небето полу-ясно. Тихо време. Птичките се чуват вънка да пеят. Написах дълго писмо на Еленка и го изпратих по Младена, който отиваше в Годеч, за да занесе писмо до кмета зарад залесяването в Топлица. Започнах да пиша писмо и до Василка Трифонова, а го дописах вечерта до 10 ч. Свирих тая вечер, защото имах хубаво настроение към музиката.

5.IV.1935 год., петък
Времето облачно, отрано слънцето блесна и се затули зад облаците. Рила, Витоша се виждат. Времето като че ли ще вали, но е още сухо. Написах си бележки от прочетената лекция тая сутрин, която Еленка ми е изпратила. Изпратих писмо на Василка Трифонова и до Инспектора в Драгоман, да ми изпрати служебните свидетелства. Отидох с учениците в Топлица да залесяваме. Дойде и Маринчев от Ропот. До обед работихме. Към 1 1/2 ч започна да вали. Постепенно се усиляше, докато започна да вали силно, така че, докато си стигнахме в Равна, се измокрихме добре и деца, и селяни. Силен сняг заваля, но се стопи. Докато се стъми, земята се затрупа от една покривка около 10 см. Чувствувам силна умора.

Най-великото изкуство
„Соломон е смятал, че всичко знае. Срещнал го веднъж, обаче, един дервиш и му казал, че има нещо, което той не знае - не знае да хвърчи. „Наистина - отвърнал Соломон, - всичко зная, освен туй." Сега и аз ви казвам: всичко друго знаете, не знаете само как да живеете добре. Да знаеш как да живееш, то е най-великото изкуство. И който казва, че знае, той не разбира живота."
„ Светия е онзи, който знае как да живее.
Човек може да бъде пръв в живота при две положения: нужно му е един отличен ум и едно добро сърце."

5.IV.1935 год.. събота
Ясно, тихо и приятно утро. Белината на прясно извалелия вчера и снощи сняг, а сега ясно лазурното небе, чистият въздух - всичко това предразполага душата към нещо свято, величествено и красиво. Снегът се топи и до вечерта се стопи почти всичкият пряснонавалян сняг. Много топъл ден бе. Следобед ходих в Годеч на репетиция. Получих си заплатата от 1631 лева. Повърнах на Ар. Соколов заема от 1000 лева и му внесох 200 лева. Разплатих се на обущаря, бакалина и фурната. Репетирахме до 8 ч и си дойдох в Равна. От оня ден, в сряда, и тая вечер, като се изкачвах, усещам, че ме боли десният крак в коляното, но не остро, а кога го назоря. Съвсем ясен и тих ден.

7.IV.1935 год., неделя
Топло време. Рила, Родопи, Осоговска, Люлин, Витоша и др. планини се ясно виждат по побелели и блестящо и слънцето чела.
Сънувал съм, че карам някъде си едно теле (теличе), а то бяга. Изтървах го и избяга из нивята. Пристигнах в една къща, като в Ковачевец. Тъкмо изсипали на една синия качамак и го режат с конец. Имаше нещо блажно, което ядяха. Поканиха ме на трапезата. Аз отказах, като им казах, че не ям месо. Една жена Коваченка каза: „Той е от ония, дето не ядат месо. Той идеше в нашето село, дето водеше Цокьовци." Шушне тя на другите жени, но аз се преструвам, че я не чувам. Изобщо, с коне и говеда имах работа нощес. Нападнаха ме много кучета черни, сиви, но повечето бяха все черни, ниска средна порода, която е между мъничетата и големите кучета. Но като ме приближиха, аз им се засмях, загалих и те се разщураха весели.
В 9 1/2 трябва да бъда в Годеч.

8.IV.1935 год., вторник
Ясен ден на изток. Слънцето огря на ясно. Чувствувам чрезмерна умора. Краката ме болят. Като че от съня не съм си отпочинал. Деня прекарах съвсем изморен, изтощен. Недобри мисли се въртят из главата. Обвинявам всичко и себе си. Лошо състояние. Като че отивам в пропаст. Минават ми мисли да не се явявам на конкурсен изпит за Софийски учител. Мисля, че ще се задуша, ако стана Софийски учител. Там няма природа и чист въздух. Задух и еднообразни улици, пълни със суетна тълпа. Чувствувам една умствена умора, изтощеност и неспособност да запомням, каквото прочета. Вечерта си измих дъските на пода на стаята си, изкъпах се и си легнах в 11 ч. Веднага съм засънувал, че съм заболял от сънна болест. Чувствувам, насън, че умът ми е на място, но ми се парализирали страните, бузите, лицето (също както Неделя Петрова се обезобрази със своето заболяване). Искам да говоря, но не мога. И това чувствувам в себе си, че се дължи на обстоятелството, че аз, като ученик на Учителя, се отклоних от идеала си. Умът ми се изкриви, пламъкът, стремеж за чист живот загасна и сегашното ми състояние е едно стремглаво падане надолу и това ми е възмездието. Всички идиоти, Учителят казва, са пропаднали окултни ученици, и че и аз съм дошъл до това положение. Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали. Ужас ме обвзело. Заспах пак и ето...

10.IV. 1935 год., сряда
Събудих се в 4 ч. След снощния сън сънувах нощес много сънища. Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето. Тихо, приятно време. Плаваме и се разговаряме. Ето, над нас профуча аероплан, но особна система аероплан. В него се виждаха пилотът и други, които поздравиха Учителя.
Така си пътувахме и не помня до какъв край стигнахме. Знам, че Учителят разговаря с мен, но на каква тема, не помня. После се намерих в една гора. Излизам от нея, ето нивя, на изораната страна. Жита високи, близо за жънене. Минавам изпод едно дърво плодно. Точно не го познавам дали е нар, сирка или друго растение, но аз се наведох и вземах един паднал плод от земята. Турих го в джеб. Ето, намерих се във Водица, у дома дошла кака Неда от Ковачевец. Вика ме да се вървим, а на другаря ми му бе неприятно, защото кака ме вика да си отиваме. Аз й казах да си върви, а тя й стана мъчно защо я пренебрегвам. Заприказвахме се след това с нея за момичетата й. За хубавото писмо, което Кита ми е написала. Говорихме за умрялата й дъщеря Неделя и др. Гласим се да отпътуваме, но ще минем уж през Водица и ще си взема някои неща от дома. После сънувах турци и др.


*

Събудих се. Небето облачно. Мъгли. Четох беседата, говорена от Учителя на 22.Ш.т. г. -„Мисли". И за сегашното ми състояние тая беседа ми дойде на помощ, че трябва да мисля, за Бога да мисля добри мисли, и че правата мисъл имаме ли, ние ще прогресираме. Правата мисъл имаме ли, и болести, и противоречия, и всичките несгоди ще избягат от тоя, който я има.

След първия учебен час, който минах тягостно, си бях седнал в канцеларията. Мъка ме души. Отворих евангелието, като се помолих Небето да ми даде известна светлина и да ми помогне, защото съм като пропаднал и изгубен човек. Падна ми се Първото послание Петрово, първа глава. Започнах да я чета и такава мъка ме налегна, щото аз се разплаках силно. Плаках и се молих да ми се помогне от Бога, от Учителя, от Христа. След като се наплаках, нещо като че ли слетя от меня. Влязох във втори час. Децата, четирите отделения, ме силно измъчваха с шума си. Най-после ме извадиха от търпение, та набих двама и така се въдвори тишина. За пръв път след месеци тая сряда не отидох в Годеч. Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков. Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи. Получих и ръководството за произвеждането на конкурсните изпити.

11.IV.1935 год., четвъртък
Сън: Сънувах, че съм някъде в една къща. Мама е там и баба Пенчовица, майката на мама. (Те и двете са се поминали.) Разговаряме се за преустройството на тая къща, в която сме сега. Баба разказва, че тая, северната стена трябва да се избие, събори и замени с нова, бетонена, която ще заздрави къщата и ще я направи по-здрава и хигиенична.
Ясен ден. Само че имаше по-гъста утринна омара. Тихо време.

12.IV.1935 год., петък
Хубав ден. Ясен, с топло слънце. Даже се чувствува мараня. На обед си полежах на слънцето в брястовете на бай Георги. Следобед по час Предметно учение ходих с I и II [отделение] на разходка в Старо село. Набрахме коприва с децата. Изпратих децата да си дойдат сами, а аз се отбих по покана на Ангел и Христена на гости. Вечерях у тях и говорихме много. Легнах си в 11 ч.
Сън: Много братя и сестри се насъбрали от разните краища на провинцията. Всички се стягат, че на другия ден ще има събор. Мястото е като в гора някъде, но разредена. Имаше едно здание като сайвант и вътре са се настанили братя и сестри.
Аз съм си турил платнището, т. е. брезента на брата Иван. И тоя брезент съм го поокърпил, та го познавам по моето кърпене. Но някои от братята не са искали аз да имам до тях палатка и ми скрили брезента. Питах ги, молих ги, никой не казва. Най-после се скарахме с един брат. После аз помагах да се построяват палатки. Сестра Калудова от Варна и много други. Там е и сестра Божкова. Аз казах една дума, на която тя даде лошо тълкувание, че ме емна, за една сюрия разправии, едва се отървах от беля. Тя каза, че ще се оплаче, че съм й рекъл да живеем заедно, а не
така разделно. След това аз пишман станах отде продумах дума и отде попаднах тук.

*

Ясен ден. Следобед потеглих за Драгоман, за да си взема от инспектора служебните свидетелства, но по телефона от Годеч разбрах, че инспекторът го няма, и се върнах.
Към 6 ч гърмя и валя малко дъжд. Изкъпах се и към 10 ч легнах.

14.IV.1935 год., неделя
Сън: Пътувам някъде и с мен пътуват и други хора. Младо момиче, тънко, високо, с тъмен на лицето цвят, и то с родителите си пътува за някъде, та заедно пътуваме, С момичето имаше 2 деца, които по външност, по облекло се познават, че са богаташки деца, момичета. И те седнаха да почиват. Аз не се познавам с компанията и седнах отстрана. Дойде и това момиче с двете деца и ме заприказва не предпазливо, а като много близка някоя. Разговаряхме много, докато обядвахме. След това бяха дошли мои две ученички от II отделение и се разговаряме с тях. Те ми се радват, аз на тях. Започнаха да си играят като малки деца, да се боричкат с мене. Аз уж ще ги преспивам, та
съм ги прегърнал и ги целувам и им викам да спят вече.

*

Събудих се в 5 ч. Станах и си направих наряда. В 10 ч четох „Тоя камък", от XI серия, която беседа продължи до 2 ч.
Вчера, днес все ми играе дясната горня вежда и дясното око.

16.IV.1935 год., вторник
Сън: Сънувам, че съм във Водица, но при съвсем друга обстановка. Дошъл братовчедът ми Колю Пенев, каруцарят, от с. Посабина. Разговаряме се с него. Имаше и някои учители и учителки. Колю Пенев нещо ми говори, че „вчера в гр. Попово щяхме да направим нищо и никакво учителите, които бяха против тебе", говори, че имало някой против мен. Нещо става въпрос за дългото ми скитане по чужди краища, че съм се наказвал много и че дошло края на моето мъчение и други подобни.
Още вчера заваля на два пъти силен ураганен сняг. Нощес наваляло много. Тая сутрин виялица, мъгла. Вятър духа от запада. Цял ден валя, но се топи полека снегът. В Годеч долу земята не е снежна, както в Равна.
Тая вечер вечерях у бай Илкови.

17.IV.1935 год., сряда
Събудих се в 2 ч. Тежко ми. Не съм можал да спя, може би от снощната храна, която бе тежка за стомаха ми, състояща се от пражен боб, качамак и пиперки трушия, правени със зехтин и оцет, които на вкус бяха добри, но впоследствие ми се искаше да повръщам и следствие на тях ме боли стомахът и не можах да спя.
Вънка мъгла и облаци. Вечерта Зара донесе писмо от Еленка.

18.IV.1935 год., четвъртък
Сняг вали вън и западен вятър вее. Целият ден мина почти във валене и се топеше снегът.

19.IV.1935 год., петък
Пратих Зара за Годеч, та е я намокрил снегът и силен дъжд. Върна се. Пратих трима ученици, те отидоха да пуснат писма, а и Младен после отишъл и донесе новини чрез вестника, че Кабинетът на министър-председателя Златев в оставка, поради интернирането на бившия министър-председателя Кимон Георгиев, и Ал. Цанков, които се мъчили да подготвят преврат. Подали са си оставките: К. Баталов, Мангов и Диков и целият кабинет се принуждава да си подаде оставката.
Вали дъжд и сняг.

20.IV.1935 год., събота
Лазаровден. Станах в 4 ч. Вънка бяло. Сняг вали. Вятър вее. Чудя се, че как ще пазаруваме. Но на разсъмване се поизясни и в 9 ч потеглихме. До 1 1/2 ч обиколихме цялото село. Събрали сме 145 яйца. След това си полегнах да си отдъхна. Ето, Горанка Атанасова ме събуди. Дошла да иска подкваса от кисело мляко.
Следобед в 3 ч потеглих за Годеч и Драгоман. Оказа се, че за утре ще има автомобил за Драгоман и аз се върнах. Щях да отида за служебните си свидетелства и утре - на Връбница за Съюзния празник. Върнах се в Равна, кога залезе слънцето.

23.IV.1935 год., вторник
До обед свърших часовете и следобед в 4 бях в Годеч. Вечерта - в София. Вечерта отидох при Еленка и говорихме до късно.

24.IV.1935 год., сряда
Сън: Сънувах, че ме ухапа за дясната ръка един скорпион и то толкова, щото кръв протече от раната.
От този ден до 4 май се готвих всеки ден за конкурсен изпит.
Дадох около 300 лева за книги. Ходих до Драгоман, за да си търся документите, които бяха в архивата на инспектора. На 4.V. направихме писмения издпит на тема: „Училищната дисциплина като основа на общогражданската дисциплина".
Но явиха се около 300 учители. Допуснати бяха 150. Аз не бях допуснат. И с три дни отсъствия си дойдох. Останал съм с учебния си материал назад и не можах да правя преговор тъй, както трябва. Учениците ми започнаха да отсъствуват.

26.V.1935 год., неделя
Станах в 4 1/2 ч. След наряда прочетох някое от резюметата, които ми се изпращат от Изгрева. Дойдоха учениците и започнах в 8 да произвеждам изпитните беседи. На втория час дойдоха от Годеч Угърчинска Николина и сестра й Геновева, Георгиев, агроном в Годеч, и Тодора Калинова. В 12 1/2 се свършиха беседите.
Обядвахме и излязохме към Доброглед. Всички с устрем се залисаха в многото незабравки и ги беряха безпощадно, та се завързаха и препирни. Но не се доказва на хора, в които е вкоренена привичката на разрушението. Направихме една снимка на скалите и една с овците на Русим Станулов и една с овците на Иван Цветков. След това отидохме в гората горе и около 1 час прекарахме тамо. Направихме още една снимка на тръгване и си потеглихме. Вечеряхме и на мръкване изпратих колегите към Годеч и се завърнах.
Ясен ден. От 2 седмици не е валяло и няма изгледи да вали. Раззеленило се хубаво тука и е приятна природата.

7.VI. 1935 год.
Този ден си дойдох в София за лятната ваканция.

27.VI.1935 год., София
Сън: Нощес сънувах, че с Учителя сме някъде в някой непознат дом. Пътували сме и сега се запряхме в този дом. Учителят поиска да направи баня. Аз му приготвих и той се избани, обаче водата не бе чиста, а примесена с брашно. Отидох на една чешма за вода бистра, та да се изплакне, обаче водата, самият й врелец* , от който извира - затрупан със слама. Аз черпя вода, обаче влиза в съда и ситен осил, та не можах да занеса съвсем чиста вода, за да се изплакне Учителят. След това разговаряхме с Учителя по въпроси, които не съм запомнил. Намерихме се в с. Посабина, Поповско. С мен върви и едно момче, като че е на мой брадовчед, на батюва Боби Иванов Д, Пенев син. Посабчени не го виждали от дълго време и то всички роднини се събрали, та като се срещнахме, едни от братовчедите, чичова Колев Иван прегърна това момче, което ме придружаваше, и почнаха да плачат. Целуваха го и плачеха. Погледнах, ето чичо Рали там, син му Боби (батю Боби) видях и стрина Ралевица с превръзка бяла, но закирливена, която си превързала главата и дясното око. Попитах я: „Какво ти е, стрино, на окото, че си го превързала?" - отговори ми, че я боляло. От всички насъбрали се роднини Посабчени, в съзнанието ми останаха чичо Рали, който вече повече от 6 години, откак се е поминал, и стрина Ралевица с превързаното око и батю Боби Ралев. И моето къпане, и това на Учителя.

*Врелец - диал. силно врене, кипене, тук: извиране, бълбукане на вода. {Бел. М. И.)



*

Събудих се, ето се разсъмнало. Часът е 4 1/2. Станах и се замислих върху интересния си сън и не можах ясно да го опиша, тъй както го сънувах. Ето, Еленка дойде и като ме видя, че съм на размишление, само ми каза: „Излез вън, за да видиш хубавото ясно небе и приятна зора." От цяла седмица едва тая сутрин вече се разясни. Хубави дъждове удариха, ето вече цяла седмица. Станах, приготвих се и отидох на молитва и гимнастика. След свършване на упражненията и докато ги правехме, дойде и Учителят и отстрани наблюдаваше. След привършването накара Симеонов да свири и се упражни новото гимнастическо упражнение. Направихме го няколко пъти. След като си тръгнах и минавах покрай Михаил Влаевски, той ме извика и ми подаде една бележка от Атанас Колев, син на братовчеда ми Колю Пенев от Посабина, който е фотограф сега в София. На бележката ми съобщава, че батю Боби Ралев от Посабина се е поминал. Интересно е, казах на М. Влаевски, нощес сънувах баща му и майка му, които са умрели преди години, и него (батя Бобя), а ето, получавам съобщение, че той се е поминал. Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал.
След това отидох в 9 ч в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка Иванова Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит. Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце.

24.VII.1935 год., София
След Идни тичане до областния съд, от който вземахме препис от съдебното решение и представянето му в инженерството в София, едва поправиха скицата, какво вече Гьондов не ще вземе от нас това, което планът му даваше.
Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си.

31 .VII.1935 год., сряда, София
Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден.

7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева
След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Плаиопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж. Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и утвърждаването му. На този ден, сряда, 7.VIII. 1935 год., аз започнах за първи път да копая мазата на къщата си. Еленка, Учителят и братята и сестрите бяха отишли на Рила. След 3 ^ 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа. Откупих 2 работника, които доизкопаха за 2 дни мазата.

14.VIII.1935 год., сряда
Дойдоха работниците, които вече бях пазарил да ми изработят къщата и започнаха да работят зидовете с бетон. Предварително аз вече си бях вземал цимент 35 торби, баластрата бе готова, дограмата - почти, дървеният материал, желязото и пр. От 14.VIII. като се започна, вече непрекъснато се работи до 14 септемврий 1935. Точно я работиха за 31 дена и майсторите си привършиха работата. Много неприятности ми създадоха майсторите ми Йордан Умников и Георги Минчев от Тревненските села, Габровско. Благодарение заема, който ми дадоха братя и сестри, и най-вече - голямата помощ от страна на Иван Петров, който най-чистосърдечно се залови и с кобилата си ми помага и с пари, и с личната си гаранция, дето трябваше пред складове, аз докарах къщата до едно положение, щото да може да чака вече за по-дълго време, докато окончателно я изкарам, кога се снабдя с пари.

15.IХ.1935 год., неделя, си дойдох в Равна. Силна умора чувствувах и затова почти цяла седмица лежах като болен, докато се възвърнат физически сили за нова работа.

6.Х.1935 год., неделя
Въпреки съня си, в който ме предупредиха, че да не отивам в Беренде у Стойчо Добрев на гости, но аз реших да се разходя и щом изгря слънцето, потеглих и с Маринчев от Ропот и Лалка от Разбоище отидохме в Беренде. Тамо се срещнахме с Б. Манов и жена му, Никитови, В. Генов, Спас Букоровски, учител Добрев, неговата колежка - Атанасова, после дойде и Ганка от Чекърленци. Следобеда направихме една снимка към Нишава и си потеглихме. Късно се завърнах. Направих си баня и легнах.

9.Х.1935 год., сряда
Сън: Сънувах, че съм някъде при голяма пълноводна река с хубава местност. Лунна нощ, тихо време. Аз съм се съблякъл гол и се къпя. Къпят се до мен и двама евреи, но с бански гащи, а аз съм гол. След банята аз се намерих сам денно време. Погна ме един биволски бик - страшен. Аз
бях гол и се крих и той по дирите ми и най-после успях да се скрия невредим.

*

Като се разсъмна, дойде Зара, слугинята, и ми каза, че бай Илия Тошев сънувал, че нощес училището съвсем изгоряло. Аз си спомних съня на Зара през 1933 година, през есента срещу 7 ноемврий, че сънувала, че училището изгоряло и през деня ни дойде съобщението, че мен и
Еленка ни уволняват. И сега се чувствувам много неразположен, с тежко душевно неразположение.
В Годеч не отидох на пазар. Вечерта Зара ми донесе писмо от Еленка и от брата ми Ивана. Бях писал на Еленка, че съм в недоумение, дали да остана в Равна или да отида в друго някое училище. Тя питала Учителя и той казал да си остана в Равна. Иван ми пише, че внесъл 1400 лева в кооперацията и не стигнало още за 2 месеца да се платят лихвите.
Вече повече от месец капка дъжд не е капвало. Все топли и ясни дни. И за Равна настанаха горещи дни.

11.Х.1935 год., петък
Събудих се в 4 ч. Не съм се наспал, обаче не ми се и лежи. Из астрала съм бил нощес. Снощи западът се святкаше и впоследствие се заоблачи и дъжд заръмя. Тая заран е прозрачна и прошарено небето с облаци.

25.Х.1935 год., петък, с. Равна
В сряда, на 23. сутринта и през деня, а особено на 23.Х. срещу 24. през нощта, валя цяла нощ дъжд. Не бе валяло още от през лятото. Тая заран е хладно. Станах в 4 1/2 ч. Прочетох от младежкия клас III година „Нагласяваме на силите".
Нощес съм сънувал, че съм във Водица. Откъдето е зданието на общината, къде Чобанчето Тодора има голямо фабрично здание. Сами, не помня добре кой, започна да пуща мотора в движение и в недоумението си стана някакво засилване и продъни дюкяна на дядо Рали Бояджиев.
[b]След тая картина бях с някакви кадънчета, уж мои ученици. Вървяхме някъде и те ме въведоха в чужда, непозната колиба. Тамо, както бях седнал, видях, че някой е клал нещо кокошки, агне, а кръвта е събрал в едно шише. Изобщо кръв видях в тая колиба. Излязохме. Вървя из една гора, която е уж чужда градина, та я поят. Газя бос из водата. Излязох на края нива със зелено жито и ръж човешки бой. След това се качих на трен донякъде и пр.[/b]

[b][b]2.ХI.1935 год., събота[/b][/b]
[b]Време ясно, ветровито, хладно. До обед учих. Следобед отидох за заплатата си в Годеч. Георги Събев повторно ме уведомява, че сумата 3000 лева, която ми е дал взаем за постройка на къщата ми, в 8.Х1. т. г. да му изпратя, че ще купува място. Каралеев ми даде 1500 лева, и Димитър Маринчев ми даде 600 лева - та 2100 лева и имам още 900 лева ми трябват. Върнах се късно.[/b]

[b][b]3.ХI.1935 год., неделя[/b][/b]
[b]Станах в 4. След наряда четох неделната беседа от XII серия „ Той променява времената". Като се съмна, ходих у Никола Цветков, за да видя да започне да прави училищните прозорци. Тамо закусих. След това с Георги Божилов говорихме до 11 ч и отидох в Ропот. Направихме по една снимка с Маринчев за легитимации и се върнах. Бях хремав от 2 ^ 3 дни, та не си хвърлих голямото палто, за да се изпотя. Пред училището имаше моми. Василка Трифонова, щом пристигнах, тръгна с мен и заедно влязохме в училището. След като се преоблякох от потните дрехи и запалих печката, говорихме до стъмяване. Изпроводих я до дома й.[/b]

[b][b]4.ХI.1935 год., понеделник[/b][/b]
[b]Събудих се рано. Гърбът още ме боли и съм хремав.[/b]
[b][b]Сън:[/b] Сънувах, че наш Иван е при мен, обаче като малко момче. Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна. Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема. Иван се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо. След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче.[/b]

[b][b]5.ХI.1935 год., вторник[/b][/b]
[b]Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее.[/b]
[b][b]Сън:[/b] Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом. Той се намира на особно място на някаква си височина. Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане. Много копали, много дупчили земята със шишове. Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели. Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане. Аз им посочих на едно място да копаят, над което те вече бяха копали и не щеш ли, изкопаха една много стара машина, уред някакъв си, особен, чието предназначение не узнахме. После братя и сестри тръгнахме някъде и минахме покрай началника на пощата в Годеч, Георгиев, Той при един мях и наковалня кове нещо, уж че е железар, прави някакъв механизъм. Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и зъбите му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому.[/b]
[b]След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора. Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън. Кога го побутнах, то всичките тези зъби, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли. Като ми казаха сестрите, че ми се показали зъбите, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това. Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b]
[b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b]

[b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b]
[b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си.[/b]
[b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b]
[b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b]

[b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b]
[b]Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата. Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко.[/b]
[b]Станах в 4 ч. Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд. След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b]

[b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b]
[b]От няколко дни е облачно. И тая сутрин е облачно и студен западен вятър повява.[/b]
[b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо. Най-после се заприказвахме. Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив. Ето, след толкова време едва, се завърнал. Баща ми започна да се кара с мене, защо съм станал вегетарианец и не пия спиртни питиета и не ям месо. „Ето - казва ми той, - еди-кой си ще стане попи ще печели парите наготово, а ти стоиш и учителствуваш с нищожна заплата." Аз му обясних, че не искам попски пари и попски живот. Той започна да ми се сърди и дига врявата. Исках да му се обясня в що се състои моят живот, че аз съм си и сега религиозен, и от Божия живот не съм се отказал и че това ми е най-големият дар, който ме радва, че аз съм намерил живата вода, Живото Слово и пр., но баща ми не разбираше думите ми. Той не можеше да схване идеята, която му разказвах. Ето, той ми казва, че аз съм бил наклеветен пред училищната инспекция, че съм бил дъновист, и сега, тези дни, щели да ме уволнят.[/b]
[b]След това се намерих у дома, в градината. Някои чужди хора градят нещо като къщи, но кални, лоши, нехигиенични и пр.[/b]

[b][b]15.ХI.1935 год., петък[/b][/b]
[b][b]Сън.[/b] Пътувам с много хора през голяма усойничава гора. Дялах някоя орехова трупа, от която си правих сметка, че една кола материал ще излезе и ще станат хубави дъски. После се бях качил на едни дървета букови, от земята израсли дълги, прави и гладки пръти лескови и дрянови. Някои ме караха да ги отсека, обаче аз ги съжалих, не исках да ги сека.[/b]
[b][b]Друга картина:[/b] На една воденична съм, такава, каквато бе на дядо Белчо във Върбака. И даже в самата нея воденица. Насипал съм житото в [...] коша. Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b]

[b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b]
[b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b]

[b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна[/b][/b]
[b][b]Сън:[/b] Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища.[/b]
[b][b]Сън:[/b] Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10 000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10 000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми. Манов вземаше участие и Велков, и като че Каралеев обеща да ми услужи.[/b]
[b]Сънувах и Учителя и братята и сестрите, но и тоя сън съм забравил.[/b]

[b][b]30.ХII.1935 год., с. Равна[/b][/b]
[b]Тая заран реших да си отида за коледната ваканция в София. В Равна бе ясно, а в Годеч и София - мъгли. След като си пристигнах в София, на Изгрева, в новата си къща, трябваше да се приготовлява легло, креват, столове, маса. закачалки и пр.[/b]

[b]През всичката ваканция почти все бях на работа. В работилницата на ул. „Тетевенска" изработих една хубава маса. Времето тая зима е без сняг.[/b]


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ